Обещах на една приятелка, която живее в Южна България да я заведа чрез блога си на мястото, което посетихме миналата събота и въпреки, че не ми остава много време, сядам да изпълня обещаното. А плана ни беше да посетим пещера “Проходна” в село Карлуково, известна още като “Очите на Бога”. Района в Карлуково е необичайно красив. Винаги, когато си ходя у дома пътувам с влака през Искърския пролом и жадно поглъщам всяка гледка, започвайки от Лакатник та чак до Червен бряг. И важното за мен е това, че след като посетя дадено място аз вече имам отношение към него, т.е. то не е непознато и минавайки през даден район аз се взирам, за да го преоткрия отново. Та надявам се и следващия път като хвана влака за в къщи вече това място в района на Карлуково да не ме остави безразлична. Спомените топлят душата на човека и за момент го пренасят в други времена.

Карлуково пленява с високите отвесни скали, красивите меандри, които реката е оформила в камъка и многото пещери, намиращи се на неговата територия. След като влязохме в селото идвайки от Луковит видяхме табела за Националния пещерен дом “Петър Трантеев” и оставихме колата на паркинга. Веднага очите ни бяха привлечени от гледката, която се разкриваше от високото в посока към селото, реката, жп линията и масивните скали – невероятна красота и наслада за окото. 



След като заобиколихме пещерния дом я видяхме и нея, зейнала и притихнала в зеленина, очакваща своите посетители – пещера “Проходна”. Тръгнахме по тясна горска пътечка и след около 15-20 минути наближихме входа на пещерата. 




 
Главите ни бяха насочени нагоре, привлечени от масивните скални форми и причудливи образования. Хората на фона на пещерата изглеждаха като джуджета. Пещерата е карстова, оцветена в бели полутонове, с характерни сводести извивки с изящни форми и е много, много светла. Вътре е прохладно и определено тя е добро спасение от летните жеги. 



















Осветеността на пещерата идваше предимно от двата огромни входа и двете очи, впити в теб и обливащи те със светлина. Отворени очи! Случайна ли е формата на тези отвори в тавана на пещерата? Задавам си и въпроса и дали наистина тези очи са естествени или са направени от човешка ръка...? Но по важното е, че ги има и са отворени. 













Колко важно е и за човек да има отворени очи и да поглъща жадно красотата във всичките й форми. Но това, което напоследък ме вълнува е отворени ли са очите ни, за да можем да проникваме в даден човек. Интересно, че човешките очи виждат и си създават предства за дадено място, за определен човек. Но много често тази представа е повърхностна и не е цялостна. Напоследък осъзнавам колко важно за мен е да имам отворени очи за вътрешната красота на човек. И именно това пътуване ми отвори сетивата в тази насока - за това, че човек е много повече от това, което виждаш пред себе си. Човек е многообразие от таланти, скътани в неговата душевност. Човекът е богатство, бисер, който малко по малко откриваш и се изумяваш. Но това изумление е възможно само, когато се докоснеш до неговия вътрешен свят, до неговия любознателен по детски поглед, който вижда нещата в съвършенно различна светлина. Доскоро един човек, който не си познавал много добре е бил пред очите ти не особено съвършен, в някой моменти бавен и отвлечен в своя си свят, но в даден момент ти откриваш, че той вижда нещата по съвършенно различен и интересен начин и това преобръща нещо в теб, кара те да бъдеш внимателен в бъдещото си общуване с него, за да не изтървеш ценното в него. А напротив то да оцвети денят ти в нюанси на вътрешна удовлетвореност, в любопитство и радост, в трепетно очакване на чудото – а именно докосването, диалога, откриването. Това е феномен! Да откриеш богатството на вътрешния свят на даден човек и това коренно да промени погледа ти за него. Но аз се отклоних от моя пътепис излагайки лични преживявания. Така, че да се върна отново на пещерата :). 



