Постинг
19.01.2010 09:55 -
Станчинарски игри в Петрич – Сурва 2010 година – част 1
Миналата година на фестивала на народната носия в Жеравна се заговорихме с зурнаджиите от Петрич и от Михото разбрахме, че на 1 януари в техния град празнуват празника Сурва и има кукерско шествие. Този факт ни заинтригува и когато мислехме къде да прекараме нашата почивка по Новогодишните празници, решихме да отидем на юг към македонския край и да посетим Петрич на 1 януари. Досега не бяхме присъствали на подобно шествие и искахме да видим какво представлява. Избрахме да отседнем в гр.Сандански, тъй като там имаше избор на апартаменти и цените не бяха високи. Сутринта на 1 януари пристигнахме в Петрич в сравнително ранен час и центъра на града все още беше празен.
Седнахме в едно кафене на площада и разбрахме, че фестивалът щеше да започне в 11 часа. Това, което ни направи неприятно впечатления още с пристигането ни в града бяха така наречените маскирани цигани, които обикаляха новодошлите и просеха пари. Възползваха се от случая и бяха маскирани като герои от Хелоин със страшни маски, като ни пожелаваха здраве и искаха да им дадем по 1 лв. или по 50 ст. Но не бяха един или двама, а непрекъснато прииждаха нови и нямаше отърване от тях.
Кукерите в Петрич се наричат станчинари. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари и празника носи името Сурва. Беше направена сцена, където по предварителен регламент се представяха самодейните групи различните квартали в Петрич. Всяка група тръгва от своя квартал и се насочва към градския площад, докато накрая се смесят с публиката.
Площада постепенно се изпълни с хора.
На всяка група се даваха по около 20-тина минути за представяне, като жури оценяваше всяка една от групите по 4 основни показателя – маски, персонажи, обичаи и русалийски танци. Групата е многочислена и наброява 30-80 души. В нея ярко се открояват две ядра. Едното се състои от мъже, облечени като русалии, които се наричат “франгалии” (идва от бялата фустанела - “франга”).
Другото ядро са “станчинарите”- маскираните като кукери мъже.
Целта на русалийските игри в миналото е била прогонването на злите духове, носители на болести и мор по хората и добитъка, за здраве и събиране на средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и т.н.
В танците на русалиите изобилстват движения с ръцете и сабите, като че ли се пазят от въображаем противник.
Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало,че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява.
В последно време ме вълнува нашия народен фолклор и ми се иска да откривам повече сведение за неговата същност. Интересуват ме автентичността и посланията, които носи. Това, което видях в Петрич и не ме очарова особено е свързано с факта, че по-голяма част от станчинарските игри се беше превърнала преди всичко в зрелище и маскарад. Вярно, че имаше много красиви автентични кукерски маски и момчета и момичета, облечени в автентични народни носии, които играеха различни танци, но с цел повече хора да се включат в игрите много от участниците се бяха облекли в карнавални костюми, а и самия дух, който носеха някои от тях не ми допадна. Как да се прехласна от някой, който е облечен като женска проститутка и се прави на интересен на сцената или многото попове, клоуни, затворници, дядо мразовци…
Това, което ме впечатли бяха момчетата и момичетата, облечени в уникални носии, които под съпровода на пискливите зурни и тъпан изпълняваха народни танци, наречени русалийски.
Характерно за облеклото на момците, често наричани франгалии бяха белите дълги ризи, наречени фустанела - “франга” дълга до под коленете, с 60-120 клина (плисета), опасани с червен вълнен пояс и бели памучни гащи.
Върху тях са облечени с вълнен елек с „крила”, който се нарича „чепкен”, богато украсен по гърба, крилата и предниците с черен гайтан, пайети, сърма.
Над поясите се слагат да висят дълги кърпи с бродерия по двата края. На краката слагат шарени чорапи или бели калци до над коляното, обшити с гайтан.
