Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2010 21:41 - Стонът на дъбовата гора
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9564 Коментари: 19 Гласове:
13

Последна промяна: 08.02.2010 21:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Болка напира в сърцето ми, когато на път за родния ми град навлизаме в територия на дъбовата гора. Вече е зима, а интересно, че листата на дъбовете все още блещукат в своята златна премяна. Но докога си задавам въпроса и думите ми остават да висят в пространството… До кога Господи ще ги има тези благословени гори в моя роден град…? Боли ме, като виждам, че всеки път, когато минем оттук се срещаме очи в очи с някой тир, натоварен с прясно отрязани дъбови трупи. А ние си ходим 1 или 2 пъти в месеца. Различно. Но всеки път забелязваме поне по един такъв препълнен в дървета камион. А това се случва в почивните дни. Питам се какво ли става в работните дни…? Взирам се с мъка в гората, гледам окастрените дървета, оголялата гора и в мен напират думите: “Докога ли ще се радвам на тази гора…?”. А с всяка изминала среща с нея  мъката се настанява по-трайно в мен, като гледам как безпричинно се изсича гората. На места я виждам толкова оредяла, че почти липсва. А няма кой да я залесява, няма кой да мисли какво ще стане с нашите гори след 10, 20, а може би след 100 или 200 години… Ще има ли помен от тях? Ще могат ли децата на нашите деца да се радват на тази природна даденост, която някои човеци унищожават с лека ръка, неразумно, гледайки да напълнят собствения си джоб и не мислейки какво ще стане с нашата природа след години… Боли ме и няма как да е иначе. Боли когато откъсват част от някого. А тези гори са част от нашата земя, част от нашия град, дори ги чувствам като част от мен самата, въпреки, че вече съм на далечно разстояние. Но не мога да задържа тази болка, защото тя напира в мен и я споделям с хората, които също като мен имат сърце и се вълнуват от бъдещето на нашите гори.
Хора спрете да вършите безумия!
До кога???
Кога ще се опомните!
Да опазим нашата природа зависи най-вече от нас самите!
Защото ние сме стопаните, с нашето отношение – добро или лошо… Каквото сеем, това ще пожънем в един момент! Добрият стопанин е радост за сетивата, защото това, което ръцете му творят, то обогатява. А лошия стопанин гледа само как да се облагодетелствува, как да използва, да захвърли и изостави на произвола на съдбата, това, за което е бил отговорен след като е взел това, което му е било нужно... Мислейки се, че е безнаказан, че не се вижда... Но няма нищо покрито! В един момент всичко ще се върне със стократно по-голяма сила върху главите ни... Когато едно богатство бъде затрито...
Защото истината е, че човек започва да оценява нещо едва, когато го загуби!!!
Тогава проглежда за безъзвратно загубените неща и тяхната ценност... И най-вече по плодовете, които започва да бере.

Но лошото в случая е, че след време много хора ще страдат за безчинствата на малцината… А сега може би не осъзнават колко е сериозен въпроса с нашите гори и не само. Всичко, което имаме като дар ние го подмятаме като ненужна вещ и я захвърляме на бунището… И един момент, когато много хора действат подбудени от своите цели за обогатяване, нашата страна, в която има невероятни дадености се превръща я в сметище, я в пустош, в които свирят бесни ветрове и върлуват стихии. Да и ние човеците до някъде ги предизвикваме…

От нета научих, че “унищожаването на горите води до нарушаване на водния баланс, непостоянство на реките, поява на срутища по склоновете, засилване на ерозията, която отнася почвата и оголването става необратим процес. В някои райони с подходящи климатични условия се разразяват поройни бури, които ерозират и почвата в равнините. Липсата на гори се отразява зле върху чистотата на въздуха, намалява броят на птиците, което от своя страна довежда до увеличаване на вредителите.” (заграденото в кавичките е взето от
http://www.kaminata.net/topic-t5211.html)

Но защо трябва да способстваме за появата на тези явления?

