Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2010 09:29 - Катерина Кайтазова - стихове
Автор: zvezdichka Категория: Поезия   
Прочетен: 17953 Коментари: 22 Гласове:
11

Последна промяна: 21.03.2010 09:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Всяка година на 21 март се отбелязва Световният ден на поезията, който се провежда под инициативата на ЮНЕСКО.
Днес реших да ви запозная с творчеството на едно момиче Катерина Кайтазова, което открих в нета благодаряние на една моя много добра приятелка. Благодаря ти мила! Има нещо в стиховете й. Надявам се да го усетите и вие :).

Ето линк от блога на Катерина Кайтазова:
http://thewindsteps.blogspot.com/2010/03/blog-post_7613.html 

Искам да ви пожелая приятен почивен ден и наслаждавайте се на пролетта, която е толкова близо до нас, докосва сетивата ни и изпълва с радост душите ни. Нека и в душите ни възкръсва пролетта, облени от Любовта. Да бъдем по-добри, да даваме, това, което е вложено в сърцата ни и най-важното вледайте се в сърцата си и вижте с какво ги изпълвате... Словото ни учи: "Пази сърцето си, защото в него са скрити Изворите на Живота." Нека откриваме скрития извор в себе си и да напояваме души!
Нека всеки има Надежда за бъдния ден и да рисува с красотата на Всемира в своя собствен живот!
Подарявам ви уханието на пролеттни цветя, въпреки, че още е малко ранко за тях :))).

image

image

image

image
 

Порив за обич   Внезапният порив на пролетен вятър нахлу в лабиринта на моя дворец. От мислите - извори потекоха думи, а нейде в ума ми засвири щурец. Кокиче подаде главица усмихнато, звънливо помаха на птица - мечта. Сърцето довчера мълчеше притихнало, а днес тупка в ритъма на пролетта. Цъфтят по лехите в душата ми стихове. Животът ми – кораб с издути платна потегля към лятото с копнеж за обичане. И пак е Вълшебство, Любов, Светлина !   Троха по троха   Стоя и я гледам от час и половина как мъкне трохите от моя обяд. Докрай, упорито се бори самичка, без капка умора и белег от яд. Напомня ми тихия щурм на водата, която с години дълбае скала. Ах,малката мравка с гигантския устрем направо ме кара да се изчервя от срам, че пред най-безобидната спънка, човекът захвърля мечта след мечта... Изправям се бавно и с поглед събирам надежда за утре. Троха по троха !!!
Как вали...


Ослепяха душите ни Господи!
Две отдавна бездомни очи
се оглеждат отсъстващо в локвите...
А тъгата вали ли вали.

Уморени от дългото тичане,
бездиханни се свличат мечти
в сива бездна от гняв и отричане...
А тъгата вали ли вали.

Окуця от куршуми-съмнения
даже вярата в нас.Как боли!
Виж живота ни- мъртво вълнение...
А тъгата вали ли вали.

Как е страшно от толкова имане...
и от толкова нямане...,как..!
Боже,колко ненужни очите са
щом е мъртва душата зад тях!

Неделно откровение

В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.

Обикновено се оглежда във небе,
приглажда две-три рошави съмнения,
а после с ентусиазма на дете
се втурва да рисува вдъхновения.

Обичам го!Обичам го такъв-
непретенциозен,тих,неделно-идиличен,
напомнящ ми на нежен морски бриз
играещ си в косата на момиче.

Целувам го...- по тишината,по деня,
по устните му-храст червени хризантеми,
а той отвръща засрамен: "Благодаря!!!
Благодаря,че ти си аз...и вярваш в мене !!!"

Нощта на лудите поети

В такава нощ ми е до писане
и часовете стават пеперуди,
които пърхат върху листа
преди денят да се събуди.
В такава нощ не ми се ляга.
Премигват вяло светофарите,
препускам с много над хиляда
на мисълта по булевардите.
Такава нощ е приключение-
за лудите и за поетите.
Сънят чете стихотворения
а аз ...сънувам вдъхновение!

