Постинг
19.01.2010 09:55 -
Станчинарски игри в Петрич – Сурва 2010 година – част 1
Миналата година на фестивала на народната носия в Жеравна се заговорихме с зурнаджиите от Петрич и от Михото разбрахме, че на 1 януари в техния град празнуват празника Сурва и има кукерско шествие. Този факт ни заинтригува и когато мислехме къде да прекараме нашата почивка по Новогодишните празници, решихме да отидем на юг към македонския край и да посетим Петрич на 1 януари. Досега не бяхме присъствали на подобно шествие и искахме да видим какво представлява. Избрахме да отседнем в гр.Сандански, тъй като там имаше избор на апартаменти и цените не бяха високи. Сутринта на 1 януари пристигнахме в Петрич в сравнително ранен час и центъра на града все още беше празен.
Седнахме в едно кафене на площада и разбрахме, че фестивалът щеше да започне в 11 часа. Това, което ни направи неприятно впечатления още с пристигането ни в града бяха така наречените маскирани цигани, които обикаляха новодошлите и просеха пари. Възползваха се от случая и бяха маскирани като герои от Хелоин със страшни маски, като ни пожелаваха здраве и искаха да им дадем по 1 лв. или по 50 ст. Но не бяха един или двама, а непрекъснато прииждаха нови и нямаше отърване от тях.
Кукерите в Петрич се наричат станчинари. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари и празника носи името Сурва. Беше направена сцена, където по предварителен регламент се представяха самодейните групи различните квартали в Петрич. Всяка група тръгва от своя квартал и се насочва към градския площад, докато накрая се смесят с публиката.
Площада постепенно се изпълни с хора.
На всяка група се даваха по около 20-тина минути за представяне, като жури оценяваше всяка една от групите по 4 основни показателя – маски, персонажи, обичаи и русалийски танци. Групата е многочислена и наброява 30-80 души. В нея ярко се открояват две ядра. Едното се състои от мъже, облечени като русалии, които се наричат “франгалии” (идва от бялата фустанела - “франга”).
Другото ядро са “станчинарите”- маскираните като кукери мъже.
Целта на русалийските игри в миналото е била прогонването на злите духове, носители на болести и мор по хората и добитъка, за здраве и събиране на средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и т.н.
В танците на русалиите изобилстват движения с ръцете и сабите, като че ли се пазят от въображаем противник.
Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало,че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява.
В последно време ме вълнува нашия народен фолклор и ми се иска да откривам повече сведение за неговата същност. Интересуват ме автентичността и посланията, които носи. Това, което видях в Петрич и не ме очарова особено е свързано с факта, че по-голяма част от станчинарските игри се беше превърнала преди всичко в зрелище и маскарад. Вярно, че имаше много красиви автентични кукерски маски и момчета и момичета, облечени в автентични народни носии, които играеха различни танци, но с цел повече хора да се включат в игрите много от участниците се бяха облекли в карнавални костюми, а и самия дух, който носеха някои от тях не ми допадна. Как да се прехласна от някой, който е облечен като женска проститутка и се прави на интересен на сцената или многото попове, клоуни, затворници, дядо мразовци…
Това, което ме впечатли бяха момчетата и момичетата, облечени в уникални носии, които под съпровода на пискливите зурни и тъпан изпълняваха народни танци, наречени русалийски.
Характерно за облеклото на момците, често наричани франгалии бяха белите дълги ризи, наречени фустанела - “франга” дълга до под коленете, с 60-120 клина (плисета), опасани с червен вълнен пояс и бели памучни гащи.
Върху тях са облечени с вълнен елек с „крила”, който се нарича „чепкен”, богато украсен по гърба, крилата и предниците с черен гайтан, пайети, сърма.
Над поясите се слагат да висят дълги кърпи с бродерия по двата края. На краката слагат шарени чорапи или бели калци до над коляното, обшити с гайтан.
