Потеглихме по пътя към Старосел. Целта ни беше да посетим още една тракийска могила, известна като тракийски култов храм. Разглеждахме картата на Средна гора, за да видим каква друга забележителност може да посетим. И неочаквано погледа ни беше привлечен от един баир, на който се виждаше нещо. Погледнахме с бинокъла и съзряхме интересни каменни композиции.
Така, че спряхме колата и потеглихме през поляните и къпините, за да разгледаме тази местност. Интересно, че на картата нямаше нищо означено, но нали очите ни са широко отворени, все нещо ще се изпречи пред нас и ще ни прошепне: “Ела и виж”. Изкачихме баира и сякаш попаднахме в някаква приказка, в която героите бяха вкаменени. Зарадвахме се като деца, започнахме да се снимаме с тези древни камъни и се мъчихме да отгатнем кой на какво ни прилича. Заиграхме се с тях. Веднага си помислих, че местност от вида е много полезна за деца с богато въображение, а също така тя е подходяща за развиване на такова. Приятна е и за срещи с приятели, които имат намерение да седнат, починат и похапнат сладко. Става за игра на стражари и апаши, а за криеница няма нужда да споменавам... Там съзряхме митични създания, страховити глави на старци, които разпалено обсъждаха важни въпроси, имаше и грамадна глава на воин със отличителен белег на челото за знатна принадлежност с взор устремен отвъд.
Странно, че в дадена фигура различни хора могат да видят различни образи. Така например една можеше да се оприличи на ракета или меч или духовник, с качулка на главата от типа на католиците, обърната с гръб. Точно срещу него имаше камъни, подредени в кръг, които ми заприличаха на олтар.
Имаше кръвожадни крокодилски челюсти, хипопотам, конче, приличащо още на голям охлюв, което беше готово да го яхнеш.
Там някъде стояха прегърнати мъж и жена, допрели челата си в своята свидна рожба.
Великаните явно бяха хапнали сладко и се бяха заиграли някъде, но хлябът им стоеше обърнат с главата надолу нарязан наполовина :).
Сизиф се опита да подпре скалата или по скоро да я пребори :)))
Така се увлякохме и заиграхме, но камъните нямаха свършване. А часовника тиктакаше и ни напомни, че бяхме тръгнали за Старосел така, че напуснахме с усмивки това приказно местенце.
Големи кафеви табелки веднага ни ориентираха за посоката на тракийския култов център в така наречената “Четиньова могила”, намираща се в околностите на село Старосел. Платихме вход от 3 лв., но тук гробницата беше осветена.
Тя е наречена гробница-хероон с внушителна ограда от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входа и на тази гробница беше очертан с красив фриз.
А вътрешното помещение представляваше кръгла камера с вградени колони и цветни орнаменти, като в горната част беше изписан през определено разстояние и знака-йероглиф с формата на буквата Т, обозначаващ Тракия, за който човек може да прочете подробности в книгите на Д-р Стефан Гайд – “Тракийското писмо декодирано”. Гробницата беше укрепена с дървени греди, за да бъде предпазена от събаряне.
След като разгледахме гробницата и заобиколихме могилата в задната част е открита вкопана вана, която е служела за производство и съхранение на вина.
Тръгнахме по обратния път за Старосел. Вдясно видяхме табела за още една могила, наречена “Хоризонт”. Тя е в много интересен стил. Изградена е от 6 лицеви колони с капител и 2 странични колони в ранен дорийски стил.
Това е уникален тракийски храм, който се различава от старогръцките храмове, които са заобиколени с колони от всички страни. Погребан е обожествен тракийски владетел, но впоследствие по религиозни или политически причини храмът е бил осквернен, ограбен, разрушен и засипан още от древността. Пред входа на гробницата имаше едно куче, което го беше страх от посетителите. А ние имахме кокали от пиленцето на грил, което бяхме дояли през деня и му ги хвърлихме. На излизане от гробницата кучето не само, че вече не го беше страх от нас, а радостно мяташе опашка и се закачаше с муцунка с видимо весело изражение на лицето.
Старосел стана гробница и за един велик ...
"Сензационна карта" на Тракийс...
19.03.2008 12:38
И все така да е топло сърцето ти, и широка душата ти за приятелите!
Павлина
А в човек винаги отекват различни емоции, преживявания и той има нужда да ги споделя. Това направих и с тази тема :).
А книгите на Д-р Стефан Гайд – “Тракийското писмо декодирано”.?? - имаш ли я в електронен вариант?
А книгите на Д-р Стефан Гайд – “Тракийското писмо декодирано”.?? - имаш ли я в електронен вариант?
И доста съм изписала, при положение, че последните години не съм много активна. Но човек има предел. А и времето му е ценно.
А не съм чувала да я има в електронен вариант "Тракийското писмо декодирано".
/п.п. И мисля, че в този постинг никъде не съм указала, че така намереното от нас светилище е именно "Гарванов камък", затова го вмъквам в този коментар. Просто го открихме години след това като име :). /