Предсказание

Навярно този груб егоцентризъм
във век ,когато уж вървим напред,
ще бъде най-голямата причина
светът да рухне.Нищо,че със теб
рисуваме цветя,любов и слънце-
отдавна те са чалга и комерс.
Поетът го е казал-„Обич-грънци”,
по-важен е материалният прогрес.
А истината е,че този свят загива.
Планетата ни е на прага на смъртта.
Природата с последните си сили
изпраща срещу хората вълна
от гняв и закъсняла справедливост,
помитайки егоистичния бардак,
във който сме превърнали живота си.
Навярно просто сме обречени на мрак.
Докато има злоба във душите ни
и с чужда болка храним болен дух...,
докато дишаме единствено за имане
и не признаваме ни майка,нито брат...
каквито и блага да си измисляме
Вселената след нас ще ги руши.
Какъв напредък е това?Последно вдишване
на изглупели слебролюбци и лъжци !
Навярно ще платим в едно със лихвите
продажните си дяволски души,
Земята просто ще престане да я има,
защото като тумор тя тежи
в съставните ядра на Абсолюта.
Един замах,след него взрив и тишина.
И край със нас.Каквото си постлахме-
това ще е ...Забрава и тъма...

Не искам да знам

Има някаква магия
в това-да пишеш стихове
на приглушената светлина
от нощната си лампа,
когато половината свят
сънува безпаметно,
а другата половина
(която хич не е малко),
го е ударила на самосъжаление!!!
Господи,понякога сме толкова жалки!
Сякаш смъртта ще подмине някого от нас,
та ни остава време и за глупости...
Не искам да знам "Колко?"...
Моля се само
да усещам магията
с цялото си същество,
защото безпаметният сън
не ми е в природата,
а самосъжалението
не води до нищо добро!
Искам си стиховете,
тетрадките и цветните химикали,
и да съм здрава-
другото са бели кахъри...

Мога

Аз мога да летя високо-
дори с отрязани криле,
защото тялото е вързано,
ала душата-тя не е!!!
 
 
Искам обич... до баналност

Днес просто се отказвам да разбирам
предпоставките за всяка нова драма,
с която утрото зловещо парадира
и ме ограбва откъм смисъл или вяра.

Светът си е такъв какъвто е.
От хората, освен добри палачи
почти не става друго.Даже псе
по-искрено от нас ще се разплаче,

когато острият трион на някой звяр
пререже с бяс дървото на живота
и вместо кръв прокапе тишина
във две очи по-сиви и от локви.

Душите ни са пусти като храм,
във който мислите ни-шайка главорези,
плячкосват щастието от горящия олтар,
за да разпънат после и последната надежда

на кръста-Его. За какво?... Защо да знам?
Какъв е смисълът да тъпча в този делник,
дрогиран с болка, омерзен, от гняв пиян-
един забравен и от Бога, ням безделник,

чиято лудост дращи с нокти по ръба
разделящ моя свят от извратената реалност?
Аз нямам място в този театър на смъртта.
Днес искам обич..., просто обич... - до баналност!!!

ЛИСТОПАД ОТ НЕЖНОСТ
ИЗ "Декамерон на Лилит"-декада седма

Залязва миналото,
а в душата ти
се ражда
една безкрайно
нежна светлина.
Септември пак рисува
листопади
със лек нюанс
на облачна тъга.
Текат поточета
разсънени надежди.
Кристалче вяра
между мислите блести.
Една любов
след сто години те намери
и обещава този път да не боли.
Сърца от злато
пред очите ти се гонят
и всяко носи
половинка от небе
и всяко вярва,
че животът му е полет,
за който хората
ще пишат векове.
Дори в стиха ти днес
задъхано подскачат
любовни рими
и въздиша есента.
Една ръка докосва твоята
във здрача...
И лумва огън.
Боже,колко КРАСОТА!

Давам усмивка за песен

Пак забрави какво е усмивка.
Тази роля премного ти взе.
В две очи непознати се взирам
и откривам там тъжно дете,
на което светът му е тесен
щом достигне заветна мечта,
но утеха намира пак в песен -
светъл лъч, пътеводна звезда...
Ако знаеш в такива моменти
с колко нежност изпълваш мига,
как ми идва от вътре до тебе
окрилена и аз да вървя
и разперила своите рими
над реалност от сивкав панел -
да обичам не само на думи
(светлина да съм в тъмен тунел).
Виж, реших да ти пратя усмивка,
ей така,без причина, в куплет.
Ако днес ти е липсвала обич
усмихни се на някой до теб
и ще блеснат от радост очите,
ще забрави сърцето студа.
Който сее надежда със песни,
жъне много любов – не тъга.