Момите бяха облечени с бели дълги ризи-кощуля с везани ръкави и бели саи или поли, червени престилки с геометрични фигури, наречени прегач, колан от вълнена тъкан, в който са пъхнати пошове – триъгълни кърпи. Използват се различни украшения – гердани, гривни, синджири, сребърни пафти и др. Забраждат се с бели или червени шамии. Обуват шарени чорапи и цървули (или обувки).
Седнахме в едно кафене на площада и разбрахме, че фестивалът щеше да започне в 11 часа. Това, което ни направи неприятно впечатления още с пристигането ни в града бяха така наречените маскирани цигани, които обикаляха новодошлите и просеха пари. Възползваха се от случая и бяха маскирани като герои от Хелоин със страшни маски, като ни пожелаваха здраве и искаха да им дадем по 1 лв. или по 50 ст. Но не бяха един или двама, а непрекъснато прииждаха нови и нямаше отърване от тях.
Кукерите в Петрич се наричат станчинари. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари и празника носи името Сурва. Беше направена сцена, където по предварителен регламент се представяха самодейните групи различните квартали в Петрич. Всяка група тръгва от своя квартал и се насочва към градския площад, докато накрая се смесят с публиката.
Площада постепенно се изпълни с хора.
На всяка група се даваха по около 20-тина минути за представяне, като жури оценяваше всяка една от групите по 4 основни показателя – маски, персонажи, обичаи и русалийски танци. Групата е многочислена и наброява 30-80 души. В нея ярко се открояват две ядра. Едното се състои от мъже, облечени като русалии, които се наричат “франгалии” (идва от бялата фустанела - “франга”).
Другото ядро са “станчинарите”- маскираните като кукери мъже.
Целта на русалийските игри в миналото е била прогонването на злите духове, носители на болести и мор по хората и добитъка, за здраве и събиране на средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и т.н.
В танците на русалиите изобилстват движения с ръцете и сабите, като че ли се пазят от въображаем противник.
Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало,че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява.
В последно време ме вълнува нашия народен фолклор и ми се иска да откривам повече сведение за неговата същност. Интересуват ме автентичността и посланията, които носи. Това, което видях в Петрич и не ме очарова особено е свързано с факта, че по-голяма част от станчинарските игри се беше превърнала преди всичко в зрелище и маскарад. Вярно, че имаше много красиви автентични кукерски маски и момчета и момичета, облечени в автентични народни носии, които играеха различни танци, но с цел повече хора да се включат в игрите много от участниците се бяха облекли в карнавални костюми, а и самия дух, който носеха някои от тях не ми допадна. Как да се прехласна от някой, който е облечен като женска проститутка и се прави на интересен на сцената или многото попове, клоуни, затворници, дядо мразовци…
Това, което ме впечатли бяха момчетата и момичетата, облечени в уникални носии, които под съпровода на пискливите зурни и тъпан изпълняваха народни танци, наречени русалийски.
Характерно за облеклото на момците, често наричани франгалии бяха белите дълги ризи, наречени фустанела - “франга” дълга до под коленете, с 60-120 клина (плисета), опасани с червен вълнен пояс и бели памучни гащи.
Върху тях са облечени с вълнен елек с „крила”, който се нарича „чепкен”, богато украсен по гърба, крилата и предниците с черен гайтан, пайети, сърма.
Над поясите се слагат да висят дълги кърпи с бродерия по двата края. На краката слагат шарени чорапи или бели калци до над коляното, обшити с гайтан.
Момите бяха облечени с бели дълги ризи-кощуля с везани ръкави и бели саи или поли, червени престилки с геометрични фигури, наречени прегач, колан от вълнена тъкан, в който са пъхнати пошове – триъгълни кърпи. Използват се различни украшения – гердани, гривни, синджири, сребърни пафти и др. Забраждат се с бели или червени шамии. Обуват шарени чорапи и цървули (или обувки).
