Постинг
26.09.2009 10:58 -
Уникалното на фестивала на фолклорната носия през 2009 г. в Жеравна, видяно през моите очи – част II
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 25693 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2009 11:03
Прочетен: 25693 Коментари: 17 Гласове:
4
Последна промяна: 26.09.2009 11:03
И за още едно нещо искам да споделя – за срещата ми с една уникална фолклорна група за народни обичаи към читалище “Никола Йонков Вапцаров” в село Хърлец, обл. Враца. Тя представи традиционни влашки хора и обичая “Калуш”. Първо бях разтърсена от музиката, която се изпълняваше от дудук. Толкова нежни звуци излизаха от тази свирка – невероятно звучене. Заплени ме. Имах чувството, че слушам небесна музика, която има сила да ме пренася на други места. От друга страна много силно впечатление ми направиха хората – участници в тази драматична сцена, облечени в уникални носии. Мъжете бяха облечени в дълги ризи, бродирани с мъниста и дантели и бели панталони, препасани с черен пояс, избродиран с големи червени рози. По-късно от Интернет разбрах, че се наричат “калушари”, а са известни още и с името “русалии”. Те изпълниха стар крайдунавски обряд, наречен “Калуш”, който се играе за здраве от поколения наред. На обувките си имаха нанизани метални шпори, които издаваха силен и отекващ звук, а в ръцете си носеха тояги. Предводителят им носеше тояга, закичена с кърпа и китка пелин. На земята върху чердже лежеше “болно” дете и до главата му поставиха празно глинено гърне и паничка с лековита отвара. Танцът на калушарите се играе от нечетен брой мъже – 7 на брой, под съпровода на дудук и тъпън и има за цел да изцели болното дете, разболяло се от лоша болест, причинена от зъл дух “Калуш”. Калушарите започнаха да обикалят в кръг около детето, отначало по-бавно, после стъпките зачестиха, хванаха чергата с болния и го подхвърлиха нагоре, след което предводителят им наричайки лечебни заклинания намаза челото му със сместта от паницата и му даде да отпие. Един от калушарите счупи с тояга гърнето и болното момче скочи изцелено и тогава на земята падна друг от играчите и гърчейки се “припадна”. Предводителят намаза и неговото чело с лекарството от паницата, наричайки му заклинания и го изцелява.
Всичко това, което се разигра пред очите ми беше толкова живо и така докосващо. Човек усеща, че не е обикновена сценка, защото в нея има заряд, дух, сила. Образите, които представяше обряда имаха жива същност и не е случаен факта, че този обряд се е предавал от поколение на поколение. След като завърши обряда „Калуш” групата от Хърлец изпълни и няколко влашки хора. Интересно, че на някои от хората те изговаряха думи на румънски. Жените им също имаха невероятно излъчване. Носиите им бяха едни от най-красивите и на-богатите на фестивала и предполагам автентични. Състояха се от плисирани поли с невероятни багри и тъкани престилки, плетени шарени чорапи, бродирани елечета и бели тъкани кърпи за главата, като всички бяха различни. Една с една не се повтаряха. С удоволствие бих ги гледала още и още, ако ми се отдаде нова възможност.
С интересни облекла и програма се преставиха и самодейците от с.Софрониево, обл.Враца. През деня се пекоха чевремета на бавен огън и една част от тях потеглиха под съпровода на родопска кабагайда към чорбаджийският кът, а останалите се предлагаха за продажба на специално оформен кът. Вареше се зрял боб в огромни казани.
/още снимки от фестивала/
/някои използваха прохладната сянка на боровете, за да си починат във 2-я напрегнат ден :)/
/на залез слънце :)/
Атрактивни бяха и ямболските коледари, които откриха програмата на голямата сцена късно вечерта като представиха танца “буеняк”, след като изгледахме пехливанските борби, в които взеха участие момчета от спортни училища от почти цяла България.