Момите бяха облечени с бели дълги ризи-кощуля с везани ръкави и бели саи или поли, червени престилки с геометрични фигури, наречени прегач, колан от вълнена тъкан, в който са пъхнати пошове – триъгълни кърпи. Използват се различни украшения – гердани, гривни, синджири, сребърни пафти и др. Забраждат се с бели или червени шамии. Обуват шарени чорапи и цървули (или обувки).
Седнахме в едно кафене на площада и разбрахме, че фестивалът щеше да започне в 11 часа. Това, което ни направи неприятно впечатления още с пристигането ни в града бяха така наречените маскирани цигани, които обикаляха новодошлите и просеха пари. Възползваха се от случая и бяха маскирани като герои от Хелоин със страшни маски, като ни пожелаваха здраве и искаха да им дадем по 1 лв. или по 50 ст. Но не бяха един или двама, а непрекъснато прииждаха нови и нямаше отърване от тях.
Кукерите в Петрич се наричат станчинари. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари и празника носи името Сурва. Беше направена сцена, където по предварителен регламент се представяха самодейните групи различните квартали в Петрич. Всяка група тръгва от своя квартал и се насочва към градския площад, докато накрая се смесят с публиката.
Площада постепенно се изпълни с хора.
На всяка група се даваха по около 20-тина минути за представяне, като жури оценяваше всяка една от групите по 4 основни показателя – маски, персонажи, обичаи и русалийски танци. Групата е многочислена и наброява 30-80 души. В нея ярко се открояват две ядра. Едното се състои от мъже, облечени като русалии, които се наричат “франгалии” (идва от бялата фустанела - “франга”).
Другото ядро са “станчинарите”- маскираните като кукери мъже.
Целта на русалийските игри в миналото е била прогонването на злите духове, носители на болести и мор по хората и добитъка, за здраве и събиране на средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и т.н.
В танците на русалиите изобилстват движения с ръцете и сабите, като че ли се пазят от въображаем противник.
Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало,че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява.
В последно време ме вълнува нашия народен фолклор и ми се иска да откривам повече сведение за неговата същност. Интересуват ме автентичността и посланията, които носи. Това, което видях в Петрич и не ме очарова особено е свързано с факта, че по-голяма част от станчинарските игри се беше превърнала преди всичко в зрелище и маскарад. Вярно, че имаше много красиви автентични кукерски маски и момчета и момичета, облечени в автентични народни носии, които играеха различни танци, но с цел повече хора да се включат в игрите много от участниците се бяха облекли в карнавални костюми, а и самия дух, който носеха някои от тях не ми допадна. Как да се прехласна от някой, който е облечен като женска проститутка и се прави на интересен на сцената или многото попове, клоуни, затворници, дядо мразовци…
Това, което ме впечатли бяха момчетата и момичетата, облечени в уникални носии, които под съпровода на пискливите зурни и тъпан изпълняваха народни танци, наречени русалийски.
Характерно за облеклото на момците, често наричани франгалии бяха белите дълги ризи, наречени фустанела - “франга” дълга до под коленете, с 60-120 клина (плисета), опасани с червен вълнен пояс и бели памучни гащи.
Върху тях са облечени с вълнен елек с „крила”, който се нарича „чепкен”, богато украсен по гърба, крилата и предниците с черен гайтан, пайети, сърма.
Над поясите се слагат да висят дълги кърпи с бродерия по двата края. На краката слагат шарени чорапи или бели калци до над коляното, обшити с гайтан.
Момите бяха облечени с бели дълги ризи-кощуля с везани ръкави и бели саи или поли, червени престилки с геометрични фигури, наречени прегач, колан от вълнена тъкан, в който са пъхнати пошове – триъгълни кърпи. Използват се различни украшения – гердани, гривни, синджири, сребърни пафти и др. Забраждат се с бели или червени шамии. Обуват шарени чорапи и цървули (или обувки).