След време...
Из "Декамерон на Лилит"-декада втора

Косите ти, мамо, животът
посипал е с пепел.
Дългът е белязал лицето ти
с бръчки и гняв.
Ръце уморено си скръстила.
Вехнещо цвете
разнася във въздуха
странен, летлив аромат.
Мирише на старост,
но твоята чест вечно млада
за своето Утре дерзае
напук на страха.
Душата ти мамо,девича,
не ще и да знае,
че няма да бъдеш
с децата на свойте деца.
В очите ти свети
онази невидима сила,
която от камък гранитен
ще пусне вода.
Усмихваш се, мамо,
макар да е малко насила,
но по-ми е важно,
че топла е твойта ръка
и в дните сковани
от грубата хорска ненавист
намирам утеха
под твоето нежно крило.
Нали съм жена,
а дългът и честта
се предават
от баба на внучка,
от майка на дъщеря...
До теб съм
и вечно ще бъда
дори да не вярваш.
Сърцето ти в моето
тихо насън ще държа,
и ще се моля безмълвно
утре щом стигне ме старост,
да виждат утеха
в очите ми мойте деца.


Любовта и бягството

На бягството пътеките са къси,
задънени в последната вина
разсякла с острието си дъха ти,
изпепелила не една сама душа.
Огризките от болното ти Вчера
присядат в гърлото на празното ти Днес,
а Утрето ти конвулсивно потреперва
обсебено от страхове,лъжи и стрес.
Дори и смисълът опложда болни думи,
за да възкръсне изроден в посредствен свят,
където кървава корида е сънят ти,
забила копието на изгарящата страст
във болно от илюзиите тяло,
в душа принадлежаща на смъртта.
Напразно е да се опитваш ,да избягаш,
освен ако не вярваш в любовта.

Цвят и смисъл

Когато си далече ми е тъжно
и всеки дъжд ми идва по поръчка.
Крилата си размахвам, но е трудно
да продължа без нито миг да се обръщам
към спомените оцветени с обичта ни,
преливащи в искрящото ни бъдеще...
Когато си далече плачат думите,
а истините си остават все несбъднати.
Мълчанията дъвчат самотата ми.
В празен свят меланхолично се оглеждам.
С илюзии се хранят сетивата ми.
Последна с мен остава пак надеждата
и миг преди сърцето да се пръсне,
преляло от безумната ти липса-
душата ти при моята се връща.
Животът придобива цвят и смисъл

Когато спектакълът свърши...

По стъпките ти диша самотата
нахлупила небрежно стар каскет.
Животът като сцена от театър
завърта мислите ти в сложен пирует,
за да подготви публиката за финалните фрагменти,
на топка свивайки горките им души.
Последни думи!Тишина.Аплодисменти!
Безмълвно втренчени във голотата ти очи,
които отразяват онзи смисъл
от чийто извор пие тъй нареченият бог...
Сълзите ти остават зад кулисите,
а болката е онзи тежък монолог
безкрайно дълго репетиран в огледалото,
отнел ти толкова безгрижни,светли дни...
Кажи приятелю-какво е да си Цялото,
разпръснато в милиони слънчеви лъчи?
Кажи, какво е да си тук и да те няма,
да знаеш,че си миг,но да блестиш,
да имаш силата след всяка своя драма
грима да махнеш и костюма да свалиш,
а после оглушал от ръкопляскания
да си наместиш стария каскет
и много тихичко да се изнижеш от тълпата.
Да бъдеш Никой...-същевременно Човек ???...

Отвъд


Лилави ириси в очите ми цъфтят
и ветровито анемоните въздъхват,
а аз вървя по стръмен горски път,
където даже и животните не стъпват.
Вековни мури извисяват там стебла
пробождайки без жалост небесата
и плисва дъжд в смълчаната гора,
но аз не спирам.Тегли ме нататък-
отвъд пространството познато на ума,
отвъд пътеките утъпкани ,широки,-
в една убийствено красива тишина
стаила отговорите на всичките въпроси,
които някой ,някога си е задал...
Отвъд аз нямам нуждата от смисъл.
Духът ми помни колко трудно е вървял
по този път –на изпитания орисан,
но въпреки това пристъпва бос
и мачка тръните на грозната реалност.
Не съществува в мене дявол или Бог-
река съм - вливаща се в океан от изначалност.