Хвърлихме раниците и се втурнахме да я обиколим. Мъжете изкачиха хлъзгави височини, които ги приближиха до Очите. Аз снимах на воля. Другото момиче... Ммммм... Тя нарисува Очите както душата й ги съзира :) . А междувременно Очите не ни изпускаха от поглед. Ние бяхме в тяхно владение, нарушавахме тишината им от вековете. Радост имаше в сърцата ни от срещата ни с тях и с това място като цяло. След рисуването последва изпълнение на флейта и то точно в центъра на Окото. Окото, което отразяваше светлината и сякаш тази светлина беше неописуема. Невероятен е звука, който се разнесе от инструмента в подножието на пещерата, сякаш се лееше и преливаше, сладкогласна и дивна песен, която тичаше и лудуваше по своя си начин, както тя го умее. Акустиката на пещерата беше изпробвана и със старинна народна песен. Когато казах на моята приятелка, че само не е запяла, тя изпълни непозната за мен народна песен. Когато запя сякаш Очите заплакаха. Поне моите се навлажниха, а за Ония там горе... Не мога да знам със сигурност, но усещането от песента не може да се обясни с думи. То беше невероятно, изпълнено с искрена любов, с много чувство и от сърце. Много тъга имаше в песента. Ритмите се носеха из пещерата и навлизаха в някои невидими същности, като топяха ледове в тях, разпалваха огън и блеснаха сълзици на моминското лице. Притихнах и сърцето ми се зарадва и благодари за този миг, в който сякаш невидими струни пронизват душата ти. 





В пещерата забелязахме един камък счупен на големи късове, който се отличаваше от останалите със своята белота, т.е. доскоро неговото място не е било тук на земята, а като повдигнах очите си нагоре, нависокото (височината на пещерата е около 40 м.) и видях мястото откъдето се беше отчупил. В един момент си представих с какъв гръм и трясък този отломък се е приземил на това място и като се има предвид и акустиката на пещерата, Слава Богу че не съм била свидетел на това явление, защото със сигурност след таково преживяване човек би имал кошмари... Тези Очи са видели и преживели толкова много. Задавам си въпроса “Колко ли са изстрадали?”. Може ли камъка да страда... ще каже някой. Ами това пак е до погледа на човек... Човек може да види много повече от това, което очите му виждат в момента стига сетивата му да са обърнати навътре, към светлината и по важното да отразяват тази светлина... 



Освен Очите, от които непрекъснато бликаше светлина в тавана на пещерата на места забелязахме и очи, които са затворени, т.е. виждаха се само техните очертания.
Друго интересно явление, което наблюдавахме в пещерата бяха малки капчици вода, които непрестанно капеха от различни места, но предимно бяха в близост до Очите, в близост до светлината. Всяка нова капчица идваше по различен път, а не от едно и също място. Успях да уловя няколко от тях в шепите си. Това, което ми беше интересно как така капе вода от скалата...? Откъде се взема тя? И още повече, че капчиците които падаха на земята след това нямаше и помен от вода. Не образуват локвички или мястото под тях не е мокро дори. Много интересен феномен. Друго, което ми направи впечатление във вътрешността на пещерата в близост до Очите е младата зелена тревичка поникнала по стената. Интересно как тази тревичка пуска корени в скалата и каква е движещата сила, която я кара да расте на такова място? Но явно разковничето се крие в светлината. Навярно тя е главния виновник и за това явление. Светлината! Колко много същества в живата и неживата материя са зависими от нея или по точно имат нужда от светлината...
В пещерата имаше и двама младежа любители на катеренето, които опънаха въже през дължината й и изпробваха разни движения в нея. 







След като разгледах пещерата отидох на изхода й и там зад една решетка видях и входа на още една пещера, носеща името “Темната дупка”. Сигурно и името й не е случайно, защото като изкачих дървените стъпала и се озовах на входа й не посмях да вляза в нейните покои. Тя беше не само тъмна и неосветена, но имаше и нещо зловещо в излъчването й. Може би това е така, защото е първо прочитане от моя страна, а както вече заявих в моите разсъждения по горе важен е досега, докосването, за да можеш да усетиш атмосферата. Но как да се приближиш до нещо, което е непознато, тъмно, мокро и неприветливо. Тя беше толкова тясна, че човек трябваше да лази в нея. А аз не съм пещерняк. Това, което прочетох в нета обаче за Темната дупка е, че в нея са открити следи от живот от разумен човек от старокаменната епоха. Така, че направих няколко снимки и хванах обратния път към съседната светла пещера :). На входа на темната дупка заснех няколко цветенца в макро режим. 













Така, че пещера Проходна е впечатляваща и остава незабравима в спомените ми. Пътуването ни тази събота не свърши с тази пещера, но тъй като съм много обстоятелствена, аз спирам тук :). 

Очите в пещера “Проходна” са отворени и днес. Пожелавам си и моите очи да бъдат като “Очите на Бога” отворени, улавящи скритото, невидимото за човешкото око, в което има скрито богатство. Човек може да бъде богат и с поглед! Замислям се колко ли хора осъзнават това богатство? 

09.08.2008 г.