Прочетен: 15171 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2013 23:42
Искам да ви разкажа за един Човек с главно Ч, човек, който прави невъзможното в България, за да бъде християнската вяра жива в сърцата на хората, човек, който живее с Божията Любов в сърцето си и с тази любов води и хората, които са му поверени или по-точно доскоро бяха. Този човек е отец Стефан Стефанов, който служи в храм “Св. Николай Чудотворец” в Русе, но тези дни се случиха неща, които наскърбиха много от хората, посещаващи този храм. Защото отец Стефан след като 30 години от живота си беше посветил на църквата и хората, които посещават този храм беше отстранен неправомерно от тази длъжност с решение на Епархийския съвет на Русенска епархия.
Отец Стефан познавам от неповече от 1 година, когато открих този храм в Русе и знаете ли какво намерих там? Там видях в действие Божествената любов, която няма как да не докосне сърцето човешко.
Там намерих общност от млади, по-големи и възрастни, която беше сполотена и задружна, общност от хора, която изпълваше храма на литургиите и след храма често се събираха, за да отпразнуват заедно своите празници - именни и рожденни дни, хора с открити сърца, които бяха наставлявани в тази любов именно от своя свещенник отец Стефан – Божи човек, който пламенно проповядваше словото Господно на разбираем български език, така, че да достигне до сърцето на всеки един, който присъства в храма. И това е радостното, че свещенника се грижи за своите енориаши именно, за да поддържа жив този духовен пламък – копнежът към Бога и неговото царство, защото всяка една негова дума не е празна. Това е нещото, което спечелва човек, когато видиш, че думите имат своя смисъл и сила, думите, които търсят да доведат човека до познание, смирение, покаяние, искрена и нелицемерна любов, което първите вярващи търсиха в своя път на вяра, но които днешния консуматорски човек е позабравил. Та този светъл човек, който дава мило и драго за хората, на които служи временно беше отстранен от своята длъжност, заради лакомията на външни за църквата хора, хора невярващи и твърдоглави, очите на които са вперени само в пари и имоти. И болното в случая е, че той не получи подкрепа от хората, които би трябвало да бъдат негова духовна опора.
За Отец Стефан свещенството е призвание! Той е от хората, които съвестно и с любов си вършат работата и не върши нещата между другото – за да бъде свършено и да се вземе съответната такса за църквата, а напротив, когато трябва да извърши кръщение или венчавка за него на първо място е важно хората да са наясно какво означава кръщението и каква е отговорността на човек пред Бог след като се кръсти. Той събеседва подробно с тях по въпросите и е споделял, че някои са се изплашвали и не са го потърсвали повече, защото на много хора животът върви по течението и не са свикнали да се замислят за сериозните неща. А в много други православни църкви това е много удобен аргумент – незнанието, незаинтересоваността на хората. Важното е, че ще си платят за дадена услуга, но дали са наясно, в какво се изразява същността и че не е фиктивен процес. В това се състои разликата между истината и лъжата, между светлината и тъмнината, между верните и неверните, в делата, които вършат и плодовете, които дават. Дали са сладки и вкусни или са горчиви и стипцави...? А и думите на отец Стефан бяха: “Ние си поставяме за цел да правим нещата истински и смислени. И тогава, когато ги усетиш в сърцето си, с душата си и с разума си – истински и смислени - ти живееш в тях и чрез тях!”. А истинските неща няма как да не бъдат забелязани, защото те светят, те докосват, те имат сила да променят битието на човек, но е важно как застава в своята вътрешна стаичка и какво търси. И до голяма степен причината да се случват истинските неща в Русе се състои в отношението на Отец Стефан като духовен баща, който се грижи за просветлението на вярващите, дава им ежедневната духовна храна, от която има нужда т.е. словото на Истината, което покълва в сърцата на хората и именно чрез него и чрез причастието става възможна и промяната на човешкото сърце.
И ценното, което споделя отец Стефан е, че паленено на свещ не е магическо средство, за да се случи промяна в живота ни. А промяната в живота ни ще се случи тогава, когато вътре в нас се случи промяната, а тя в случая идва от Словото Божие, което е силно в нас и върши Божията правда, а не забранява!
За истинската същност на църквата, за вярата отец Стефан говори във филма на предаването “Християнство”. Изгледайте го:
http://www.hristiyanstvoto.eu/pred-gost.php?n=300
Отец Стефан говори за потребителското отношение на много хора в днешно време към всяко едно нещо в живота им, в това число и към църквата. Такъв човек както отива в магазина да си купи хляб, олио, с тази нагласа отива и в църквата, за да се помоли за нещо конкретно от своя живот за днес, за ежедневието, за бита си. Но в неговите мисли няма място за царството Божие, за възкресението и в един момент църквата и вярата се битовизират и опошляват. И тази вяра е празна...
