Сбогом, мое синьо море!

Още миг и няма те вече.
  Скри се зад хълма,сълзи...
  Дали отново пак ще те видя?   Сбогом, мое синьо море!-
  Спомен за първа любов.
  Вълните,брегът пуст...
  Аз казвам ти днес: -" Сбогом!"
    Сбогом, мое синьо море!
  Обичам те бурно ,когато.
  Ураганно могъщо, заливаш брега...
  Небето навъсено, сиво тежи.
    Сбогом, мое синьо море!
  Обичам покоя ти сутрин.
  Плажът -  пуст и чайки летят...
  Тишина, покой и безбрежна вода.
    Сбогом, мое синьо море!
  Обичам в теб да се впивам.
  Да ме галиш в солена вода,
  да потъвам в теб, да се сливам.
      Сбогом, мое синьо море!
  Сълзите се стичат, не спират.
  Душата ми свита в юмрук
  и казвам си, пак ще съм твоя.
    ДЖУЛИЯ БЕЛ    

Напомни ми едно мое стихотворение, свързано с нашето море, слънце и естествено, любов:

Любовна история

автор: bven категория: Поезия


Весело шуми морето
бляскат сините вълни
недалеч стои момчето
и умислено шепти..


Тук се срещна с нея -
тук се влюби то
и усеща
колко му е скъпа тя сега

Ласкаво вълните галят
двете влюбени тела
и усмихнати помагат
да започне любовта !


Нека винаги е море:)))


Няма по-могъща
от силата на Любовта
и на нея се прекланят
и големи и деца…

Таничка, благодаря ти! Морето е вдъхновение, пречистване и много любов!