Това, което откривам е, че и днес съществуват магични неща, които могат да оставят човек в отворена уста. Те са в състояние да докосват скрити струни някъде дълбоко в мен, да ме извеждат от състояние на инертност и да ме въвеждат в трескаво очакване, в състояние на оживление, в състояние на любопитство, какво ще последва във всеки следващ момент. Или с други думи казано мога да го квалифицирам като магия. Магия е това, което те кара да забравиш за себе си и те въвежда в друг свят, в друго измерение, в друго пространство...

Магията пленява цялото ти същество и го насочва в тази непозната за теб същност, която има сила да извиква неща в теб самия, да докосва и да преобразява. Много магични неща викат в мен и ме търсят. Търсят ме да ги откривам и да им вдъхвам живот в моята вътрешност, да ги преживявам, да се опиянявам. Толкова е сладко човек да се докосва до магия, която има сила да сътворява живот, да извиква неподозирани същности в теб и да те запалва за тях.

Преживяванията са скъпоценни за човек, защото те са като огледало, в което човек се оглежда и вижда какво има скрито в дълбочината на неговата душа.

Докосвайки се до магичната същност, човек се запалва и заискрява и самия той придобива тази същност в себе си. За него тя става скъпоценна и той започва да я търси в себе си, да я цени и пази. Съзнателно се стреми да я извиква, защото тя го кара да изпада в състояние на учудване.

Сигурно се чудите в какво откривам магичната и привлекателна същност?

Преди всичко мога да я открия в Божествената същност, в превъплащенията на природата (особено ме вдъхновяват утрото и залеза, сезоните и много други) и в нашите древни корени, които са се запазили и съхранили през вековете я в стиха, песента или хорото, я в традициите или обичаите, я в историята или в артефактите, я в архитектурния облик на селища и градове.

Но моите разсъждения са провокирани специално от непознатия за мен български фолклор. Откривам, че харесвам народната музика, но не бих казала, че ми е любима. Просто в определени моменти се сблъсквам с нея на живо и тази среща ме очарова. Така случайно научих за представянето на книгата “Антология на българските фолклорни изпълнители” том II – на проф.Тодор Бакалов в аулата на Софийския университет на 20.11.2008 г. и се уговорихме с 2 приятелки да отидем. Освен водещите, които представяха книгата като четяха от нея изказвания и мисли на различни фолклорни изпълнители на сцената бяха и известни наши изпълнителки като Янка Рупкина и се извинявам много, но другите певици не ги запомних, а само песните които изпяха. Но това, което ме впечатли е младата формация “м@т ритъм”, които взеха активно участие във представянето. Това е група на ученици от математическа гимназия и студенти под ръководството на проф.Тодор Бакалов, като голяма част от децата бяха молдовски българи. Това, което ме порази бяха гласовете и звученето... Не мога да го обясня, но наистина има такава дълбочина в тези гласове и песни. И са толкова разнообразни, слушайки различните изпълнители от различни фолклорни области. Едни песни могат да те разплачат, други – да направят сърцето ти заиграе. Радвам се, че попаднах на това място. Освен младите математици на сцената излязоха възпитаници на Котелското училище – едно момиче от 8 и едно от 9 клас в съпровод на гъдулка. Просто нямам думи за тези песнопойчета. Толкова малки, а толкова талантливи. И песните им имат сила да проникват в дълбочините на човешката душа. Или поне в моята. Вярно е, че съм слушала и музика на клип или на телевизора, но друго е живото изпълнение. Една от известните изпълнителки стана и прегърна едното дете и каза, че в днешно време са толкова малко изпълнителите на граовска песен. На сцената свой поздрав поднесоха и квартет “Абагар” от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Проф.Георги Бакалов е много интересен човек. Непрекъснато прекъсваше водещите и разказваше някоя интересна случка с извесни народни изпълнители или засвирваше виртоозно с акордеона си и децата от групата “м@т ритъм” запяваха :).

В края на вечерта си закупих и 1-я том на книгата “Антология на българските фолклорни изпълнители”, която виждах за 1-ви път и останах много доволна, защото имах бяло петно по отношение на фолкорната музика и развитието й през годините. А тази книга е единствена по рода си в българската литература. Тя е панорама на фолклорните изяви на българските певци и инструменталисти от миналото до днес. Младото поколение не ги знае, старото - не ги помни вече. Това са двете хиляди имена, които ни "разказват" от страниците на Антологията на българските фолклорни изпълнители за себе си и за епохата. Има публикувани и уникални снимки на фолклорните изпълнители, повечето от които са снимани на младини. От втората част на Антологията за съжаление не бяха взели повече бройки и не можах да си я закупя, но и първия брой е уникален. Така, че тази случайна среща не е била никак случайна за мен. Вярвам, че съм се отзовала на точното място и в точното време.

