Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2011 13:49 - Разхвърляни мисли, изречени на глас за благотворителността, за митрополит Кирил и неговия избор
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5286 Коментари: 8 Гласове:
19

Последна промяна: 09.12.2011 17:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Има дни когато душата боли, гледайки какво се случва в нашата страна с така нареченото висше духовенство. Става въпрос за Варненският митрополит Кирил. Тази сутрин слушайки сутрешния блок новинарката прочете една статия от в-к Стандарт, която няма как да не разтърси обикновения, здравомислещ човек.

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/eparhiyskiyat_savet_brani_mitropolit_kiril_-125879.html

И тя ме провокира да оставя някои от своите мисли на листа.

 

Варненският и Великопреславски епархийски съвет излезе в официално изявление със становище в защита на митрополит Кирил по станалите актуални теми за колата, която ползва, и заявената оставка.”

 

Спомних си за едно литературно четене с Теодора Димова, което се състоя преди няколко дни в Русе, по иниациатива, организирана от Кафе Сосиате. Като главната тема на дискусията, която се проведе след прочитане на откъс от романа “Майките” на Теодора Димова беше за благотворителността. Та накратко ще преразкажа историята, която прочете авторката. Става дума за едно бедно писателско семейство, което живее в скромни условия и преживява с малки доходи. В един момент мъжът, който е писател научава, че е номиниран за награда, която е в размер на 20 000 евро. Тази награда се дава от фирма, близка на групировка, която е известна с така, наречената тъмна слава. Научавайки новината Йордан, така се казва писателя е озадачен, изказвайки думите ”Ама тези хора не могат да четат, а ще ме награждават...” . Веднага през мислите на жена му Керана и дъщеря му Лия преминават мечти за по-добро бъдеще, за възможността Лия да завърши балетно училище в Париж и да стане известна балерина. В крайна сметка Йордан оставя на жена си да вземе решението – дали да приемат наградата или не. И те я отхвърлят, което от своя страна е трагедия за Лия.

 


Тази история, която Теодора Димова е разказала толкова драматично е създадена по действителен случай, в който Илия Павлов шефа на Мултигруп е искал да даде награда на Георги Господинов, но писателя дава възможност на жена си да избере какво да правят с наградата - дали да я приемат или да я откажат. Те отказват наградата, но интересно, че на следващия ден е застрелян и Илия Павлов.

 

Та Теодора Димова в началото постави следните въпроси: “Парите миришат ли? Има ли грешни пари? Редно ли е да се приемат и правят такива дарения? Благотворителността външна ли е? Плоска ли е? Формална ли е? Или е вътрешна?

Въпроси, които са актуални в нашето съвремие и всеки човек може да даде различни отговори.

 

И спомняйки си всичко това направих паралел с дарението, което митрополит Кирил е получил от варненски бизнезмени на стойност 35 000 долара. Тази новина разбуни цялата общественост в България. Но виждате ли Варненския Епархийски съвет оправдава и защитава действията на митрополита, цитирайки писанието. То и дявола се е научил да цитира писанието и при това го прави много умело, че отклонява много души от спасението.

Но въпроса е в друго. Един пример трябва да бъде вдъхновяващ, особено, ако излиза от духовно лице, та този пример да увлича мнозината и да съдейства за спасението на човешките души. А когато примера боде очите и сърцето, тогава какво да кажем за духовнството в Българската православна църква. Неговите дела за Слава на Бога ли са??? И как Господ гледа на всичко това... Според мен Господ е наскърбен и то не за 1-ви път. Ние непрекъснато го правим с нашите действия, но ако в сърцата ни няма смирение и покаяние в даден момент, когато се изправим пред лицето му Господ ще се обърне към нас с думите: “Не ви познавам.”

Прости Господи за всеки грях, извършен съзнателно или несъзнателно!