Горите са наше богатство, но ако ги унищожим, тогава какво ще стане с това богатство? Ще се изгуби, ще изчезне безвъзвратно... И ние ще оголеем, нищо, че сме облечени в скъпи и маркови дрехи... Какъв въздух ще дишаме след време? Какво ще изпълва с радост душите ни? Вълнуват ли ви подобни въпроси?

Тази есен на път за Русе се отбихме в нашата дъбова гора, за да си взема малко пръст за засаждане на цветя. И се разходихме из гората, за да се порадваме на есента и да вдъхнем от нейния живот.
image

image

image

image
Това, което забелязахме минавайки по черния път, за да достигнем от една част на гората до съседната са големите дири от камионите, които ежедневно влизат в нейните предели и я обезпокояват най-безцеремониално. Тези дири са като остри ножове и ме БОДАТ! Защото знам какво е тяхното предназначение...
image

image

image

image

image

image

image
И тогава – месец ноември наистина се зарадвах на гората, на златистото оперение на дъбовете, които растат много бавно и за да стане гората във вида в който я виждаме са необходими евентуално 150-200 години. 
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image
Но факта, че когато минавам покрай тази гора виждам пълните камиони с дърва променя моят поглед. Радостта отстъпва място на болката, защото аз самата не мога нищо да направя.
Скоро в нета ми попадна петицията за запазване на горите, която подписах. Ако някой има желание да се присъедини към нея ето линк:

http://www.panda.org/bg/get_involvedd/forestcampaign

Тук искам да добавя още един линк с тема-разсъждения върху гората и нейният стон. Тя е дело на писателя Георги Данаилов и носи името "Реквием за една гора".

http://www.vesti.bg/?oid=2516151&tid=40 

И тази събота отново си ходихме на Стражица. Отдавна мислех да напиша този пост дори и като подписах петицията също си мислех за това, но поредния камион отново отвори раната и тя започна да кърви и ускори намерението ми...
image
Съществото ми започна да вика в мен и да се бунтува... Защо ни боли, когато мислим за доброто на нашата страна, на нашия град, на нашата гора??? Доброто... То е по-силно от злото, но много често злото тържествува в днешно време. Но аз казвам НЕ на злото! Злото, което руши и унищожава, злото, което не разсъждава за утрешния ден, злото, което мисли плиткоумно само за себе си... Злото, което обезобразява красивото и ни прави слепци!
image

/п.п. Това, което провокира моята усмивка през този ден въпреки мислите за изчезващата гора е срещата ни с един различен живот, който няма как да срещнеш в града. Видяхме на два, три пъти лисици в полето. Първата я съзря съпруга ми и с бинокъла се уверихме, че сянката на животното до едно самотно дърво в полето наистина е лисица, която явно търсеше някаква храна. Много драго ми стана, че виждам това разнообразие на живота и още повече, че все още съществува този живот. Защото е рядкост да срещнеш диво животно в днешно време. А и обикновено по пътищата виждам или коли на ловци, или самите ловци и от това не ми става по-добре. Защото знам, че те способстват да намалява и този вид живот и дори да изчезват някои видове... Но присъствието на лисици в полето за мен беше радостна новина :) /




Тагове:   болка,


Гласувай:
13
0



1. panazea - Гората плаче!
08.02.2010 21:46
Кой ще я чуе!
цитирай
2. yuliya2006 - ЗВЕЗДИЧКА, СТЕНЕ ТВОЯ ПОСТИНГ, ...
08.02.2010 21:51
ЗВЕЗДИЧКА, СТЕНЕ ТВОЯ ПОСТИНГ, СТЕНЕ ГОРАТА, СТЕНЕ ДУШАТА..ЗА БЕЗХАБЕРИЕТО, ЗА АЛЧНОСТТА И ЛИПСАТА НА ДЪРЖАВНОСТ В ТАЗИ РАЗГРАДЕНА И БЕЗПРАВНА ДЪРЖАВА!