Основните моменти, които се открояват в литургията споделя отец Стефан и в филма на предаването “Християнството” се изразяват в следното: Грамотна проповед. Богослужението да се служи на разбираем език. Молитвите да се четат на висок глас, за да се чуват от всички, защото всички молитви са в множествено число и се отнасят за всички, а не само за свещеника. Църквата активно взема участие в тайството Евхаристията (Причастието), което е един от основните белези, човек да се причастява с тялото Христово и кръвта Христова, т.е. да пие от чашата на Живота, за да бъде едно с Христа и пиеейки от една чаша, той става причастен и със своите братя и сестри. В това се изразява и Божията любов, която е изляна в сърцата ни и е скрита същността на думата църква (еклесия от гръцки) - общност.
А за плода на Духа говори ап.Павел в посланието до Галатяни гл.5-22-23 стих:
“22. А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23. кротост, въздържание. Против такива няма закон.”
И когато любовта бъде заменена с правила се обезмисля нейното действие. Тя се обезличава... И това може да се види в много храмове на България. Но когато любовта е жива, тя твори чудеса. Тя е извор непресъхващ, от който пият всички, които участват активно както в литургийния живот на църквата, така и извън нея. И трапезата е една от основните форми, в която се проявява тази любов и не само. Да се събират заедно вярващите, да се грижат един за друг, да споделят вярата си, да се зарадваш на брата или сестра си, да го подкрепиш в труден момент. Именно с това са съпроводени трапезите, които сплотяват хората от общността при храм “Св.Николай Чудотворец”.
И знаете ли колко боли, когато човек е възлюбил ценното, истинското, нематериалното и в един момент някой идва към него и иска да му го отнеме, иска да посегне на неговия духовен наставник, който се е грижил за благото на живота и душата му... Боли, кърви и тогава хората застават като един, издигайки своя глас в защита, отстоявайки правото си да бъдат истински християни, защото са едно в Христа, заедно със своя духовен баща и наставник, който ги е напътствал в Любовта и не ги е оставил гладни и жадни, голи и боси, защото се е грижил именно за тяхната духовна същност в Христа, за да се роди добрия плод на любовта, за който ни говори и Христос. И в тази връзка веднага след случилото се към страницата на храм “Св. Николай” се сформира група във Фейсбук в подкрепа на отец Стефан. Много хора от близо и далеч изразиха своята любов и подкрепа към отеца, но знаете ли какво е странното. Още на 2-я ден имаше някакъв проблем (бъг) в страницата и не се виждаха старите мнения, а на следващия ден страницата беше изтрита по настояване на новия председател към храма. Ето това не ми го побра ума... Да зачеркнеш гласа, искреността на толкова хора, които познават отец Стефан и са изразили позитивното си отношение към него и неговата дейност. И кога човек трие нещо? Когато иска да го покрие, да не бъде явно... И защо? Може ли човек да скрие истинската Светлина? Защото можеш да изтриеш някого от дадена страница, но важното е, че не можеш да изтриеш Любовта, която има в сърцето си!
Ето и линк от новосформираната група във Фейсбук “Кампания в подкрепа на отец Стефан”, след като предишната беше изтрита:
http://www.facebook.com/#!/groups/191527537596106/193697350712458/
Та провокирана от тези събития реших да споделя всичко това в блога си. Знам, че много хора няма да разберат написаното от мен, но знам, че отец Стефан заслужава! И го правя искрено и от сърце!/п.п. снимките, които съм приложила са от кръщене в Сяновския манастир/
Oще миналата година излезе становище на Окръжна прокуратура Русе, с което се снема несправидливото обвинението срещу отец Стефан. Мой е пропускът, че съм забравила да добавя този документ в постинга си. Ето го:
Аз нямам акаунт във фейсбук, но ще помоля приятелите си, които са активни във фейсбук да покрепят отец Стефан.
Хора като него трябва да бъдат подкрепяни!
Аз не крия, че уважавам религията, но не уважавам църквата. Ето заради подобни безумия и за това, че толкова години само се борят за власт и имоти и не намериха начин да прикоткат в храмовете децата и младежите. Имам чувството, че на този истински свещеник някой е завидял. Няма да съдя, но знам, че накрая всеки си получава заслуженото.
Аз нямам акаунт във фейсбук, но ще помоля приятелите си, които са активни във фейсбук да покрепят отец Стефан.
Хора като него трябва да бъдат подкрепяни!
И в случая по важна е живата вяра, а не религията и когато тази вяра присъства в църквата, тогава и църквата има сила да устоява на изпитанията и злото на деня. А точно за такава вяра говори и отец Стефан във филма на предаването "Християнството".
