Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2007 12:20 - За чувствителността, нараняването, болката, състраданието...
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1525 Коментари: 2 Гласове:
0



Чувствителен човек съм и много често има неща, които въздействат на възприятията ми и нещо в мен трепва, преобръща се, заболява ме... Да, видяла съм, че чувствителните хора са по-лесно уязвими от безчувствените, които не забелязват или по точно пропускат много неща в този живот. Та това, за което искам да споделя е как отеква чуждата болка в един чувствителен човек... Гадно е да наблюдаваш някой, който е наранен и безпомощен. В случая става въпрос за едно малко коте, което съм виждала преди известно време, отивайки на работа и съм го хранела веднъж, когато си бях купила закуска. Вчера като се прибирах със служебната кола видях отново това котенце, което беше до пътя и искаше да пресече улицата, но в очите му видях страх, безпомощност. Това от което ме заболя и винаги ме боли от подобни гледки е, че лапата му беше смазана и то я влачеше... Виждала съм и друг път животни в подобно и в по лошо състояние - кучета, гълъби, котки... Жестокостта, невниманието, безчувствието – от него винаги боли... И то нанася рани, непоправими често пъти. А като излизах в обедната почивка и минавах покрай това място от два дена чувах коте силно да мяучи и се чудех защо...? Но впоследствие разбрах. Ставало ми е мило като съм виждала възрастна жена от близките блокове да го вика, за да го нахрани. А някой, който е наранен и безпомощен е като обезверен, свит в черупката си, страхуващ се... И винаги в такъв момент има нужда от топлина и грижа, от някой, който го вика, за да му подаде приятелска ръка, в случая да бъде нахранен... Тъжно ми стана и дори като си спомням за случката тъгата се връща понякога... Но такъв е живота – борба на живот и смърт... И се замислих, че не само животните са застрашени от безочието и безчувствеността. Спомних си за горите, които се изсичат без помисъл за бъдещето, за природата, която хората нямат навик да пазят чиста, защото си мислят, че това не е тяхна собственост, защото са малки в разбиранията си и не могат да си отворят сетивата за даровете, с които тя ни дарява. И че нищо не ни е даденост, а на нас е дадено да управляваме тези дарове и за да бъдем добри стопани и да се радваме на природните богатства всеки има дял и грижа в тяхното опазване!
Но мисълта ми не спря дотук, а в един момент си казах: А колко хора с премазани и опустошени души има на този свят? Хора, живещи с болката. Със скрити рани в душите си, които дълбаят и нанасят непоправими вреди, които живеят без надежда и без лек за душите си... Страшно е наистина, когато няма при кого да отидеш, няма на коя врата да почукаш, за да изплачеш болката си... А човек най-вече има нужда от утеха, от място, в което да се чувства защитен, приет, такъв какъвто е, без страхове и маски...





Тагове:   нараняването,


Гласувай:
0
0



1. bilqnka - Лятото
27.10.2007 17:50
ходих на пикник с приятели.На едно прекрасно и красиво място.Докато търсехме къде да разпънем одеялата, след колелата ни тръгна едно мъничко и много сладко кученце, което мислих, че се е отказало да ни "преследва", понеже пътя беше дълъг.Разположихме се на сенчеста поляна и гледам същото това малко сладко пале с бодра крачка, направо бяг тича към нас.Беше много готино, играхме си с него, закачахме се, то като едно малко дете се радваше.Малко по късно дойде и по-голямо куче, като стана още по-забавно и това беше повод за шеги.
Двете бяха на пътя и си играеха а ние (или поне аз) им се наслаждавахме на играта.
Пътят е тесен, от другата страна има язовир, за това шофьорите са длъжни да минават с бавна скорост.Една кола мина пак с бавна скорост, но като видя, че кучетата бяха пред колата, дори не си мръдна пръста простака да спре и да ги изгони.Изобщо не предположих че тоя нагъл идиот ще мине и през двете кучета.Най-много пострада мъничето.После се оправи за щастие.
Това, което искам да ти кажа е, че докато го гледах как страда, на мен ми идеше да се разплача от бяс, от болка и от ненавист към тия зли чудовища.
После те отново минаха с колата си и най-нагло се спряха да питат дали са оживели кучетата.Искаше ми се да застана пред колата и да ги видя пак ли с такова безхаберие щяха да минат през мен.Това, че кучетата не са хора не означава, че те нямат души, сърца и чувства.
Макар, че мина толкова много време от тогава като си спомня как се почувствах все още се натъжавам.И то най-вече заради тези съществуващи хладнокръвни и безчувствени изроди.
цитирай
2. zvezdichka - Няма как да не
27.10.2007 23:43
боли от раните - физически или душевни... Това е тяхното предназначение... Но добре, че има време тези рани да зарастват и заздравяват...
Просто голяма част от хората са глухи и слепи за важни неща в този живот...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4271919
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21244
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31