Постинг
23.02.2018 21:40 -
Земетръс
Чу се бучене,
сякаш танк долетя.
И веднага люлене-
леглото ми люлка стана.
Миг и спря.
Уплахата тогава доиде:
да се мръдна неможех,
в главата ми нещо стана-
маи,че ужас бе това.
О, Земя,
Защио ли така
стана ядосана, зла,
с какво сгрешихме
ние твоте чеда?
Ти така ни изплаши-показа;
колко сме малки и жалки
пред твоята сила могъща.
Все пак, добре,че спря,
Благодарим
и поклон от нас приеми
и своя гняв укроти!
Амин!
сякаш танк долетя.
И веднага люлене-
леглото ми люлка стана.
Миг и спря.
Уплахата тогава доиде:
да се мръдна неможех,
в главата ми нещо стана-
маи,че ужас бе това.
О, Земя,
Защио ли така
стана ядосана, зла,
с какво сгрешихме
ние твоте чеда?
Ти така ни изплаши-показа;
колко сме малки и жалки
пред твоята сила могъща.
Все пак, добре,че спря,
Благодарим
и поклон от нас приеми
и своя гняв укроти!
Амин!
Вълнообразно
Няма коментари