Лежерна разходка над НДК
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Митът за холокоста - Юрген Граф - част 1
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Митът за холокоста - Юрген Граф - част 1
има такова изместване - зрелищност и маскарад, за сметка на традицията, просенето само утежнява картинката...а едно време...
едно време много ме беше страх от кукерите - древен, атавистичен страх на едно 5-6 годишно дете, бродеха по улиците на градчето на баба и дядо и увисваха на портите, искаха да влязат, а аз с криех... - по това време ще е било, края на януари, изглеждаха ми огромни и толкова страшни с тези кози кожи, чанове и високи космати маски
мислела съм си по въпроса, те се преструват на толкова страшни, маските им са така ужасяващи да гонят злото, а плашат и доброто ;)))
цитирайедно време много ме беше страх от кукерите - древен, атавистичен страх на едно 5-6 годишно дете, бродеха по улиците на градчето на баба и дядо и увисваха на портите, искаха да влязат, а аз с криех... - по това време ще е било, края на януари, изглеждаха ми огромни и толкова страшни с тези кози кожи, чанове и високи космати маски
мислела съм си по въпроса, те се преструват на толкова страшни, маските им са така ужасяващи да гонят злото, а плашат и доброто ;)))
И фотографиите ми харесват.
Поздрави :)))
цитирайПоздрави :)))
За разказа, за погледа върху празника, за обективността!!!
Дано успеят да задържат автентичното!:)
Поздрав!:)
цитирайДано успеят да задържат автентичното!:)
Поздрав!:)
свидетел на явлението кукери като малка, но си представям за едно дете какъв шок би била подобна среща. Между другото в следващия си постинг съм хванала една много сладка снимка на едно бебче снимано с един черен кукер - арапин и как странно го гледа детето :).
А по принцип е хубаво да се запазва автентичното и си мисля, че на места то се предава от поколения на поколения, макар, че театралния елемнт е по-силен напоследък. Но си мисля, че има места, където се запазват традициите и мен ми се иска точно тях да откривам :).
А просяците-маскирани цигани са много нахални и нагли и като гледахме през целия фестивал те се занимаваха да обикалят колите на новодошлите и да досаждат и със сигурност от много са изкопчвали пари... А какво разлика с миналото и традициите, където проф. Николай Цветков в своята книга "Танцовият фолклор на Петрич" обяснява, че русалиите са събирали пари като награда, но за да изграждат черкви, училища, чешми, мостове и т.н.
Благодаря ти за коментара martiniki! Много интересно ми беше да чуя спомените ти от твоето близко минало :).
цитирайА по принцип е хубаво да се запазва автентичното и си мисля, че на места то се предава от поколения на поколения, макар, че театралния елемнт е по-силен напоследък. Но си мисля, че има места, където се запазват традициите и мен ми се иска точно тях да откривам :).
А просяците-маскирани цигани са много нахални и нагли и като гледахме през целия фестивал те се занимаваха да обикалят колите на новодошлите и да досаждат и със сигурност от много са изкопчвали пари... А какво разлика с миналото и традициите, където проф. Николай Цветков в своята книга "Танцовият фолклор на Петрич" обяснява, че русалиите са събирали пари като награда, но за да изграждат черкви, училища, чешми, мостове и т.н.
Благодаря ти за коментара martiniki! Много интересно ми беше да чуя спомените ти от твоето близко минало :).
Беше интересно, но не останахме до края на състезанието, тъй като имаше много групи за представяне, а ние имахме набелязани и други обекти за посещаване около Петрич. А и бяхме заедно с наши приятели, на които не се отрази особено добре цялата тази атмосфера - пискливите зурни, отвсякъде свирки пищят. Дори и бомбички хвърляха в публиката, което си беше много опасно между другото...
цитирайи аз искам същото "Дано успеят да задържат автентичното!", но е много комерсиално и модно сред тинейджърите тази форма на маскарад и представяне в друга по-интересна светлина. И характерното е, че видях повече млади хора да участват в състезанието.
