В Петрич станчинарите са облечени целите в кожи обърнати с козината навън. През кръста са препасани с колани, на които са окачени звънци – джангърлаци, клюмби, в ръцете държат тояги или дървени саби, обуват гумени или свински цървули, които са с козината навън.







Другите участници в групите бяха: двама зурнаджии и един тъпанджия, баба и дядо, мечкар и мечка, булка, гяволии, арапи, пепелаш, магаре или камила, попове, доктор, диви и домашни животни и др.









Облеклото на “арапите” се състои от бели панталони и куртки или от цял гащеризон и желязна каска с два големи биволски или еленски рога отгоре. Лицето е омазано с олио, нацапано със сажди, тъй че блестят само зъбите, направени от кромид лук. Ръцете също са нацапани със сажди и вакса.
Като потърсих повече инфо за арапите от един разказ за Крали Марко разбрах, че черните арапи са наричали народните изедници с криви ятагани, които са поробвали млади невести и моми и лични момци и са ги водели със синджири. А също така са наричали и черните кукери.
Но като наблюдавах фестивала, видях, че тук в Петрич бяха на почит тези черни арапи, тъй като голяма част от младежите се бяха маскирали като такива. Облечени в черни дрехи, наметнали черни метала, надянали на главите си черни каски, от които се издигаха кози рога, много от които набити едно в друго се извисяваха високо, високо, намазани обилно с черна вакса по лицето, носещи тъмни черни очила.





Дяволите – “гяволите” – обличат син доков гащеризон (или ушит от кожа), на главата нахлузват доков сурат (сурат е от сура т.е. озн.лице) с големи рога от царевични мамули, обшити с плат. Отзад си пришиват волска опашка или нарочно направена такава от плат с топуз накрая. На гърба и на гърдите окачват огледала, а на двете рамена пришиват големи крила от птици. Винаги държат в ръцете си вила или маша – дюлаф.

Много интересен е образът на пепелаша – кюмюрджията, който се среща единствено в този район. Дрехите му са от дрипи, на кръста е привързана торбичка с пепел, лицето му е напудрено цялото с брашно, за нос е прикачена дръжка от кратунка, а очите му са изрязани от кора на тиква. В ръцете държи лък със специално пригодена стрела, която хвърля пепел, но не отлита лъка.

Станчинарите водят със себе си “магаре”, ”кон” или “камила” – двама момци, покрити с голям козяк или черга. Предният има сурат от кожа, а отгоре носят самар, върху който срещу заплащане возят хора от публиката – за здраве.
Имаше и различни маймуни, които са по скоро маски за Хелоин.



За да съставя темата си като история за станчинарските игри съм ползвала отчасти информация, публикувана от Десислава Генкова – Elrisha, която пък е взела съответния материал от книгата “Танцовият фолклор на Петрич”на проф. Николай Цветков
Не успяхме да видим целия празник, тъй като бяхме запланували да разгледаме Самуиловата крепост и Рупите и към 13 часа се оттеглихме от градския площад. По пътя заснех някои интересни моменти и сладки маскирани дечица:



 

 
/п.п. добавям още един линк на кукерите станчинари от групата на кв.Дълбошница, които по осведомление от местната преса са спечелили 1-во място
http://www.youtube.com/watch?v=HmIHQb9hTPQ&feature=related
/