Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2008 00:39 - Надя Кехлибарева - Стихове
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7342 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 27.07.2008 01:04


Поздравявам те Прашинка, която даде 7777-я глас в моя блог с няколко стиха на Надя Кехлибарева.


       ТОПЛИНА
 

Спирам

на баира тая заран.

И повиквам цветовете.

До една

         повиквам всички шарки.

И разтварям изведнъж сърцето си.

 

Влизай, Жълто...

С перушини от гръдта на птиче.

С месечини кълбести.

С китки от елек момичешки.

 

Влизай, Алено...

С бавни изгреви над лодки и платна.

С тежки залези.

С луди знамена.

 

Влизай, Синьо...

С теменуги и зюмбюли.

С капки влага от поляни и градини.

С бистри вирове през юли.

 

Втурвай се, Зелено...

С ласкав дъжд над рехава борика.

С глътка от ковани менци.

С дълъг поглед от вечерна приказка.
---------------------------------------
Някога ще дойде зима...
Вие, багри,
останете скътани у мене.
Трябва и тогава да ви има –
да не сещам, че ми е студено.

        
ОТРАЖЕНИЯ
 

Душата ми е многоцветна къща –

чардаци, стаи, скринове и ракли.

Там спомени с ръце могъщи

разнасят свойте факли.

Люлеят се – ведно събрани –

отминали мечти и грижи,

лагуни, лодки и таляни,

които някога съм виждала,

дървета, птици и съзвучия,

които някъде съм срещала,

на обедното слънце медените ручеи,

на небесата нощни сребърната леща...

 

В душата ми кръжат съкровища несметни – 
шосета, релси, градове, простори, 
букаци зимни и ливади летни, 
усмивки на гергини и на хора.

А в най-потайната й стая 
шуми брега на мойто раждане –

седефена вода сияе

и се разгъват плажове

като изпрана жълта прежда,

като пътеки суха слама.

И с неувяхващ поглед ме поглежда

от пясъчните хълми мама...

 

Неща, които идват и не се повтарят,

в душата ми лъчи и корени преплитат.

И аз събирам,

неуморно трупам шарено...

 

Ще отзвънят ли с времето боите?
 

   СТЕСНИТЕЛНОСТ

 

Срещам в делника някого.

И преди да отмина,

в секунда една

аз долавям съвсем неочаквано,

че от него към мен и обратно

струи топлина.

 

Аз откривам, че става ненужно

да се плаша от стария студ,

да поглеждам назад.

И се питам с какво съм заслужила

тоя приказен дар в изранения свят.

 

И разбирам, че с тоя човек бих изгазила

през мочури, през черна гора.

Бих забравила болки, обиди, омрази,

щом до рамото негово своята слабост опра.

 

Но дали ще намеря и ум, и достойнство –

да надрастна

задръжките смешни, срама си нелеп,

та в оная съдбовна секунда

да кажа спокойно:

- Нека бъда завинаги с теб...

  

           НАДЕЖДА

 

Пиши ми, мой мили, пиши ми.

Пет ласкави думи на бялата страница.

Във всяка от тях

усмивка да има –

да млъкнат в сърцето ми раните.

 

Пиши ми, мой скъпи, пиши ми.

Три думи само

за мен намери.

И трите – неповторими.

И трите – добри.

 

Пиши ми, мой свиден, пиши ми.

Две думи.

Защо са ми повече?

Да кажа: свърши зимата.

Със сладка сълза да заплача отново.

 

Единствен мой, хайде, пиши ми.

Надраскай на бялата книга

единствена дума – своето име.

Дори и това ми стига.

 
              ЦВЕТЕ
Цвете изгря на хълма пясъчен.

Алена шапка, дълга шия.

Дребно цвете, а светка и бляска.

Своята хубост не мисли да крие.

 

Бяга, над хълма прелита небе величаво.

Цветето само люлее

седем перца атлазени.

Крехко цвете, а пръска жарава.

Своята хубост не мисли да пази.

Тъкмо напротив –

чрез нея напомня

приказни дебри, слънчеви тайни...

 

Тънка шия – съвсем безпомощна.

Диво цвете, незнайно.

Няма да има за много радости време.

А се помайва, стои унесено.

Нищо не иска, нищо не взема.

Просто ти дава сила за песен...





Тагове:   Надя,


Гласувай:
1
0



1. anastasiia - А аз пък те
27.07.2008 00:56
поздравявам за избора на стихове и за поетесата!:)
"Душата ми е многоцветна къща..." - страхотно е...:)
Многоцветно прегръщам и двете ви - и теб, и Прашинка:)))
цитирай
2. zvezdichka - Благодаря ти Ася :)
27.07.2008 01:12
Просто спонтанно ми дойде идеята, може би провокирана и от факта, че Прашинка се заинтригува от тази авторка и това, че тя гласува с номер 7777, който ми се наби на очи. Иначе първоначално нямах намерение да пускам такъв пост. Дори и тази вечер набрах стиховете.
Да, хубаво е да усещаме това многоцветие и дори да го създаваме :).
Цветни поздрави и усмивки :)))
цитирай
3. kiarasoto - Цветовете на живота
03.08.2008 07:28
Колко е прекрасна чергата ни от простора,
в нея цялата природа грей.
Какво се искаше от всички хора?-
поне една,едничка нишка да втъкат
в тази тъй прекрасна пролетна премяна,
на новият живот духовна власт
и пак отново като птица бяла
да полетят към новото гнездо.
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря ти
03.08.2008 23:35
за стиха kiarasoto!
Няма по прекрасна черга от тази, която описваш - "чергата ни от простора" :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4175765
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21235
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031