След тях изгледахме концертите на гостите от Гърция и Холандия, които се изявиха с техни специфични танци, песни и хора. Много атрактивни бяха холандците с техните автентични носии с хартиени притурки, шапчици и дървени обувки, с които изиграха специален танц. Много приятно впечатление през целия фестивал ми направиха с това, че играеха нашите български хора, някои от които бяха сложни за мен и ги гледах с лека завист и възхита как тропат тропаница. Евала на тези хора. Техният водач сподели, че има села в Холандия, където все още ходят облечени с тези носии с които бяха облечени те. Част от холандците закриха концерта на голямата сцена на фестивала като изиграха тракийски танц, облечени в наши национални носии. Това също беше наистина уникално.
/ето още снимки с холанците/
/а тук на преден план са прословутите дамски дървени обувки, част от националната носия на холандците. Един нашенец от фестивала 1-вата вечер разнася дървената обувка на един холандец, за да я показва на своите съселяни, като го беше оставил куцукайки на един крак :)/
/тук се снимах за спомен с холанците 3-тия ден от фестивала/
Гърците бяха облечени с интересни потурести гащи. Те самите бяха едни високи, слаби, смугли, скоклести и леко брадати. А гъркините бяха бели, кръшни, с много интересни дълбоки потури, които отначало ми заприличаха на поли. Гърците пяха и танцуваха под съпровода на техни национални песни и танци. А подаръка от тяхна страна за зрителите на събора беше изпълнението на 2 български народни песни. Уникално!
След концерта на гостите от чужбина се отправихме към поляната в началото на парк “Добромерица”, за да наблюдаваме нестинарски танци. Явно голяма част от публиката вече беше заела своите места и бяха насядали по поляната. Приждащите хора останаха по назад. През деня бяха наредили дъбови дърва, които сега се бяха превърнали в жарава. Един човек оформи кръст в жаравата, а след това разтла въглените в по-голям кръг. Нестинарите прекосяваха жарта, като жената играеше с икона в ръка под звуците на гайда и тъпан. Един от нестинарите пренесе дете през огъня.
След като завърши танцът те поканиха и желаещи от публиката да преминат през жаравата. Интересно е, че имаше такива. Жалко, че бях доста назад и нямах добра видимост, а и снимките, които се опитах да направя станаха размазани. Така, че част от приложените снимки са със съгласието на Николай Димитров, който поддържа сайта на Жеравна
http://www.jeravna.com/festival.htm
След нестинарските танци олелията се премести на съседната поляна, където беше запален огромен огън и под съпровода на оркестър “Василев” се оформи най-голямото хоро на фестивала. Преживяването да играеш хоро около огромния и буен огън беше страхотно.
Когато огъня поизгоря започнаха да палят фитилчета в балон и ги пускаха да летят в небето. Светещите балони постепенно се издигаха високо, високо нагоре докато заприличат на малки звездици и се изгубят от погледа на човек.
Между другото докато бяхме около огъня в съседната тъмна поляна, която беше опустяла след нестинарските танци пресвяткаше светлинка. След като попитах съпруга си какво може да е това, той ми отговори: “Видя ли колко хора бяха насядали на поляната, за да гледат нестинарските игри. Със сигурност има загубени много неща след като хората се оттеглиха и този с фенерчето ги търси...” Вторият ден беше най-пълен и ползотворен за фестивала, защото имаше разннобразна програма. Гост на фестивала беше и Влади Въргала със семейството си.
Третият ден беше по свободен. Оркестър “Васильов” свири и желаещите играха хора на малката сцена. След него подеха зурните от Петрич. Сравнително по-малко хора бяха присъстващите в сравнение с другите дни, но като се има впредвид, че предишната вечер танците са продължили до към 3-4 часа през ноща е разбираемо. А в 12.00 часа пускаха свободно и хората без фолклорни носии. През този 3-ти ден успях да направя някои по-качествени снимки, по причина, че след определен час нататък беше разрешено да се снима. 1-я ден си бях оставила апаратчето в квартирата предвид забраната за снимане, но вечерта видях, че изпускам много ценни моменти и така 2-я ден извън правилата на правилника правихме снимки. Не бих го афиширала, ако имаше къде да видя това, за което се помъчих да разкажа в моя разказ. Но при положение, че няма налице такива снимки, а едни преживявания могат да бъдат по добре изказани, ако са прикрепени и с конкретен образ, то затова си позволих и да пусна този пост. Вярно е, че снимките станаха некачествени, но е по-добре при никакви. Но поне на човек му остава спомен от фестивала и от хората с които се е срещнал там.