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Спомен за една среща
Беларус забрани вноса на стоки от Русия
Спомен за една среща
Беларус забрани вноса на стоки от Русия
има такова изместване - зрелищност и маскарад, за сметка на традицията, просенето само утежнява картинката...а едно време...
едно време много ме беше страх от кукерите - древен, атавистичен страх на едно 5-6 годишно дете, бродеха по улиците на градчето на баба и дядо и увисваха на портите, искаха да влязат, а аз с криех... - по това време ще е било, края на януари, изглеждаха ми огромни и толкова страшни с тези кози кожи, чанове и високи космати маски
мислела съм си по въпроса, те се преструват на толкова страшни, маските им са така ужасяващи да гонят злото, а плашат и доброто ;)))
цитирайедно време много ме беше страх от кукерите - древен, атавистичен страх на едно 5-6 годишно дете, бродеха по улиците на градчето на баба и дядо и увисваха на портите, искаха да влязат, а аз с криех... - по това време ще е било, края на януари, изглеждаха ми огромни и толкова страшни с тези кози кожи, чанове и високи космати маски
мислела съм си по въпроса, те се преструват на толкова страшни, маските им са така ужасяващи да гонят злото, а плашат и доброто ;)))
И фотографиите ми харесват.
Поздрави :)))
цитирайПоздрави :)))
За разказа, за погледа върху празника, за обективността!!!
Дано успеят да задържат автентичното!:)
Поздрав!:)
цитирайДано успеят да задържат автентичното!:)
Поздрав!:)
свидетел на явлението кукери като малка, но си представям за едно дете какъв шок би била подобна среща. Между другото в следващия си постинг съм хванала една много сладка снимка на едно бебче снимано с един черен кукер - арапин и как странно го гледа детето :).
А по принцип е хубаво да се запазва автентичното и си мисля, че на места то се предава от поколения на поколения, макар, че театралния елемнт е по-силен напоследък. Но си мисля, че има места, където се запазват традициите и мен ми се иска точно тях да откривам :).
А просяците-маскирани цигани са много нахални и нагли и като гледахме през целия фестивал те се занимаваха да обикалят колите на новодошлите и да досаждат и със сигурност от много са изкопчвали пари... А какво разлика с миналото и традициите, където проф. Николай Цветков в своята книга "Танцовият фолклор на Петрич" обяснява, че русалиите са събирали пари като награда, но за да изграждат черкви, училища, чешми, мостове и т.н.
Благодаря ти за коментара martiniki! Много интересно ми беше да чуя спомените ти от твоето близко минало :).
цитирайА по принцип е хубаво да се запазва автентичното и си мисля, че на места то се предава от поколения на поколения, макар, че театралния елемнт е по-силен напоследък. Но си мисля, че има места, където се запазват традициите и мен ми се иска точно тях да откривам :).
А просяците-маскирани цигани са много нахални и нагли и като гледахме през целия фестивал те се занимаваха да обикалят колите на новодошлите и да досаждат и със сигурност от много са изкопчвали пари... А какво разлика с миналото и традициите, където проф. Николай Цветков в своята книга "Танцовият фолклор на Петрич" обяснява, че русалиите са събирали пари като награда, но за да изграждат черкви, училища, чешми, мостове и т.н.
Благодаря ти за коментара martiniki! Много интересно ми беше да чуя спомените ти от твоето близко минало :).
Беше интересно, но не останахме до края на състезанието, тъй като имаше много групи за представяне, а ние имахме набелязани и други обекти за посещаване около Петрич. А и бяхме заедно с наши приятели, на които не се отрази особено добре цялата тази атмосфера - пискливите зурни, отвсякъде свирки пищят. Дори и бомбички хвърляха в публиката, което си беше много опасно между другото...
цитирайи аз искам същото "Дано успеят да задържат автентичното!", но е много комерсиално и модно сред тинейджърите тази форма на маскарад и представяне в друга по-интересна светлина. И характерното е, че видях повече млади хора да участват в състезанието.