http://www.youtube.com/watch?v=ECwQAyoZSAw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=JzzrX4b6RH0&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=OyqCurb8Fro&feature=related

ах мила Звездичке, приеми поздравите ми!
знаеш ли за тази магическа същност, за която говориш, ще ти споделя какво открих.
ти казваш, че в такива моменти забравяш за себе си...а аз го преживявам по малко по-различен начин...аз откривам себе си, истинската себе си...това късче от Божествената същност, което Баща ми е положил в сърцето ми...
права си, че е магия! и е вътре в мен...а аз цял живот досега я търсих...някъде навън...
затова сега съм щастлива, че успявам да я намеря в себе си, а не някъде навън...
прегръщам те!
изкушавам се да ти споделя едно стихотворение, ох, даже две...аз напоследък прописах поезия (е, без претенции за професионализъм)...а също и пропях...помниш сигурно, че едно време...обичах да пея...песните ми пак се върнаха и аз полетях...
знам, че ти е познато усещането...
та ето истихотворенията:
...........................................
Днес ме има

Имах нужда да се върна
Отново в Твоя дом,
Исках пак да Те прегърна,
Но без страх, без болка…

Исках пак да се зарадвам,
От това, че Теб Те има,
От това, че ме обичаш…
Днес и утре, винаги…

И се върнах…това лято,
Беше топло, в Твоя дом-
На едно приказно място,
Ти намери ме отново…

На една Небесна планина
Домът Ти светъл преоткрих
И с почуда аз съзрях,
Че е моят дом…Любим!

А аз го бях забравила,
През дългите години лутане
Далеч от Теб…бях го оставила
И така далеч…от себе си…

А днес съм тук, днес ме има,
Защото Теб Те има!

......................................................
Невъзможно ли е...

Невъзможно ли е да летим
Като птиците в Небето-
Вечно ли във клетка ще стоим,
Дето да ни стяга сърцето?...

Невъзможно ли е да погледнем
През облаците сиви
И с на вятъра крилете
Във Простора да се вдигнем?...

Невъзможно ли е? Знам, че може-
Знам, че няма невъзможно
Знам, едно сърце е нужно
И едни очи…да стане чудо…

Сърцето да пулсира-живото
Очите да съзират невидимото…
Да, тогава става чудо…с мен…
И няма невъзможно в моя ден…
..............................................

и един музикален поздрав за теб ще сложа тази вечер в моя блог, с цялата ми любов!

човек да открива и разпознава магичното в живота си, защото то има различна окраска от неговото всекидневие и именно то ни кара да бъдем откриватели! А това, което човек открива в себе си и на което дава място, то има сила над него...

Магията, за която споделяш, и аз понякога я откривам, като нещо хубаво в мен, което чака да му се даде простоор и да се развива. И други такива неща в мен вече получиха презз годините простор и полетяха, когато аз не мислух че ще имат сили дори да пълзят...

Желая ти да бъдеш "добра магьосница" - такава, която има Силата да променя съдби и да раздава трайно Добро.

Целувам те.

П.

Да магичното е навсякъде около нас. То е във всичко наоколо. Просто човек трябва да се спре и огледа. То е в шума около нас или в тишината. То е в движението и в покоя. То е в живота и в смърта. То е навсякъдде за всички и никъде за никой :-). Магията е във всичко живо и всеки предмет. Магията е в моята 7 годишна дъщеря и в 6 месечния ми син......тя е тук около мен -усещам я . Магичен е и този момент в който пиша....Магичен е и този блог и ти Звездичке....:-)

този простор в душите си, защото той ни дава крила, както споделяш мила П. и благодарение на него вкусваме магичното и имаме сила да го преоткриваме отново и отново.
Благодаря ти за пожеланията!

си права ivv, че човек просто трябва да се спре и да се огледа :). И аз чрез твоя коментар имах възможност да погледна и през твоите очи. И мога да кажа, че всичко, за което споделяш и аз го усещам и преживявам в определени моменти.
Благодаря ти за сърдечността!

Магичното и магическото е в душите ни ..ние го носим в себе си ...За това когато и на другия край на света чуеш българсоко те стягат гърдите и ти се пълнят очите ... Да съхраним и пренесем през времето магичното и магическото българско...музиката в душите ни ...Поздрави!!

"Да съхраним и пренесем през времето магичното и магическото българско...музиката в душите ни ..." tota и ти благодаря за коментара. Ние наистина го носим в себе си, само трябва да имаме очи за него - магичното и да го откриваме :).
Поздрави и приятни почивни дни!