Например гледах по телевизията група Сурвакари и кукери и виждам, че на места го има това съзнание. Много е важно на какъв човек-водач ще попадне дадена група и дали той ще има сърце именно за тези неща, които са автентичните и ще съумеят ли да ги съхранят.
Иначе имаше и грозни моменти, като например една група е излязла да се представя като първо излизат различните персонажи като баба и дядо, булка и младеж, попове и различни други видове герои, след тях са кукерите и накрая са танците на младежите-"русалии" или "франгалии" и момите и докато те играеха виждаш как някой не може да издържи 20-тина минути и е запалил цигара на сцената. Това не е ли простотия или показност... Не знам... Но е грозно!
цитирайНапример гледах по телевизията група Сурвакари и кукери и виждам, че на места го има това съзнание. Много е важно на какъв човек-водач ще попадне дадена група и дали той ще има сърце именно за тези неща, които са автентичните и ще съумеят ли да ги съхранят.
Иначе имаше и грозни моменти, като например една група е излязла да се представя като първо излизат различните персонажи като баба и дядо, булка и младеж, попове и различни други видове герои, след тях са кукерите и накрая са танците на младежите-"русалии" или "франгалии" и момите и докато те играеха виждаш как някой не може да издържи 20-тина минути и е запалил цигара на сцената. Това не е ли простотия или показност... Не знам... Но е грозно!
Но докато има такива хора като теб, съм убедена, че това ще се случи, да запазим народностното, чистото и непреходното. Благодаря за красотата с която ни направи съпричастни на твоите изживяванеия. Адмирации. :)
цитирайТова са търсенията на нечия същност, интерес към това, което е било и каква информация ни носи то! Защото знам, че не са случайни нито нашия фолкор, нито нашите традиции, нито богато-везаното облекло на българката от миналото, нито ритмичните песни и хора на нашия народ! Уникални са просто!
цитирайможе би от четиригодишна тези кукерски празници, последно съм била вече девети-десети клас, когато колата ни я спряха кукери - заграждаха пътя в един ден в годината и искаха пари от татко, за да ни пуснат - носеха геги, но вече не ми изглеждаха чудовища
а навремето и мечкадари идваха, помня, че и мечка е влизала в двора. чичото свири на гъдулка, тя играе, показва разни номера и се бори, ако има кой да се хване - татко ми обичаше да се закача и се бореше за здраве
мечките носеха такива прости народни имена - Ганка, Радка, Пенка
а има и мечкадарски песни, не знам дали са ти попадали, най-много съм слушала за терфенли Димо, куйруклу Димо, тук намерих линк
http://vbox7.com/play:d60f7b84
с извинение, че го обърнах на споменик
цитирайа навремето и мечкадари идваха, помня, че и мечка е влизала в двора. чичото свири на гъдулка, тя играе, показва разни номера и се бори, ако има кой да се хване - татко ми обичаше да се закача и се бореше за здраве
мечките носеха такива прости народни имена - Ганка, Радка, Пенка
а има и мечкадарски песни, не знам дали са ти попадали, най-много съм слушала за терфенли Димо, куйруклу Димо, тук намерих линк
http://vbox7.com/play:d60f7b84
с извинение, че го обърнах на споменик
http://voinov50.blog.bg/izkustvo/2009/02/28/proekto-koricata-za.297438
http://voinov50.blog.bg/izkustvo/2009/02/15/s-m-i-s-y-l-y-t-n-a-s-y-sht-e-s-t-v-u-v-a-n-e-t-o.291239
При нас, под връх Пирин, на кукерите казват бобугери или бабугери...
Празникът е загубил част от автентичността си и се превръща донякъде в пародия,... това е във връзка с горните коментари.
В блогрола ми има и две прикачени клипчета с подобна лудница, и като че ли наистина си е лудница, ... особено за малките деца.