ПОКЛОН ПРЕД ДУХЪТ ТИ..ЗАТОВА ЩЕ Я ИМА БЪЛГАРИЯ..САМО ЗАТОВА!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
3. zvezdichka - Има кой
08.02.2010 22:06
да я чуе Тони. Щом аз съм дочула стонът й и той е отекнал в душата ми... Но дали ще можем да направим нещо, за да спрем заличаването на нашите гори... Поне можем да извикаме ведно заедно с гората! А тя действително плаче...
цитирай
4. zvezdichka - Така е Юле,
08.02.2010 22:13
гората стене... Аз която минавам веднъж в месеца се възмущавам и ме боли, а какво остава за гората, която стои на своето си място и наблюдава безчинствата и е поразявана всеки ден... Всеки, който се сблъска с разрухата няма как да не заплаче...
А ако е само нашата гора така - добре, но ние пътуваме много и наблюдаваме това явление НАВСЯКЪДЕ в нашата страна!
И разбира се, че имаш разрешението ми.
цитирай
5. tit - Дъбът и букът не могат да бъдат възстанивени изкуствено!
08.02.2010 22:46
Тази загуба е безвъзвратна - борът не може да я компенсира, защото се промена флората и фауната!
Поздравления за позицията!:))
цитирай
6. martiniki - поздрави за снимките, Звездичка
09.02.2010 06:50
природата винаги показва, че е по-силна от човека...знам, че ако той(ние) някак изчезне от лицето на земята, което е доста вероятно, както сме се засилили, тя много бързо ще възстанови целия си фонд, всичките си гори, естественото си равновесие...и помен няма да има от "великия" човек и дейността му след не много време
цитирай
7. zvezdichka - Точно за това
09.02.2010 11:08
става въпрос tit... За безвъзвратната загуба...
Благодаря ти за коментара!
цитирай
8. zvezdichka - Благодаря ти Дорче!
09.02.2010 11:18
Природата може да е по силна от човека, но Господ е устроил така света, че човека да владее над природата и да я управлява разумно. Но когато човек действа неразумно, тогава идват и катаклизми върху главата му...
А със съпруга ми си говорихме скоро какво ли е било преди 200 години само -навярно девствено и какво ще бъде след 200 години... Не ми се мисли...
цитирай
9. injir - Изсичането на гората е работа на...
09.02.2010 11:29
Изсичането на гората е работа най-вероятно на общината. За съжаление все се съмнявам в честните й помисли.
цитирай
10. zvezdichka - Нямам представа
09.02.2010 11:41
на кого е, но е факт, че колкото и рядко да си ходим, толкова пъти срещаме поне по 1 ТИР, натоварен с дъбови трупи... А помислите... Зависят от гледната точка на човек.
Поздрави injir!
цитирай
11. ninaantonova - В природата липсва баланса, хармонията...!
09.02.2010 12:36
И това не остава ненаказано. Мислела съм си, че все пак България е от държавите, докосната от Бог. Защото виждаме какво става с Хаити, и други страни, цунамита, торнада, земетресения и т.н. Но до кога...не се знае. Най-лошото е, че не се различаваме много от народа на Хаити и, ако се получи нещо подобно, просто няма да можем да си стъпим на краката години наред, говоря не за моето поколение, а за нашите деца и внуци. Не зная какво трябва да се промени в мисленето, в морала на управляващите, за да направят така, че хората да се чувстват достойни граждани на тази изстрадала България.
Винаги съм знаела, че трябва да мислим и да се отнасяме към природата, както се отнасяме към своето тяло, защото тя е своего рода живия организъм на Вселената. :)
цитирай
12. zvezdichka - И аз разсъждавам като
09.02.2010 13:48
теб Нинче и мисля, че промяната първо трябва да стане във всеки един от нас поотделно и че всеки може да допринесе за доброто и бъдещето на нашата страна...