/това усмухнато момиче ми позира 3-я ден, като спомена, че носията й е алфатарска/
/ето и неуморните представители на оркестър "Михото" от Петрич/
Тези дни ще останат незабравими за мен. Знам, че този фестивал ме провокира да науча едно хоро, което много харесах и обикнах – “трите пъти”. Много живо хоро и много се кефиха хората, които с такава наслада го играеха.
Това бяха моите впечатления на живо от фестивала на фолклорната носия през 2009г, на който присъствах за 1-ви път. Надявам се догодина отново да се срещна с някои стари, а може би и с нови познати :).
До скоро Жеравна...!
Всичко това, което се разигра пред очите ми беше толкова живо и така докосващо. Човек усеща, че не е обикновена сценка, защото в нея има заряд, дух, сила. Образите, които представяше обряда имаха жива същност и не е случаен факта, че този обряд се е предавал от поколение на поколение. След като завърши обряда „Калуш” групата от Хърлец изпълни и няколко влашки хора. Интересно, че на някои от хората те изговаряха думи на румънски. Жените им също имаха невероятно излъчване. Носиите им бяха едни от най-красивите и на-богатите на фестивала и предполагам автентични. Състояха се от плисирани поли с невероятни багри и тъкани престилки, плетени шарени чорапи, бродирани елечета и бели тъкани кърпи за главата, като всички бяха различни. Една с една не се повтаряха. С удоволствие бих ги гледала още и още, ако ми се отдаде нова възможност.
С интересни облекла и програма се преставиха и самодейците от с.Софрониево, обл.Враца. През деня се пекоха чевремета на бавен огън и една част от тях потеглиха под съпровода на родопска кабагайда към чорбаджийският кът, а останалите се предлагаха за продажба на специално оформен кът. Вареше се зрял боб в огромни казани.
/още снимки от фестивала/
/някои използваха прохладната сянка на боровете, за да си починат във 2-я напрегнат ден :)/
/на залез слънце :)/
Атрактивни бяха и ямболските коледари, които откриха програмата на голямата сцена късно вечерта като представиха танца “буеняк”, след като изгледахме пехливанските борби, в които взеха участие момчета от спортни училища от почти цяла България.
След тях изгледахме концертите на гостите от Гърция и Холандия, които се изявиха с техни специфични танци, песни и хора. Много атрактивни бяха холандците с техните автентични носии с хартиени притурки, шапчици и дървени обувки, с които изиграха специален танц. Много приятно впечатление през целия фестивал ми направиха с това, че играеха нашите български хора, някои от които бяха сложни за мен и ги гледах с лека завист и възхита как тропат тропаница. Евала на тези хора. Техният водач сподели, че има села в Холандия, където все още ходят облечени с тези носии с които бяха облечени те. Част от холандците закриха концерта на голямата сцена на фестивала като изиграха тракийски танц, облечени в наши национални носии. Това също беше наистина уникално.
/ето още снимки с холанците/
/а тук на преден план са прословутите дамски дървени обувки, част от националната носия на холандците. Един нашенец от фестивала 1-вата вечер разнася дървената обувка на един холандец, за да я показва на своите съселяни, като го беше оставил куцукайки на един крак :)/
/тук се снимах за спомен с холанците 3-тия ден от фестивала/
Гърците бяха облечени с интересни потурести гащи. Те самите бяха едни високи, слаби, смугли, скоклести и леко брадати. А гъркините бяха бели, кръшни, с много интересни дълбоки потури, които отначало ми заприличаха на поли. Гърците пяха и танцуваха под съпровода на техни национални песни и танци. А подаръка от тяхна страна за зрителите на събора беше изпълнението на 2 български народни песни. Уникално!