Не спирай...


Сънувай камбани ,момиче!
Рисувай света си такъв,
какъвто сърцето го вижда
и носиш го в своята кръв.
Прегръщай мечтите ,момиче,
дори сън дълбок да заспят,
пази им крилата магични.
Върви подир тях-те са път,
и смисъл изпълващ безкрая,
и огън горящ във вода.
Мечтите са стъпки към Рая
оставени от вечността,
така че - не спирай момиче,
създавай света всеки миг.
Мечтаейки дишай!Обичай!
Сънувай камбани... Твори!

Утринна молитва

Ти,който си някъде Там-
в усмивката на слънцето,
в шепота на листата ,
в полъха на вятъра...
Ти,който ме даряваш с усещането,че знам
всички тайни скрити в душата ми...
...Бъди до мен и ми помогни
да изживея този прекрасен ден
по възможно най-красивия начин.
Изпълни сърцето ми
с разбиране и топлота
и ми дай сили
да превърна облаците в цветя,
които да пръсна в душите
на всички хора по земята.
Ти ,който подклаждаш огъня в сърцата
и даваш смисъл на нещата-
дари ме със смелостта да бъда различна,
изгори съмнението с усмивка
и не спирай да ми напомняш,
че съм родена за едно- 
за да обичам!!!

 
&a



Гласувай:
11
0



1. zvezdichka - Аз ще се появя
21.03.2010 09:38
по-късно в блог пространството :))). Чакат ме задължения...
цитирай
2. vmir - Честита Пролет!
21.03.2010 09:45
Пролетно движение в задълженията! :)
цитирай
3. cornflower - Честита пролет!
21.03.2010 09:47
"Животът ми – кораб с издути платна
потегля към лятото с копнеж за обичане.
И пак е Вълшебство, Любов, Светлина !"
цитирай
4. bilingual - честита пролет! :) стиховете ...
21.03.2010 11:12
честита пролет! :)
стиховете наистина са много хубави; харесах си някои, които ми се сториха близки до мен :)
Хубав ден, звездичка :)
цитирай
5. yuliya2006 - ЗВЕЗДИЧКА, БЛАГОДАРЯ ТИ. . СТРА...
21.03.2010 15:46
ЗВЕЗДИЧКА, БЛАГОДАРЯ ТИ..СТРАХОТНА Е!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
6. анонимен - Честита пролет!... да я създаваш във все повече души!
21.03.2010 19:02
Не помня аз ли те "запознах" с тази девойка, но и да не съм, имам я във Фейсбука и може би ще й пратя този линк да се зарадва : )