За вярващия човек от значение са въпросите: Следваме ли примера, който ни даде Христос? Следваме ли Неговите думи? Самия той заявяваше, че няма къде глава да положи. И за да бъде един човек съработник с Бога той именно трябва да води хората към пътя на искрената и нелицемерна вяра, да им дава Светлина, тази, която пребъдваше в Божия син, да изпраща Словото, което изцелява човешката душа и най-важното да следва завета, който Господ ни остави, състоящ се в 2 основни правила: Да възлюбиш Господ своя Бог и Да възлюбиш ближния като себе си. И не мога да разбера, защо когато в БПЦ са налице тези неща, които са като искри, които разпалват човешките души и са истински и пленителни, но те не са на почит във висшето духовенство и гледат по всякакъ начин да се отрежат. Имам предвид случая с отец Стефан, за който писах преди няколко постинга и отстраняването му от поста Председател на храм “Св. Николай Чудотворец” в Русе с решение на митрополита и Русенския Епархийския съвет... А подарък под формата на 35 000 долара се толерира от Варненския Епархийския съвет... И какво говори това дело?

Българските граждани в случая са наречени фарисеи, защото били недоволни от избора на митрополита да приеме скъпото возило... В това ли се състои да отдадеш правото на ближния си, като му кажеш, че няма право да бърка в чужда паница, а не да направиш така, че да го нахраниш с Вяра, с Дела, с Истина, със Смирение, с Жертва, с Любов, с каквото търсеше да храни Христос своите ученици...

 

И когато човек приема дадено дарение има ли Разум и Мъдрост как най-добре да го употреби? Дали съответната благотворителност ще извърши своята мисия за творене на Благо? Задаваме ли си въпроса какво означава да творим Благо, благи дела, благ разум.

 

Мисля, че тук е добре да споделя и мнението на отец Стефан, който провокиран от прочита на Теодора Димова изрази своето отношение за БлагоТворението:


 

Моето мнение специално по въпроса относно вземането на даден дар, което си е своеобразна форма – подарък, е какво произтича от това. Е ли човек свободен в избора си след вземането на даден подарък или би се чувствал задължен към дарителя по един или друг начин. т.е той е уязвим, зависим... А когато човек не е свободен в избора си, би ли правил добро към което ни призовава и Христос?

 

Редя мисли на глас, защото така или иначе те търсят да излязат под някаква форма от мен. Но спирам до тук...




Гласувай:
19
0



1. panazea - Ех , Звездичке !
09.12.2011 19:46
Има значение от къде идват парите .
Мутрите искат с тях да си купят уважение.
Не става ! Уважението се печели , не се купува.
цитирай
2. zvezdichka - Taка е panazea!
10.12.2011 09:02
panazea написа:
Има значение от къде идват парите .
Мутрите искат с тях да си купят уважение.
Не става ! Уважението се печели , не се купува.


Уважението се печели и когато то е наяве няма как да се скрие, защото е съпроводено и с доверие, и с любов, защото този, който е спечелил уважението на други хора не го е направил като мисли на 1-во място за себе си и собствените си облаги, а напротив. Именно когато човек изпълнява закона на съвършенната Любов - да се раздава, тогава идва истинската почит. Но е важното човек да бъде почетен в Господното сърце!

Благодаря ти за коментара!
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти, Звездичке!
10.12.2011 13:10
Не знаех този разказ на Теди, както и че Георги е отказал такава награда. Сега, бих я взела и бих я дала на домовете за сираци. Без остатък. Но, когато бях млада, бих я върнала без остатък. Точно, както са постъпили те. Не, парите не миришат. Просто не трябва да ги има.
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря ти и за Наде за искреността!
12.12.2011 15:38
malchaniaotnadejda7 написа:
Не знаех този разказ на Теди, както и че Георги е отказал такава награда. Сега, бих я взела и бих я дала на домовете за сираци. Без остатък. Но, когато бях млада, бих я върнала без остатък. Точно, както са постъпили те. Не, парите не миришат. Просто не трябва да ги има.