Поздрави:))))))))
цитирайhttp://voinov50.blog.bg/izkustvo/2009/02/15/s-m-i-s-y-l-y-t-n-a-s-y-sht-e-s-t-v-u-v-a-n-e-t-o.291239
При нас, под връх Пирин, на кукерите казват бобугери или бабугери...
Празникът е загубил част от автентичността си и се превръща донякъде в пародия,... това е във връзка с горните коментари.
В блогрола ми има и две прикачени клипчета с подобна лудница, и като че ли наистина си е лудница, ... особено за малките деца.
Поздрави:))))))))
в спомените martiniki! Напротив те съживяват в нас отдавна отминали времена и на човек му става мило като си спомни, особено за близки хора.
А клипчето си го пуснах, но е много дълго, за него ще трябва да отделя повече време. Но музиката е интересна. Аз също си спомням, че преди по сборовете идваха цигани мечкари, но доколкото съм чела напоследък това вече не се практикува. А мечките се изземват от собствениците и се пускат в парка Белица.
Благодаря ти за споделеното мила!
цитирайА клипчето си го пуснах, но е много дълго, за него ще трябва да отделя повече време. Но музиката е интересна. Аз също си спомням, че преди по сборовете идваха цигани мечкари, но доколкото съм чела напоследък това вече не се практикува. А мечките се изземват от собствениците и се пускат в парка Белица.
Благодаря ти за споделеното мила!
за линковете Цецо. Мисля, че единия пост съм ти го чела, но ще ми бъде интересно отново да си го припомня. Ще погледна и клипчетата :).
Значи и ти си го усетил... Аз не съм била досега на кукерски фестивал, но то се набива на очи просто. Но пък съм много доволна от това, което видях в Жеравна на фестивала на фолклорната носия, защото той все още носи този дух и автентичност. Но ще продължаваме с търсенето :).
цитирайЗначи и ти си го усетил... Аз не съм била досега на кукерски фестивал, но то се набива на очи просто. Но пък съм много доволна от това, което видях в Жеравна на фестивала на фолклорната носия, защото той все още носи този дух и автентичност. Но ще продължаваме с търсенето :).
Хубав и задълбочен анализ. Достоен за курсова работа. Дано да бъде оценен подобаващо.
цитирайВярно е, че доста се постарах и търсих и прочетох материал, който намерих в нета, за да се запозная по подробно с този празник и неговата същност и слава богу, че е имало хора като проф.Николай Цветков, които са оставили съответната литература от същността на стачинарските и русалийски игри в Петрич в миналото. Така, че използвайки тези данни и съответно мои снимки съм се мъчила да представя и участниците в този фестивал. А който се интересува може да прочете това, което съм написала :).
Благодаря ти мило, но чак за курсова работа - ако аз се хвана да изработя такава маска - може би :).
цитирайБлагодаря ти мило, но чак за курсова работа - ако аз се хвана да изработя такава маска - може би :).
15.
анонимен -
там е работата
07.05.2010 15:24
07.05.2010 15:24
там е работата че в началото се споменава че някакви цигани са търсили пари...абе хора вие не сте живяли в петрич но това е част от ритуала ...ако им дадеш пари или някакво лакомство те ще ти пожелаят да си жив и здрав и др...и това не се нарича нахалство както е споменато там ...всяка сутрин на 1 януари има кукери които чукат по вратите на хората и сурвакат със сурвачките като домакините им дават по някоио лакомство или някоя стотинка а може би и левче
цитирай
16.
анонимен -
priqel
01.02.2011 22:24
01.02.2011 22:24
male mnogosa hubavi tiq snimki koigi napravi dae jiva i zdrava
цитирайна 01.01.2009 г. са правени снимките. Тогава присъствахме на празника на Петрич и се радвам, защото вече като видя на сцена игрите, които са така наречените русалийски танци мога да разпознавам, че участниците в танца са от Петрич :). Поне ги гледах за 2-ри път на Пирин пее 2010 г. Участваха в заключителния концерт, но за жалост никой не обявяваше участниците.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21682