Прочетен: 9233 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2008 01:04
ТОПЛИНА
Спирам
на баира тая заран.
И повиквам цветовете.
До една
повиквам всички шарки.
И разтварям изведнъж сърцето си.
Влизай, Жълто...
С перушини от гръдта на птиче.
С месечини кълбести.
С китки от елек момичешки.
Влизай, Алено...
С бавни изгреви над лодки и платна.
С тежки залези.
С луди знамена.
Влизай, Синьо...
С теменуги и зюмбюли.
С капки влага от поляни и градини.
С бистри вирове през юли.
Втурвай се, Зелено...
С ласкав дъжд над рехава борика.
С глътка от ковани менци.
С дълъг поглед от вечерна приказка.
---------------------------------------
Някога ще дойде зима...
Вие, багри,
останете скътани у мене.
Трябва и тогава да ви има –
да не сещам, че ми е студено.
ОТРАЖЕНИЯ
Душата ми е многоцветна къща –
чардаци, стаи, скринове и ракли.
Там спомени с ръце могъщи
разнасят свойте факли.
Люлеят се – ведно събрани –
отминали мечти и грижи,
лагуни, лодки и таляни,
които някога съм виждала,
дървета, птици и съзвучия,
които някъде съм срещала,
на обедното слънце медените ручеи,
на небесата нощни сребърната леща...
В душата ми кръжат съкровища несметни –
шосета, релси, градове, простори,
букаци зимни и ливади летни,
усмивки на гергини и на хора.
А в най-потайната й стая
шуми брега на мойто раждане –
седефена вода сияе
и се разгъват плажове
като изпрана жълта прежда,
като пътеки суха слама.
И с неувяхващ поглед ме поглежда
от пясъчните хълми мама...
Неща, които идват и не се повтарят,
в душата ми лъчи и корени преплитат.
И аз събирам,
неуморно трупам шарено...
Ще отзвънят ли с времето боите?
СТЕСНИТЕЛНОСТ
Срещам в делника някого.
И преди да отмина,
в секунда една
аз долавям съвсем неочаквано,
че от него към мен и обратно
струи топлина.
Аз откривам, че става ненужно
да се плаша от стария студ,
да поглеждам назад.
И се питам с какво съм заслужила
тоя приказен дар в изранения свят.
И разбирам, че с тоя човек бих изгазила
през мочури, през черна гора.
Бих забравила болки, обиди, омрази,
щом до рамото негово своята слабост опра.
Но дали ще намеря и ум, и достойнство –
да надрастна
задръжките смешни, срама си нелеп,
та в оная съдбовна секунда
да кажа спокойно:
- Нека бъда завинаги с теб...
НАДЕЖДА
Пиши ми, мой мили, пиши ми.
Пет ласкави думи на бялата страница.
Във всяка от тях
усмивка да има –
да млъкнат в сърцето ми раните.
Пиши ми, мой скъпи, пиши ми.
Три думи само
за мен намери.
И трите – неповторими.
И трите – добри.
Пиши ми, мой свиден, пиши ми.
Две думи.
Защо са ми повече?
Да кажа: свърши зимата.
Със сладка сълза да заплача отново.
Единствен мой, хайде, пиши ми.
Надраскай на бялата книга
единствена дума – своето име.
Дори и това ми стига.
ЦВЕТЕ
Цвете изгря на хълма пясъчен.
Алена шапка, дълга шия.
Дребно цвете, а светка и бляска.
Своята хубост не мисли да крие.
Бяга, над хълма прелита небе величаво.
Цветето само люлее
седем перца атлазени.
Крехко цвете, а пръска жарава.
Своята хубост не мисли да пази.
Тъкмо напротив –
чрез нея напомня
приказни дебри, слънчеви тайни...
Тънка шия – съвсем безпомощна.
Диво цвете, незнайно.
Няма да има за много радости време.
А се помайва, стои унесено.
Нищо не иска, нищо не взема.
Просто ти дава сила за песен...
Константин и Надя прекарват 3 дни в Боро...
Баба и внуците й пострадаха при взрив на...
СТРЯСКАЩИ РАЗКРАСИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ ОТ БЛИ...
ЕЛЕКТРОННИ БУДИТЕЛИ,ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НЕК...
"Душата ми е многоцветна къща..." - страхотно е...:)
Многоцветно прегръщам и двете ви - и теб, и Прашинка:)))
Да, хубаво е да усещаме това многоцветие и дори да го създаваме :).
Цветни поздрави и усмивки :)))
в нея цялата природа грей.
Какво се искаше от всички хора?-
поне една,едничка нишка да втъкат
в тази тъй прекрасна пролетна премяна,
на новият живот духовна власт
и пак отново като птица бяла
да полетят към новото гнездо.
Няма по прекрасна черга от тази, която описваш - "чергата ни от простора" :).