Например гледах по телевизията група Сурвакари и кукери и виждам, че на места го има това съзнание. Много е важно на какъв човек-водач ще попадне дадена група и дали той ще има сърце именно за тези неща, които са автентичните и ще съумеят ли да ги съхранят.
Иначе имаше и грозни моменти, като например една група е излязла да се представя като първо излизат различните персонажи като баба и дядо, булка и младеж, попове и различни други видове герои, след тях са кукерите и накрая са танците на младежите-"русалии" или "франгалии" и момите и докато те играеха виждаш как някой не може да издържи 20-тина минути и е запалил цигара на сцената. Това не е ли простотия или показност... Не знам... Но е грозно!
цитирайНапример гледах по телевизията група Сурвакари и кукери и виждам, че на места го има това съзнание. Много е важно на какъв човек-водач ще попадне дадена група и дали той ще има сърце именно за тези неща, които са автентичните и ще съумеят ли да ги съхранят.
Иначе имаше и грозни моменти, като например една група е излязла да се представя като първо излизат различните персонажи като баба и дядо, булка и младеж, попове и различни други видове герои, след тях са кукерите и накрая са танците на младежите-"русалии" или "франгалии" и момите и докато те играеха виждаш как някой не може да издържи 20-тина минути и е запалил цигара на сцената. Това не е ли простотия или показност... Не знам... Но е грозно!
Но докато има такива хора като теб, съм убедена, че това ще се случи, да запазим народностното, чистото и непреходното. Благодаря за красотата с която ни направи съпричастни на твоите изживяванеия. Адмирации. :)
цитирайТова са търсенията на нечия същност, интерес към това, което е било и каква информация ни носи то! Защото знам, че не са случайни нито нашия фолкор, нито нашите традиции, нито богато-везаното облекло на българката от миналото, нито ритмичните песни и хора на нашия народ! Уникални са просто!
цитирайможе би от четиригодишна тези кукерски празници, последно съм била вече девети-десети клас, когато колата ни я спряха кукери - заграждаха пътя в един ден в годината и искаха пари от татко, за да ни пуснат - носеха геги, но вече не ми изглеждаха чудовища
а навремето и мечкадари идваха, помня, че и мечка е влизала в двора. чичото свири на гъдулка, тя играе, показва разни номера и се бори, ако има кой да се хване - татко ми обичаше да се закача и се бореше за здраве
мечките носеха такива прости народни имена - Ганка, Радка, Пенка
а има и мечкадарски песни, не знам дали са ти попадали, най-много съм слушала за терфенли Димо, куйруклу Димо, тук намерих линк
http://vbox7.com/play:d60f7b84
с извинение, че го обърнах на споменик
цитирайа навремето и мечкадари идваха, помня, че и мечка е влизала в двора. чичото свири на гъдулка, тя играе, показва разни номера и се бори, ако има кой да се хване - татко ми обичаше да се закача и се бореше за здраве
мечките носеха такива прости народни имена - Ганка, Радка, Пенка
а има и мечкадарски песни, не знам дали са ти попадали, най-много съм слушала за терфенли Димо, куйруклу Димо, тук намерих линк
http://vbox7.com/play:d60f7b84
с извинение, че го обърнах на споменик
http://voinov50.blog.bg/izkustvo/2009/02/28/proekto-koricata-za.297438
http://voinov50.blog.bg/izkustvo/2009/02/15/s-m-i-s-y-l-y-t-n-a-s-y-sht-e-s-t-v-u-v-a-n-e-t-o.291239
При нас, под връх Пирин, на кукерите казват бобугери или бабугери...
Празникът е загубил част от автентичността си и се превръща донякъде в пародия,... това е във връзка с горните коментари.
В блогрола ми има и две прикачени клипчета с подобна лудница, и като че ли наистина си е лудница, ... особено за малките деца.