цитирай
5. mrazekoff - Аз ще погледна нещата от друг ъгъл....
13.12.2011 21:11
Няма да коментирам Варненския митрополи дядо Кирил.
Искам да предложа на вниманието на всички деянието на един съвременен български жив светец - дядо Добри от село Байлово.

http://www.youtube.com/watch?v=XrpluPFjtns
Изгледайте този кратък клип и си направете изводи за делата....
Защото е казано - "по делата им ще ги познаете"
цитирай
6. zvezdichka - Така е Стефчо!
14.12.2011 14:43
mrazekoff написа:
Няма да коментирам Варненския митрополи дядо Кирил.
Искам да предложа на вниманието на всички деянието на един съвременен български жив светец - дядо Добри от село Байлово.

http://www.youtube.com/watch?v=XrpluPFjtns
Изгледайте този кратък клип и си направете изводи за делата....
Защото е казано - "по делата им ще ги познаете"


Наистина делата са тези, които говорят повече от всичко!
Благодаря ти за линка! Гледала съм го нееднократно, но човек има нужда отново да се докосне до този човек:"Събираме за манастир. Манастири... Градиме манастири-оставени. Възстановяваме, подновяваме изпаднали такива... Които са лишени... изпаднали и никой не ходи в тях... и имат нужда от въздигане... Така ги поправям."
Ако знаеш каква мъка е човек да влезе в манастир, който почти вече го няма... Жалко, че има такива на нашата територия...
цитирай
7. lyuliak - Помня огорчената и неприязнена реакция
15.12.2011 20:39
на моите колежки когато се разшумя новината. Повечето от тях влизат в църква колкото да палнат свещ, от страх пред Всемогъщия, и едва ли имат близко отношение със свещеници.

Но точно заради тия "малките" Божият човек трябва да внимава какво приема /дори скъп дар спечелен със законни пари от даряващия/, какво изобразява и какво изрича.
Пред човешките закони той явно е невинен, това е ясно. Но пред Божиите закони? Христос казва, че такъв, който съблазни "малките" по-добре да си върже воденичен камък на шията и да се хвърли в морето...

И нека не гледаме само свещениците. Изречеш ли един път че си християнин, изведнъж и най-невярващите край тебе си спомнят десетте Божии заповеди или поне четири-пет и започват да те изпитват: "а ти защо не спазваш това и това?"....

Да, често го правят, за да се оправдаят, но не можем да избягаме от някои истини. Както не можем да избягаме от болезнено откровените въпроси на децата.
цитирай
8. zvezdichka - Благодаря lyuliak за споделеното!
16.12.2011 14:48
lyuliak написа:
на моите колежки когато се разшумя новината. Повечето от тях влизат в църква колкото да палнат свещ, от страх пред Всемогъщия, и едва ли имат близко отношение със свещеници.

Но точно заради тия "малките" Божият човек трябва да внимава какво приема /дори скъп дар спечелен със законни пари от даряващия/, какво изобразява и какво изрича.
Пред човешките закони той явно е невинен, това е ясно. Но пред Божиите закони? Христос казва, че такъв, който съблазни "малките" по-добре да си върже воденичен камък на шията и да се хвърли в морето...

И нека не гледаме само свещениците. Изречеш ли един път че си християнин, изведнъж и най-невярващите край тебе си спомнят десетте Божии заповеди или поне четири-пет и започват да те изпитват: "а ти защо не спазваш това и това?"....

Да, често го правят, за да се оправдаят, но не можем да избягаме от някои истини. Както не можем да избягаме от болезнено откровените въпроси на децата.


Действително е така. Но лошото в случая с клира или така нар.висше духовенство или на една част от тях, че те са се отчуждили от съборното тяло на църквата. Калин Янакиев спомена, че епископите идват на гости на своите свещеници и миряни и те ги посрещат с букети, сякаш чужденец е дошъл на посещение, сякаш външен някакъв посланик е дошъл на гости. Къде? - в собствения си храм... Хората общуват със своите свещенници, но практически не виждат своите епископи. Цитирах проф. Калин Янакиев, който гледах в сутрешния блок на канал 1: http://bnt.bg/bg/news/view/65892/za_morala_i_cyrkvata

Но е вярно, че и всеки сам трябва да е честен пред своята си съвест.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4151565
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21234
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031