Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2008 22:27 - Земя на вкаменени фантазии, лековити извори и тракийска история - част I
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5680 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2008 22:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

/Този разказ посвещавам на моите приятели, които бяха поканени на това пътуване, но по една или друга причина не успяха да дойдат с нас/

 

Пътуването за което искам да разкажа мога да го отъждествя като пътуване през вековете, пътуване из древни приказни страни с вкаменени герои, пътуване на две пораснали или по-скоро непораснали деца, които се радват на нещата, които откриват – малки или големи, обикновени или необикновени, забележими или трудно забележими...

А колко неща чакат да бъдат открити само и да зарадват погледа ни. Те са или пред нас, или се крият и се спотайват, в очакване да бъдат намерени, или самия процес на откриване иска да ни научи на ценни уроци, като например тръгнеш ли в дадена посока не се отказвай лесно. Вървиш, знаеш, че посоката е приблизително вярната, но това, което очакваш не идва и не идва. Но това не означава, че трябва да се откажеш да вървиш. Това, което търсиш е само на една ръка разстояние. Започнах философски моят разказ, но това разсъждение е провокирано от самото ми пътуване. А сега ще дам и повече подробности за него.

Пътуването, което предприехме беше из Средна гора – планина, която беше непозната за нас и която имахме желание да посетим почивните дни в началото на март. Предварително набелязаният маршрут беше Панагюрище – Стрелча – Старосел – Хисаря - Копривщица. Но както обикновено човек отваря по голяма уста, отколкото са времето и възможностите му. За 3 дни не ни беше възможно да обиколим този регион, защото се оказа, че Средна гора е планина, която крие своите богатства и издирвайки ги те радват погледа на човек, стига да ги вижда и оценява естествено. Думата богатство крие толкова двусмислени значения. За един богатството се изразява в едно, за друг в друго. Но това, което аз осъзнавам за себе си, че богатството може да има различни изражения и измерения. Така, че дори и един камък за мен може да се окаже богатство... Зависи от естеството на камъка – ще кажат някои. За други камъка е просто глупост. Но трети може да види невероятни неща в един камък. Да, в този мой разказ камъка ще бъде на почит, защото Средна гора е блага, мека и разлята планина, богата на причудливи скални образувания, които не съм срещала на друго място, богата на тракийски гробници и могили, които свидетелстват за древните наши родственици, обитавали тези земи, богата на паметници, свързани с освобождението на България и стремежът за по-добри бъднини, богата на топли минерални извори, които лекуват редица заболявания.

Обиколката ни започна с историческата местност Оборище, намираща се на 10 км. от Панагюрище. Като видяхме табелката се позачудихме дали да тръгнем в тази посока, защото не знаехме какво ще намерим там. Но впоследствие не съжалявахме за нашия избор. Стигнахме до асфалтирана алея, която имаше за цел да ни отведе до мястото, където на 14 април 1876 г.се е взело решение за провъзгласяване на Априлското въстание. Пътеката ни заведе в гора, посипана със мек и златист килим. 
image image

image

image image
Времето беше слънчево и приятно за разходка, но един неспокоен и закачлив вятър свиреше в клоните на дърветата и непрекъснато се заиграваше с нас. Невероятна е песента на гората, акомпанирана от вятъра. Вървиш заслушан в звуците, които се стелят из гората, запленен от спокойствието, което цари на това място, сякаш времето е замряло, стоплен от слънчевите лъчи, процеждащи се през клоните на дърветата, загледан в тихия бяг на поточе със странни жълтеникави оттенъци.
image
Вятърът не ни остави да скучаем. От време на време раздвижваше листата и те се понасяха в шеметен  танц и ти гледаш с удивление тази феерия и аха да уловиш мига и се нагласяш да снимаш танца с листата, а закачливият вятър вземе, че утихне...

image

image

image
Килима от листа беше толкова дебел и мек, че като седнах останах зарината в листата с усмивка на уста. Освен това експерементирахме и с изкуствен дъжд от листа, който се получи красив и успешен, но за кратко време. 
image
Много приятно беше пребиваването ни в гората. Още повече, че самата гора за мен е повече от гора и това беше повод да се оглеждам на всички страни и да откривам себе си в образа на гората. Много преди тази разходка бях видяла душата си в образа на гора и затова с интерес наблюдавах и запечатвах всеки един миг, в който бях в съприкосновение с нея.
image
А и мястото не беше случайно. През целия път имаше плочи с мисли на бележити българи, които са притежавали неспокоен дух и борбата за свобода е била мисия на техния живот. Напуснахме местността Оборище с радост, минахме през Панагюрище /но без да разглеждаме града/ и се насочихме към Стрелча, защото нямахме предварително резервирани места и искахме да си намерим място за преспиване за вечерта. Бързо се ориентирахме в обстановката, тъй като в центъра на града имаше карта със забелижетелностите и хотелите. А и аз предварително бях извадила от нета местата, където може да се преспи. Насочихме се към хотел-механа “
XIX век”. 
image