След концерта на гостите от чужбина се отправихме към поляната в началото на парк “Добромерица”, за да наблюдаваме нестинарски танци. Явно голяма част от публиката вече беше заела своите места и бяха насядали по поляната. Приждащите хора останаха по назад. През деня бяха наредили дъбови дърва, които сега се бяха превърнали в жарава. Един човек оформи кръст в жаравата, а след това разтла въглените в по-голям кръг. Нестинарите прекосяваха жарта, като жената играеше с икона в ръка под звуците на гайда и тъпан. Един от нестинарите пренесе дете през огъня.
След като завърши танцът те поканиха и желаещи от публиката да преминат през жаравата. Интересно е, че имаше такива. Жалко, че бях доста назад и нямах добра видимост, а и снимките, които се опитах да направя станаха размазани. Така, че част от приложените снимки са със съгласието на Николай Димитров, който поддържа сайта на Жеравна
http://www.jeravna.com/festival.htm
След нестинарските танци олелията се премести на съседната поляна, където беше запален огромен огън и под съпровода на оркестър “Василев” се оформи най-голямото хоро на фестивала. Преживяването да играеш хоро около огромния и буен огън беше страхотно.
Когато огъня поизгоря започнаха да палят фитилчета в балон и ги пускаха да летят в небето. Светещите балони постепенно се издигаха високо, високо нагоре докато заприличат на малки звездици и се изгубят от погледа на човек.
Между другото докато бяхме около огъня в съседната тъмна поляна, която беше опустяла след нестинарските танци пресвяткаше светлинка. След като попитах съпруга си какво може да е това, той ми отговори: “Видя ли колко хора бяха насядали на поляната, за да гледат нестинарските игри. Със сигурност има загубени много неща след като хората се оттеглиха и този с фенерчето ги търси...” Вторият ден беше най-пълен и ползотворен за фестивала, защото имаше разннобразна програма. Гост на фестивала беше и Влади Въргала със семейството си.
Третият ден беше по свободен. Оркестър “Васильов” свири и желаещите играха хора на малката сцена. След него подеха зурните от Петрич. Сравнително по-малко хора бяха присъстващите в сравнение с другите дни, но като се има впредвид, че предишната вечер танците са продължили до към 3-4 часа през ноща е разбираемо. А в 12.00 часа пускаха свободно и хората без фолклорни носии. През този 3-ти ден успях да направя някои по-качествени снимки, по причина, че след определен час нататък беше разрешено да се снима. 1-я ден си бях оставила апаратчето в квартирата предвид забраната за снимане, но вечерта видях, че изпускам много ценни моменти и така 2-я ден извън правилата на правилника правихме снимки. Не бих го афиширала, ако имаше къде да видя това, за което се помъчих да разкажа в моя разказ. Но при положение, че няма налице такива снимки, а едни преживявания могат да бъдат по добре изказани, ако са прикрепени и с конкретен образ, то затова си позволих и да пусна този пост. Вярно е, че снимките станаха некачествени, но е по-добре при никакви. Но поне на човек му остава спомен от фестивала и от хората с които се е срещнал там.
/това усмухнато момиче ми позира 3-я ден, като спомена, че носията й е алфатарска/
/ето и неуморните представители на оркестър "Михото" от Петрич/
Тези дни ще останат незабравими за мен. Знам, че този фестивал ме провокира да науча едно хоро, което много харесах и обикнах – “трите пъти”. Много живо хоро и много се кефиха хората, които с такава наслада го играеха.
Това бяха моите впечатления на живо от фестивала на фолклорната носия през 2009г, на който присъствах за 1-ви път. Надявам се догодина отново да се срещна с някои стари, а може би и с нови познати :).
До скоро Жеравна...!
/п.п. пускам клип на хорото, което ме очарова :), макар и в не много добро качество:
http://vbox7.com/play:102470b1
а ето и един кратък клип с танците на жаравата
http://vbox7.com/play:420bae69
друг не успях да намеря/
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
"Некой саображения", относно т...
Секретни документи от сър Michael Philip...