Давам линк и към 2-я филм, който предаването "Християнство" пуснаха есента:
http://www.hristiyanstvoto.eu/pred-gost.php?n=307
А знам, че Господ гледа на сърцето на човек и със сигурност тази история много го наскърбява...
А отец Стефан е трън в очите на някои, именно с проявата на любовта в сърцето си, защото търсейки тази любов той общува и с вярващи от католическата и протестанска църква. Като прочетох статии днес на хора, които гледат на себе си като на съвършенни и безгрешни много се наскърбих. Но Господ гледа! И той въздава на човек!
Аз не крия, че уважавам религията, но не уважавам църквата. Ето заради подобни безумия и за това, че толкова години само се борят за власт и имоти и не намериха начин да прикоткат в храмовете децата и младежите. Имам чувството, че на този истински свещеник някой е завидял. Няма да съдя, но знам, че накрая всеки си получава заслуженото.
в наше време църквата е на поповете - поп отдавна звучи негативно, народът му е придал такъв нюанс с многото си народни приказки и истории за алчни и лакоми люде в расо - моята представа е такава - попът от днес е като карикатура на Илия Бешков, но не толкова безобиден
радвам се,че прочетох за такъв човек като вашия отец Стефан - светъл лъч са такива божи служители
успех на начинанието ви
в наше време църквата е на поповете - поп отдавна звучи негативно, народът му е придал такъв нюанс с многото си народни приказки и истории за алчни и лакоми люде в расо - моята представа е такава - попът от днес е като карикатура на Илия Бешков, но не толкова безобиден
радвам се,че прочетох за такъв човек като вашия отец Стефан - светъл лъч са такива божи служители
успех на начинанието ви
Прегръщам те!
В комeнтарите горе усещам нещо, което и мои познати най-често мъже, са споделяли - че не вярват на свещениците, и дори не се и опитват да потърсят такова общуване. От едно време са наплашени с фалшивостта на вярата, и дори сега при "свободата" не пробват да прекрачат прага на старите си представи.
Обаче има нещо което Христос казва дори за фарисеите: - "според думите им вършете, но според делата им не постъпвайте". Сиреч, ако някой попита неидеалния свещеник в църквата си кое е грях, кое е добро, доста вероятно е да получи правилния отговор. Но и това рядко се прави...
Както и о. Стефан е казал - инерцията...
Много хубаво го каза, как хората отиват "да запалят свещ" или да се помолят точно както за всяка друга нужда. И лошото е не в нещата, които искат - обикновено за здраве или избавление от някоя беда, ами в това, че необщувайки със отсрещната страна, с Божите служители, те не чуват какво им говори Господ. /Само Той ги чува какво Му говорят... и действа според Любовта си, и "отговорите" Му са най-доброто за нас, ама няма кой да ни ги преведе. /
В комeнтарите горе усещам нещо, което и мои познати най-често мъже, са споделяли - че не вярват на свещениците, и дори не се и опитват да потърсят такова общуване. От едно време са наплашени с фалшивостта на вярата, и дори сега при "свободата" не пробват да прекрачат прага на старите си представи.
Обаче има нещо което Христос казва дори за фарисеите: - "според думите им вършете, но според делата им не постъпвайте". Сиреч, ако някой попита неидеалния свещеник в църквата си кое е грях, кое е добро, доста вероятно е да получи правилния отговор. Но и това рядко се прави...
Както и о. Стефан е казал - инерцията...
http://www.youtube.com/watch?v=fuCWODFhJWY
И е жалко, когато наистина се осуети дело, което е Божие, защото когато искаш да възпреш даден човек, който възпитава друг човек в любов към Бога какво правиш??? Но тези въпроси нека си ги зададат някои от нашите висши духовници...
НО КОЙТО НЕ Е ПОЗНАЛ ЛЮБОВТА НЯМА КАК ДА РАЗБЕРЕ!!!
С такава човешка топлина си споделила всичко преживяно!
Такъв човек като отец Стефан трябва да се подкрепи!
А когато човек го боли душата няма как да не изплаче... Този постинг беше като вик, който се изтръгна от мен!
Не мога много добре да си спомня някои от правилата-така наречения "Устав на Българската Православна Църква", но от това което си спомням, смятам, че енориашите са тези които имат решаваща роля при смъкването или поставянето на духовното лице от тяхната епархия. Вие в началото споменавате, колко сплотени и задружни са били хората от тази епархия....къде е причината тези същите хора, да не изразят своята подкрепа в полза на отец Стефан.
"""И болното в случая е, че той не получи подкрепа от хората, които би трябвало да бъдат негова духовна опора."""
Не е желателно да ми отговаряте, публично, ако го сметнете за необходимо.
Също никъде не упоменавате, какви са причини за това решение на Епархийския съвет на Русенска епархия.