П.
цитирай
7. анонимен - БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ И ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ НА ВСИЧКИ !!!
21.03.2010 20:10
Здравейте! Аз съм Катя (авторката на стиховете) и последното нещо ,което съм очаквала днес е това! Искрени благодарности на П. и на Звездичка за прекрасната изненада.Честита Пролет ! Пожелавам на всички Вдъхновение и Любов... Бъдете здрави,останалото идва от само себе си (е с малки побутвания от тук от там :) ).Много усмивки и красиви мигове!И отново благодаря от сърце!
цитирай
8. zvezdichka - :)))
21.03.2010 21:02
Много точно си го казал vmir :).
Два дена вече прекарвам в градинката си, наведена или клекнала и я почиствах от листата и дървени съчки, падали от крушата ни :). Голяма работа ми се отвори и останах без ръце, крака и кръст в края на работния ден, но навън светна :), че и вътре почистих. Имам си един работлив комшия - дядо Ганчо и той ми вика: "Няма ли ти го помощника? Трябва да сложим табелка образцов дом". А аз му отговорих, че съпруга ми днес е на работа и за мен е достатъчно само да ми е по приветливо като изляза навън. Но дядото много мъдър отговор ми даде: "То каквато стопанката, такъв и дома". Замислих се, че е така наистина...
Честита пролет и за теб :).
цитирай
9. zvezdichka - Честита пролет Люба!
21.03.2010 21:04
Нека ти бъде Люба, това, което сърцето ти е видяло и пожелало!
цитирай
10. zvezdichka - Честита пролет bilingual!
21.03.2010 21:07
Стиховете й са много истински и няма как да не докоснат искрените души :).
А на теб ти желая красотата на пролетта да разцъфва в теб самата!
Поздрави!
цитирай
11. zvezdichka - Нали Джул :)
21.03.2010 21:10
Радвам се, че ти хареса. Много светли и дълбоки са стиховете й!
Прегръщам те!
цитирай
12. zvezdichka - Амин Павлинче!
21.03.2010 21:19
Нека и твоята душа разцъфват благоуханията на пролетта!
А ти ми изпрати нейни стихове /аз те споменах в началото на поста си :)/, а после потърсих и повече за нея :). Само, че нямам регистрация във Фейсбук, но открих блога й :).
Поздрави!
цитирай
13. zvezdichka - Това вече е
21.03.2010 21:33
изненада и за мен и при това приятна :). Благодаря ти Кате за пожеланията!
Честита пролет и на теб!
Много хубаво пишеш! Желая ти да бъдеш все така истинска и вдъхновена от Любовта и Живота да ни радваш с твоите стихотворения! Желая ти успех в творческите ти начинания!
цитирай
14. ckarlet - Усетих пролетното ухание при теб, ...
22.03.2010 09:40
Усетих пролетното ухание при теб, Zvezdichka!!!
Пролетно и слънчево да ти е в сърцето всеки ден!!!
цитирай
15. zvezdichka - Да ckarlet уханието
22.03.2010 12:18
на пролетта е невероятно и багрите, с които тя започва да рисува :).
Благодаря ти!
Нека душата ти не унива, а винаги да намира смисъл в Любовта! Бъди все такава уханна и песенна :).
цитирай
16. mamas - Честита пролет!
23.03.2010 07:02
Много хубави стихове. Благодаря ти, че ги сподели и с нас :)))
Поздравления и за авторката!
цитирай
17. zvezdichka - Честита да е Славе :)
23.03.2010 11:17
Бъди все така човеколюбива и нека пролетта да те радва не само с багрите си, но и със събуждането на всичко за живот, включително нека и душата ти е събудена за уханието и красотата на този сезон!
Аз отдавна се канех да ги пусна, но все нещо друго излиза на дневен ред :). Но авторката си заслужава поздравленията. Някой път може да пусна още нейни стихове, тъй като вече в блог.бг има ограничение за публикувания текст и ми изряза някои неща.
цитирай
18. priqtel12 - Чудесни стихове!!!!
24.03.2010 21:05
А това ми стана любимо:
"Ако днес ти е липсвала обич
усмихни се на някой до теб
и ще блеснат от радост очите,
ще забрави сърцето студа.
Който сее надежда със песни,
жъне много любов – не тъга. "
Благодаря, че ни направи съпричастни.
Лека вечер!

цитирай
19. zvezdichka - Благодаря ти мила!
25.03.2010 11:55
И мен също ме е докоснало и съм решила да ги публикувам в блога си!
Поздрави!
цитирай
20. harvi - Звездичке, благодаря ти, че ни срещна с тези стихове и
29.03.2010 23:06
поздрави и за авторката им! Много ми харесват! Радвам се когато се докосвам до истинска поезия. За мен беше удоволствие да чета!
А за стопанката на дома си права! Сигурно у вас е много светло и уютно ! Поздрави :))
цитирай
21. zvezdichka - Здравей Ева :)
31.03.2010 12:37
Радват ме много коментарите ти :). Извинявай, че сега ти отговарям, но имах нужда да се откъсна известно време от блога...
Да, авторката и на мен много ми хареса :). Заслужава си похвалите момичето!

А какво да ти кажа за в къщи. Все още ни предстои нашата къщичка да се оформи като дом, защото ни трябват много парици за основни вътрешни ремонти. Но аз обичам да е чиста и подредена и наистина полагам усилия за това, защото не мога да търпя прах и мръсотия. А градинката ни я наблюдавам с интерес как се променя пред очите ми :). Да се надявам тази година да бъда по-добра градинарка :).
Поздрави!
цитирай
22. meltem988 - стиховете са страхотнииииииии...
14.10.2010 23:45
стиховете са страхотнииииииииии
подбрах си няколко
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4213384
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21238
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930