И безпорно е, че ако човек обича и уважава себе си, то той ще се отнася и с необходимото уважение към заобикалящия ни свят, защото той донякъде е отражение и на нашия вътрешен свят и ние сме свързани...
Благодаря, че взе отношение към темата!
цитирай
13. panazea - Звездичке,
09.02.2010 21:49
Трябва да си запазим гората!
Колкото ни позволяват силите!
Когато бях в Шкорпиловци , изсичаха гората, като за последно! Как приключиха изборите и престанаха!
Изглежда се уплашиха!
Ето така трябва да ги стреснем!
А ние пак ще си я засадим! Стига да престанат безогледната сеч!
Отговорни са горското , те зависят от Управителя на областта , така че ясна е работата!
цитирай
14. zvezdichka - Съгласна съм с теб
09.02.2010 22:09
Тони, че трябва да си запазим гората. И поради тази причина реших и да напиша този пост. А каквото трябва от наша страна, ние го правим и ще го правим занапред, поне ако човек има съвест...
цитирай
15. анонимен - Звездичке, направо ме стегна гърлото, докато четях!
10.02.2010 23:55
Ние се отнасяме безотговорно към самите себе си, виним винаги другите, инертни сме и вдигаме рамене с безразличие или въздишаме с чувство за безсилие. А не е така! Всеки един от нас е не само гражданин, но и стопанин на тази държава. Ако започнем всички да мислим така, ще търсим отговорност от виновните, ще пазим това, което имаме, ще го ценим и ще го развиваме, за да оставим наследство след нас! Първото нещо, от което трябва да започнем, е да си научим правата и начините за тяхната защита.
Конкретно за тази гора. Кой я стопанисва, на кого е собственост - на общината или на държавата. Кое ведомство отговаря за нея. Кой дава разрешителните за сеч? Кой има контролиращи функции. И тогава правим една блог вълна, пращаме сигнали до ведомството и искаме отговор от съответния министър. Търсим си депутата от Герб, който е за нашия район и го засипваме с въпроси, докато се вземат мерки. Поне за сега показват, че дори да тръгват в грешна посока, като се разбунтува народа - слушат и променят решенията си!
цитирай
16. zvezdichka - И аз съм на
11.02.2010 11:56
същото мнение като теб Ева, че от всеки един от нас зависи дали ще има или не чиста природа, гори и живот в България. А относно въпросите които поставяш аз не съм много наясно как могат да се разберат тези неща... Тъй като не живея в града, за който говоря в темата.
Благодаря ти за насоките и коментара, който си ми оставила!
цитирай
17. aqualia - Трябва твърда ръка и твърд закон за сечта
11.02.2010 22:47
а иначе това, което става сега, е равносилно на геноцид!
Страшно е, благодаря ти, Звездичке!
цитирай
18. zvezdichka - Не съм запозната
12.02.2010 11:26
с този бизнес, но знам, че апетитите към горите са големи...
Благодаря, че коментира aqualia!
цитирай
19. анонимен - ЗА ЗВЕЗДИЧКАТА
24.03.2010 11:11
АБЕ, АКО ВСЕКИ ЛУД ЗАПОЧНЕ ДА ПИШЕ ЗА НЕЩА КОИТО НЕ СА МУ ЯСНИ,ДОКЪДЕ ЩЕ Я ДОКАРАМЕ БЕ ХОРА?ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЪЗДАВАТЕ ИЗЛИШНО НАПРЕЖЕНИЕ. ДОКОЛКОТО ЗНАМ РАБОТИШ ДЪРЖАВНА РАБОТА,А ОТГОВОРИТЕ ТИ СА ВСЕ ПРЕЗ РАБОТНО ВРЕМЕ С МАЛКО ИЗКЛЮЧЕНИЕ.АМИ И АЗ АКО ЗАПОЧНА ДА ЗАДАВАМ ВЪПРОСИ ЗАЩО ПРЕЗ РАБОТНО ВРЕМЕ СЕ ЗАНИМАВАШ С ДРУГО,А НЕ С ТОВА КОЕТО ТРЯБВА/СИГУРЕН СЪМ ЧЕ ГО ПРАВИШ/.ПРЕСТАНЕТЕ.ИМА ДРУГИ ПО БОЛНИ ТЕМИ.ЧАО
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3835762
Постинги: 487
Коментари: 6795
Гласове: 21187
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930