image
Една от резервираните стаи беше отказана, а в хотела правеха отстъпка за 2 и повече нощувки, така, че приехме с радост да отседнем на това място. Стаята беше съвременно обзаведена, чиста и приветлива, като единственият недостатък бе, че не беше много удобна за високи хора. Кръстихме я “стая за лилипути” в кръга на шегата. 
image
Умората в един момент така ни налегна, че имахме сили колкото да слезем в механата и да вечеряме. Обстановката беше много приятна в стар стил, но честно да си призная готвача хич не го биваше. Поръчахме си все любими ястия, които успяхме да хапнем с голямо недоволство...
image

image

image

image
На следващия ден утрото беше свежо и ни канеше благо да пристъпим към новия ден с нови очаквания. Първо посетихме църквата “Св.Архангел Михаил”, която много ми хареса между впрочем. Беше много светла, двукуполна, а и образите и стенописите, които са изрисувани в църквата бяха като живи, т.е. създаваха усещането за топлина. 
image

image

image
След това решихме да се разходим до околността “Стрелчанско кале”, намираща се на 2.5 км. от града, където имаше останки от средновековна крепост. Нямаше никакви табели за местонахождението, но ние бяхме снабдени с карта и поехме по черен път, през поляни и маслодайни насаждения. Вятърът ни следваше неотлъчно и развяваше перчема ми на всички страни. Закачаше се, на места ни ставаше студенко, но слънчицето упорито се показваше и грееше над нас. Небето беше като приказка – ясно, с малки и големи пухкави и перести облачета. По едно време чухме нещо като говор, а нямаше жива душа наоколо. Сякаш дърветата си разговаряха на някакъв тайнствен език. Много странно и интересно. Спряхме и се заслушахме в този нетипичен звук, който може би беше следствие от вятъра и триенето на клоните един в друг. Гледай ти какви работи може да чуе и види човек
J
image

image

image

image
След като изкачихме баира очаквахме да видим крепостта, тъй като по предварителни данни нейните стени са дълги около 8 м., но срещнахме трудност с намирането й, макар, че следвахме вярната посока. 
image
Оказа, се, че крепостта е била точно пред нас, съвсем близичко, скрита от чужди погледи. Зарадвахме се на нашето откритие, обиколихме крепостта от всички страни. На места камъните се бяха съборили, а и заветните 8 метра липсваха /по скоро бяха останали максимум 4-5 метра височина/, но самата крепост напомняше за своите дни, за времето, когато тук е кипял живот, хора са живеели и са се обичали, бранели са своята лична територия от чужди посегателства. 
image

image

image

image

image
От историята е известно, че на това място се е намирал средновековен град – Стрельч или Стрелец-град, от където произлиза и съвременното наименование на града Стрелча. В далечината тихо течеше река Луда Яна. 
image

image
Седнахме, хапнахме, починахме в това тихо място. Но времето напредна и се върнахме при колата. Колко приятно е само редуването на преходи пеша с преходи с колата. Потеглихме в посока Старосел. На изхода на Стрелча голяма кафява табела ни упъти към тракийския култов комплекс Жаба-могила, който се намираше до едно малко езерце. Предполага се, че от него е дошло и името на тракийската гробница. 
image

image

image
Гробницата е куполна с правоъгълно предверие, която е ограбена още от древността. Изградена е от внушителни камъни като на входа има много красив  фризов орнамент. Предполага се, че е погребан знатен тракийски цар в нея. По принцип не е осветена, но снимките станаха много ясни и впоследствие успяхме да разгледаме и гробницата в подробности от снимките, защото не си бяхме взели фенерче с нас.
image

image

image

image

image
На излизане заобиколихме могилата и си личаха ясно следите от недобросъвестно разкопаване от всички страни... А същото отношение ясно може и да се види във факта, че част от фризовия елемент беше отчупен, от някой, който е решил да си направи украса за личния си дом... 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bilqnka - Хеей :)
17.03.2008 22:29
Добре дошла отново. Радвам се, че си тук.
Поздрави и прегръдки!
цитирай
2. ninaantonova - Добре дошла!
17.03.2008 22:33
Щастлива съм, че си тук отново, и се надявам да е за дълго. Прегръщам те, целувки от мен. :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
3. indiajane - Винаги се радвам,
17.03.2008 22:55
когато някой пише такива теми!
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря ви Билянка и Нина,
17.03.2008 23:47
за топлото приветствие. Когато мога да си открадна време, ще бъда тук, но по нарядко... Защото с много неща съм се ангажирала, неща, които смятам за полезни, приятни и отговорни и за които си трябва време, а и сънят е важен за мен. Това е една от основните причини да не съм в редиците на блога...
Радвам се да ви видя!
цитирай
5. zvezdichka - Това са нещата,
17.03.2008 23:50
които съм видяла и усетила и ще има и продължение indiajane :).
Добре дошъл в блога ми!
цитирай
6. esen - Скъпата ми Звездичка!!!
18.03.2008 00:36
Толкова се радвам, че отново си тук! Зная, че си заета, но не ни оставяй толкова дълго да тъгуваме за чудесното ти перо и снимки!
Заспивам с твоя разказ и утре ще започна деня си пак с него. Благодаря, че те има!!!
цитирай
7. zvezdichka - Здравей Злате :)
18.03.2008 07:38
Усмихвам ти се и аз :). Благодаря ти мила за топлотата, която лъха от коментара ти! Ще се постарая да бъда по често тук, защото наистина има какво да споделя, неща, които ме вълнуват и извират от мен. Хубав ден ти желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4098104
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21225
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031