Всички ние можем да Ви помогнем символично в това дело като ви подкрепим с подписката си, и най-вече духовно, но единственно хората от Вашата епархия са тези които с действията си(в случая с пасивноста си) са "допринесли" за отстраняването на този действителен божи служител.
Нека Бог, Ви помогне в това благородно дело!
Поздрави!
публикацията, но поражда и доста въпроси....
Не мога много добре да си спомня някои от правилата-така наречения "Устав на Българската Православна Църква", но от това което си спомням, смятам, че енориашите са тези които имат решаваща роля при смъкването или поставянето на духовното лице от тяхната епархия. Вие в началото споменавате, колко сплотени и задружни са били хората от тази епархия....къде е причината тези същите хора, да не изразят своята подкрепа в полза на отец Стефан.
"""И болното в случая е, че той не получи подкрепа от хората, които би трябвало да бъдат негова духовна опора."""
Не е желателно да ми отговаряте, публично, ако го сметнете за необходимо.
Също никъде не упоменавате, какви са причини за това решение на Епархийския съвет на Русенска епархия.
Всички ние можем да Ви помогнем символично в това дело като ви подкрепим с подписката си, и най-вече духовно, но единственно хората от Вашата епархия са тези които с действията си(в случая с пасивноста си) са "допринесли" за отстраняването на този действителен божи служител.
Нека Бог, Ви помогне в това благородно дело!
Поздрави!
Ще се помъча да ви отговоря на въпросите. Хората от епархията подкрепят отец Стефан и искат той да се грижи за душите им. Това което има предвид "И болното в случая е, че той не получи подкрепа от хората, които би трябвало да бъдат негова духовна опора." става въпрос за клира и по точно за русенския митрополит Неофит. Ще приложа отговора на Пламен Сивов във групата във Фейсбук за подкрепа на отец Стефан, който дава отговор на въпроса относно действията или по скоро пасивността на Русенската митрополия, но в следващия коментар, че системата ми изрязва отговора като много дълъг. Иначе тези обикновените хора от църквата "Св.Николай Чудотворец" са активни и търсят отговор от митрополита за разрешаване на положението, в което се намира временно отстранения от длъжност отец Стефан, застъпвайки се за него, но лошото е, че няма кой да ги чуе...
"Vassil Gounev
Моля да бъде извинен ако задавам въпроси на които вече е отговорено...
Има ли публикуван официален документ на Русенската Митрополия, в който да са изредени и обосновани мотивите за това решение ?
Има ли публикуван някъде отговор на о. Стефан ?
Благодаря предварително !"
"Plamen Sivov
Ситуацията е следната: в митрополията постъпва писмо, в което "тъжителите" излагат своята версия за един граждански спор, в който е намесен о. Стефан. В писмото не се предлага отстраняването на отеца - последното е решение на Епархийския съ...вет (разбирай - митрополита). Решението не е публикувано никъде - в Русенска митрополия нямат подобна практика. Затова и не могат да бъдат прочетени мотивите, което пък затруднява каквато и да било ответна реакция - било от самия отец, било от хората, които искат да го защитят. Междувременно, има написани 2 писма до митрополията - едното е подписано от известни личности (да кажем условно - интелектуалци и църковници), а другото произлиза от богословските среди. И двете не са обявени публично като "отворени писма", защото се изчаква (правилно, според мен), официалния отговоро на митрополита. Изчаква се вече повече от две седмици. Отец Стефан също има какво да каже по въпроса, но и той изчаква (разбрах от разговор с него). Изобщо, всички чакаме :-) - Годо, сигурно."
Желая Ви всичко най-добро!
Поздрави!
Желая Ви всичко най-добро!
Поздрави!
разумен коментар! Харесва ми много!
18.08.2012 15:47
...
Mного е лесно човек да обижда и хули като анонимен... Защото се скрива зад безличието и си излива злобата. Но защо трябва човек да бъде безличен? Няма ли смелост да застане зад името си и тогава да продължи да хапе... А Господ ни е създал да бъдем личности!
И ако е Богуугодно- то ще успее!
Най- добри пожелания от мен!
И ако е Богуугодно- то ще успее!
Най- добри пожелания от мен!
Отец Стефан е от онези духовни отци, които търсят да сбират папството си, да се грижи за него, да го наставлява и да посажда семената на вярата в душите. Беше несправедливо обвинен и отстранен от поста, именно заради любовта, която има в сърцето си - защото когато един свещенник се поздравява в името на Бога и с други свещенници от други дениминации, това явно не се харесва, когато посява любов в сърцата на хората и търси общение не само на служба, но и след това, търси хората да се организират в общност, да си помагат, да се виждат и споделят вярата и любовта си - това също явно е трън в нечии очи...
Но важното е какъв е в Божиите очи и как Господ гледа на делата му!