Прочетен: 5044 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2008 23:02
Това, което откривам е, че и днес съществуват магични неща, които могат да оставят човек в отворена уста. Те са в състояние да докосват скрити струни някъде дълбоко в мен, да ме извеждат от състояние на инертност и да ме въвеждат в трескаво очакване, в състояние на оживление, в състояние на любопитство, какво ще последва във всеки следващ момент. Или с други думи казано мога да го квалифицирам като магия. Магия е това, което те кара да забравиш за себе си и те въвежда в друг свят, в друго измерение, в друго пространство...
Магията пленява цялото ти същество и го насочва в тази непозната за теб същност, която има сила да извиква неща в теб самия, да докосва и да преобразява. Много магични неща викат в мен и ме търсят. Търсят ме да ги откривам и да им вдъхвам живот в моята вътрешност, да ги преживявам, да се опиянявам. Толкова е сладко човек да се докосва до магия, която има сила да сътворява живот, да извиква неподозирани същности в теб и да те запалва за тях.
Преживяванията са скъпоценни за човек, защото те са като огледало, в което човек се оглежда и вижда какво има скрито в дълбочината на неговата душа.
Докосвайки се до магичната същност, човек се запалва и заискрява и самия той придобива тази същност в себе си. За него тя става скъпоценна и той започва да я търси в себе си, да я цени и пази. Съзнателно се стреми да я извиква, защото тя го кара да изпада в състояние на учудване.
Сигурно се чудите в какво откривам магичната и привлекателна същност?
Преди всичко мога да я открия в Божествената същност, в превъплащенията на природата (особено ме вдъхновяват утрото и залеза, сезоните и много други) и в нашите древни корени, които са се запазили и съхранили през вековете я в стиха, песента или хорото, я в традициите или обичаите, я в историята или в артефактите, я в архитектурния облик на селища и градове.
Но моите разсъждения са провокирани специално от непознатия за мен български фолклор. Откривам, че харесвам народната музика, но не бих казала, че ми е любима. Просто в определени моменти се сблъсквам с нея на живо и тази среща ме очарова. Така случайно научих за представянето на книгата “Антология на българските фолклорни изпълнители” том II – на проф.Тодор Бакалов в аулата на Софийския университет на 20.11.2008 г. и се уговорихме с 2 приятелки да отидем. Освен водещите, които представяха книгата като четяха от нея изказвания и мисли на различни фолклорни изпълнители на сцената бяха и известни наши изпълнителки като Янка Рупкина и се извинявам много, но другите певици не ги запомних, а само песните които изпяха. Но това, което ме впечатли е младата формация “м@т ритъм”, които взеха активно участие във представянето. Това е група на ученици от математическа гимназия и студенти под ръководството на проф.Тодор Бакалов, като голяма част от децата бяха молдовски българи. Това, което ме порази бяха гласовете и звученето... Не мога да го обясня, но наистина има такава дълбочина в тези гласове и песни. И са толкова разнообразни, слушайки различните изпълнители от различни фолклорни области. Едни песни могат да те разплачат, други – да направят сърцето ти заиграе. Радвам се, че попаднах на това място. Освен младите математици на сцената излязоха възпитаници на Котелското училище – едно момиче от 8 и едно от 9 клас в съпровод на гъдулка. Просто нямам думи за тези песнопойчета. Толкова малки, а толкова талантливи. И песните им имат сила да проникват в дълбочините на човешката душа. Или поне в моята. Вярно е, че съм слушала и музика на клип или на телевизора, но друго е живото изпълнение. Една от известните изпълнителки стана и прегърна едното дете и каза, че в днешно време са толкова малко изпълнителите на граовска песен. На сцената свой поздрав поднесоха и квартет “Абагар” от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Проф.Георги Бакалов е много интересен човек. Непрекъснато прекъсваше водещите и разказваше някоя интересна случка с извесни народни изпълнители или засвирваше виртоозно с акордеона си и децата от групата “м@т ритъм” запяваха :).
В края на вечерта си закупих и 1-я том на книгата “Антология на българските фолклорни изпълнители”, която виждах за 1-ви път и останах много доволна, защото имах бяло петно по отношение на фолкорната музика и развитието й през годините. А тази книга е единствена по рода си в българската литература. Тя е панорама на фолклорните изяви на българските певци и инструменталисти от миналото до днес. Младото поколение не ги знае, старото - не ги помни вече. Това са двете хиляди имена, които ни "разказват" от страниците на Антологията на българските фолклорни изпълнители за себе си и за епохата. Има публикувани и уникални снимки на фолклорните изпълнители, повечето от които са снимани на младини. От втората част на Антологията за съжаление не бяха взели повече бройки и не можах да си я закупя, но и първия брой е уникален. Така, че тази случайна среща не е била никак случайна за мен. Вярвам, че съм се отзовала на точното място и в точното време.
http://www.youtube.com/watch?v=ECwQAyoZSAw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=JzzrX4b6RH0&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=OyqCurb8Fro&feature=related
Витошки напеви в събота в Кладница
Тексты песен крымских болгар Феодосийско...
знаеш ли за тази магическа същност, за която говориш, ще ти споделя какво открих.
ти казваш, че в такива моменти забравяш за себе си...а аз го преживявам по малко по-различен начин...аз откривам себе си, истинската себе си...това късче от Божествената същност, което Баща ми е положил в сърцето ми...
права си, че е магия! и е вътре в мен...а аз цял живот досега я търсих...някъде навън...
затова сега съм щастлива, че успявам да я намеря в себе си, а не някъде навън...
прегръщам те!
изкушавам се да ти споделя едно стихотворение, ох, даже две...аз напоследък прописах поезия (е, без претенции за професионализъм)...а също и пропях...помниш сигурно, че едно време...обичах да пея...песните ми пак се върнаха и аз полетях...
знам, че ти е познато усещането...
та ето истихотворенията:
...........................................
Днес ме има
Имах нужда да се върна
Отново в Твоя дом,
Исках пак да Те прегърна,
Но без страх, без болка…
Исках пак да се зарадвам,
От това, че Теб Те има,
От това, че ме обичаш…
Днес и утре, винаги…
И се върнах…това лято,
Беше топло, в Твоя дом-
На едно приказно място,
Ти намери ме отново…
На една Небесна планина
Домът Ти светъл преоткрих
И с почуда аз съзрях,
Че е моят дом…Любим!
А аз го бях забравила,
През дългите години лутане
Далеч от Теб…бях го оставила
И така далеч…от себе си…
А днес съм тук, днес ме има,
Защото Теб Те има!
......................................................
Невъзможно ли е...
Невъзможно ли е да летим
Като птиците в Небето-
Вечно ли във клетка ще стоим,
Дето да ни стяга сърцето?...
Невъзможно ли е да погледнем
През облаците сиви
И с на вятъра крилете
Във Простора да се вдигнем?...
Невъзможно ли е? Знам, че може-
Знам, че няма невъзможно
Знам, едно сърце е нужно
И едни очи…да стане чудо…
Сърцето да пулсира-живото
Очите да съзират невидимото…
Да, тогава става чудо…с мен…
И няма невъзможно в моя ден…
..............................................
и един музикален поздрав за теб ще сложа тази вечер в моя блог, с цялата ми любов!
01.12.2008 19:48
Желая ти да бъдеш "добра магьосница" - такава, която има Силата да променя съдби и да раздава трайно Добро.
Целувам те.
П.
Благодаря ти за пожеланията!
Благодаря ти за сърдечността!
09.12.2008 20:52
Поздрави и приятни почивни дни!