"Некой саображения", относно т...
Секретни документи от сър Michael Philip...
Следващ постинг
Предишен постинг
Много богато е представено тържеството.
А тази холандска група я показваха и тук по телевизията. Те играеха хорото, а други пееха български народни песни. Голяма изненада беше зе мен. Писах за това даже в един от разказите си.
Красиви са нашите форкролни изпълнения. Нищо чудно, че са привлекли вниманието им.
цитирайА тази холандска група я показваха и тук по телевизията. Те играеха хорото, а други пееха български народни песни. Голяма изненада беше зе мен. Писах за това даже в един от разказите си.
Красиви са нашите форкролни изпълнения. Нищо чудно, че са привлекли вниманието им.
за нашия фолклор и го бяха обикнали, щом така добре се справяха и с нашите национални хора. Това много силно ме впечатли. За което мога само да се радвам, че се цени и вън от нашата страна, дори повече от някои наши сънародници бих казала... И не само красота има в нашите хора. те са много живи и дори понякога думите са слаби за да опишеш нещо, което ти е дарило радост и наслада...
Благодаря за коментара Руми!
цитирайБлагодаря за коментара Руми!
3.
nikita6864 -
Разгледах и предната статия ...
26.09.2009 15:56
26.09.2009 15:56
Изживяването е било невероятно !
цитирайПрекрасен постинг :)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Връщане към корените ... това е наистина прекрасно ... Поздрави за постинга !
цитирайза прекрасния постинг!
цитирайси nikita6864 :). Но едно е човек да опише преживяването си, друго е да е присъствал там!
Хубав ден и спорна седмица от мен!
цитирайХубав ден и спорна седмица от мен!
уникални са нашиите носии, а като виждаш, че и човека, който ги носи има и съответното излъчване това допълнително зарежда човек!
Благодаря за коментара!
С пожелание за приятен ден :).
цитирайБлагодаря за коментара!
С пожелание за приятен ден :).
когато в човек се пробуждат същности и той проглежда за нещата, които не са били толкова близо до него, а напротив - били са му далечни и непознати. Но в даден момент кръгозора на човек се разширява и той започва да преоткрива своето малко познато минало и започва да му става интересно и не само. То го провокира да изследва и прониква по-надълбоко, защото започва да открива каква невероятна красота и богатство е скрито в нашите корени...
Благодаря за коментара lill и наистина е прекрасно човек да се връща към своите корени!
Поздрави!
цитирайБлагодаря за коментара lill и наистина е прекрасно човек да се връща към своите корени!
Поздрави!
Просто дадох воля на нещата, които бяха в мен да излязат на бял свят, защото те са ценни за мен като мои преживявания!
Слънчев и усмихнат ден ти желая :).
цитирайСлънчев и усмихнат ден ти желая :).
Благодаря , че ни направи съпричасни! Добре е да се васелят хората и да се обичат!
цитирайТова ми беше целта повече хора да видят и чуят нещо конкретно за фолклорното мероприятието. А че беше весело, интересно и много забавно спор за това няма :).
Поздрави!
цитирайПоздрави!
13.
sparotok -
Уникалното на фестивала на фолклорната носия през 2009 г. в Жеравна, видяно през моите очи – част II
05.10.2009 13:32
05.10.2009 13:32
Страхотен постинг!
Снимките са невероятни!
цитирайСнимките са невероятни!
На живо е още по-заинтригуващо и увличащо и една проява те спечелва и занапред :).
цитирай
15.
анонимен -
koledar
13.10.2009 23:47
13.10.2009 23:47
nqmam dumi be6e strahotno neiskam da svar6va s moq taoan iskam da svirq postoqnno da se prebiq ot svirene
цитирай
16.
анонимен -
qzlTWEruqkVJOJUqLjB
24.05.2011 02:33
24.05.2011 02:33
I feel so much haipepr now I understand all this. Thanks!
цитирай
17.
анонимен -
nOCtlMlkBzKmuIlTX
24.05.2011 06:56
24.05.2011 06:56
Great thinking! That ralely breaks the mold!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21680