Поздрави:))))))))
цитирайhttp://voinov50.blog.bg/izkustvo/2009/02/15/s-m-i-s-y-l-y-t-n-a-s-y-sht-e-s-t-v-u-v-a-n-e-t-o.291239
При нас, под връх Пирин, на кукерите казват бобугери или бабугери...
Празникът е загубил част от автентичността си и се превръща донякъде в пародия,... това е във връзка с горните коментари.
В блогрола ми има и две прикачени клипчета с подобна лудница, и като че ли наистина си е лудница, ... особено за малките деца.
Поздрави:))))))))
в спомените martiniki! Напротив те съживяват в нас отдавна отминали времена и на човек му става мило като си спомни, особено за близки хора.
А клипчето си го пуснах, но е много дълго, за него ще трябва да отделя повече време. Но музиката е интересна. Аз също си спомням, че преди по сборовете идваха цигани мечкари, но доколкото съм чела напоследък това вече не се практикува. А мечките се изземват от собствениците и се пускат в парка Белица.
Благодаря ти за споделеното мила!
цитирайА клипчето си го пуснах, но е много дълго, за него ще трябва да отделя повече време. Но музиката е интересна. Аз също си спомням, че преди по сборовете идваха цигани мечкари, но доколкото съм чела напоследък това вече не се практикува. А мечките се изземват от собствениците и се пускат в парка Белица.
Благодаря ти за споделеното мила!
за линковете Цецо. Мисля, че единия пост съм ти го чела, но ще ми бъде интересно отново да си го припомня. Ще погледна и клипчетата :).
Значи и ти си го усетил... Аз не съм била досега на кукерски фестивал, но то се набива на очи просто. Но пък съм много доволна от това, което видях в Жеравна на фестивала на фолклорната носия, защото той все още носи този дух и автентичност. Но ще продължаваме с търсенето :).
цитирайЗначи и ти си го усетил... Аз не съм била досега на кукерски фестивал, но то се набива на очи просто. Но пък съм много доволна от това, което видях в Жеравна на фестивала на фолклорната носия, защото той все още носи този дух и автентичност. Но ще продължаваме с търсенето :).
Хубав и задълбочен анализ. Достоен за курсова работа. Дано да бъде оценен подобаващо.
цитирайВярно е, че доста се постарах и търсих и прочетох материал, който намерих в нета, за да се запозная по подробно с този празник и неговата същност и слава богу, че е имало хора като проф.Николай Цветков, които са оставили съответната литература от същността на стачинарските и русалийски игри в Петрич в миналото. Така, че използвайки тези данни и съответно мои снимки съм се мъчила да представя и участниците в този фестивал. А който се интересува може да прочете това, което съм написала :).
Благодаря ти мило, но чак за курсова работа - ако аз се хвана да изработя такава маска - може би :).
цитирайБлагодаря ти мило, но чак за курсова работа - ако аз се хвана да изработя такава маска - може би :).
15.
анонимен -
там е работата
07.05.2010 15:24
07.05.2010 15:24
там е работата че в началото се споменава че някакви цигани са търсили пари...абе хора вие не сте живяли в петрич но това е част от ритуала ...ако им дадеш пари или някакво лакомство те ще ти пожелаят да си жив и здрав и др...и това не се нарича нахалство както е споменато там ...всяка сутрин на 1 януари има кукери които чукат по вратите на хората и сурвакат със сурвачките като домакините им дават по някоио лакомство или някоя стотинка а може би и левче
цитирай
16.
анонимен -
priqel
01.02.2011 22:24
01.02.2011 22:24
male mnogosa hubavi tiq snimki koigi napravi dae jiva i zdrava
цитирайна 01.01.2009 г. са правени снимките. Тогава присъствахме на празника на Петрич и се радвам, защото вече като видя на сцена игрите, които са така наречените русалийски танци мога да разпознавам, че участниците в танца са от Петрич :). Поне ги гледах за 2-ри път на Пирин пее 2010 г. Участваха в заключителния концерт, но за жалост никой не обявяваше участниците.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21683