След могилата “Хоризонт” имахме нужда от почивка и възстановяване на силите, т.е бяхме поогладнели вече. Отбихме се в комплекса “Винарска изба” – Старосел.
Паркинга беше пълен с коли. Имаше много посетители. Това място е много приятно за отмора, направено с много вкус. Вложени са големи средства, но си заслужава усилията. Тук се намират хотел, ресторант в битова обстановка, спа център със сауна, масажни помещения, парна баня, фитнес зала, конферентна зала, винарна за производство на вино, изградена по супер модерни технологии. Вътрешния двор е озеленен и благоустроен, с изградени алеи от старовремски плочи, привлекателен за деца с катерушка, люлки и пързалка, изкуствено езерце, като в центъра му се издига умалена тракийска могила, символизираща култовия тракийски храм край Старосел.
Точно под могилата е изградена възстановка на тракийски храм, като тази зала се нарича още енотека и е предназначена основно за съхренение на готовата продукция бутилирани вина, дегустация на вино, а също и за камерни изпълнения. Платихме си символичен вход, за да ни разведат из винарната и да ни запознаят с процеса на производството на вино. Беше интересно да разгледаме различните помещения и производствената база, свързани с съхранението и производството на вино, снабдени с огромни цистерни, но това, което най-вече привлича погледа е именно дегустационната зала, в която както вече споменах е възстановен древен тракийски храм. Осветлението беше дискретно. Залата-храм беше оформен в кръг с уникални колони и фрезки по стените. Точно в средата на залата имаше страхотна акустика, като тази част се падаше точно под издигнатата могила.
След като се разходихме из комплекса отидохме на рецепцията, за да си купим вино. Обстановката е много приятна, като всичко тук – и рецепцията, и масите, и пейките са уникални като изработка от дърво.
В битов стил е направен и ресторантът с ръчно изработени дървени маси и барплотове, с камина, препарирани животни, а отвън имаше чеверме, като уникалното тук беше, че течащият чучур вода завърта дървено колело, а то върти агнето, за да се пече на чевермето срещу камината.
Храната тук беше много хубава, вкусна и апетитна. За пръв път ядохме кавърма, но си облизахме пръстите. Голяма беше разликата от механата в Стрелча като вкус имам предвид. Също и обстановката създава една топлота и благоразположение. А когато ни дадоха сметката бяхме много приятно изненадани от дребните нещица или бих казала хитринки, които са се сетили да използват при обслужването на клиентите, за да бъдат доволни и предоволни, т.е. сметката ни я сервираха с една малка кошничка, в която бяха сложили 2 дъвки J. Много умно, как са се сетили само. Толкова приятно му става на човек от жеста и вкусните ястия, които вече е хапнал с голямо удоволствие, а и изстудената чаша вино е такъв елексир. Така, че напуснахме ресторанта със задоволство.
На следващата сутрин нагласихме багажа, за да напуснем хотела и намеренията ни бяха да минем през Копривщица. Малко преди да тръгнем рецепционистката на хотела почука сконфузено на вратата и ни се извини, но каза, че трябва да си преместим колата, защото само тя е останала на паркинга, а точно там щеше да се провежда тържество по случай 3 март.
Справихме се успешно, напълнихе си две шишета с гореща минерална вода за пиене, но тя миришеше страхотно на сяра... Потеглихме по пътя за Копривщица.
На излизане от Стрелча ни направи впечатление, че цялата местност беше осеяна със скални композиции с най-разнообразни причудливи форми, каквито бяхме видели и преди Старосел. Тези забелижителни каменни форми явно са характени за този регион.
Пътя минаваше съвсем наблизо да камъните, така, че отново спряхме колата и се качихме на склончето да ги разгледаме. Тук се срещнахме с трима великана – титана, като в средния различих нещо като саркофаг. Опитах се да го пробвам, но не ми беше по размер, а по скоро беше огромен. Точно пред великаните имаше нещо като черупка от гигантско яйце или част от палатка. С усмивка установих, че то вече ми е по мярка J.
Точно пред великаните имаше един малък камък, който приличаше на сърцето на великана. Друг камък ми заприлича на слон, а в близост до него имаше много интересно навито на руло... може би на слона... В далечината съзрях и тромав праисторически гущер.
Имаше цъфнали минзухари от които си направих малко букетче. Потеглихме отново на път. Не след дълго спряхме отново заради едно невероятно красиво небе, което беше като ефирно разцъфнали пламъци в небесата.
Толкова много красиви моменти и мигове ни заобикаляха в нашето пътуване, а ние бяхме жадни и неуморими да ги уловавяме и запечатваме с нашето фотоапартче. Следващата природна забележителност с която буквално се сблъскахме на пътя беше така, нареченото “криво дърво”.
Това е бук с необикновена причудлива форма, висок около 40 м., стеблото на който правеше множество чупки и завои, а клоните се спускаха нежно като уникална сватбена премяна. Страхотно излъчване имаше това дърво и създава една веселост, приповдигнатост и жизненост. След като изкачихме височината ни приветстваха величествено ширналите се заснежени върхове на Стара планина.
По обяд пристигнахме в Копривщица. Тук празника вече беше към своя край с хора и музика на площадчето.
Хапнахме в механа “Чичовци” и се разходихме в горната част на малкото сгушено в полите на Средна гора градче, което е в непосредствена близост и до Стара планина. Характерното за това градче, което така привлича и туристите е, че всички къщи, дори и новостроящите се трябва да са в характерен стил, който носи и българският възрожденски дух със себе си с каменните дувари, с дървените врати и дограми, с изобилие от дъгообразни каменни мостчета, с бели или най-разнообразно оцветени стени.
Времето в Копривщица захладня значително. Вятъра се засили. Но разходката и на това място беше много приятна за очите ни. Прибрахме се с радостни сърца и хубави преживявания от поредното ни пътуване из нашата китна страна.
И много красота...
Разходих се и аз...:)
Онази снимка с облаците е невероятна...Наистина приличат на пламъци, устремени нагоре...Бели огньове...:)
Пожелавам ти хубавите преживявания да се умножават...Ти си човек, който с лекота долавя красотата... И за това си изпълнена с нея...
Поздрави!:) Очаквам още снимки от пътувания!:)
Красотата е навсякъде около нас и ако се настройваме на нейната вълна, ще можем и да я отразяваме, дори и да творим красота в живота си!
А следващото пътуване ще бъде около 1-6 май и в момента правя проучване какви местности може да посети човек в Източни Родопи :))).
Приятни почивни дни!
Радвам се да те видя Тими!