Напоследък си мисля за важните неща от живота и за реда, в който ги поставяме. Човек според виждането си в даден момент подрежда и нещата от живота в определена последователност, има приоритети, на които залага и които следва. Но ние хората по принцип сме първични и подвластни на хаоса в света. Това, което идва към нас и има силно въздействие изпъква на преден план и завзема все по голяма част от личното ни пространство. Често пъти то е като пълноводна река, която има способността да завлича в дълбочините, да ужасява и сервира изненади дори. Но подвластни ли сме на първичното в нас...? Имаме ли сила да го управляваме... :)? Позволяваме ли на обстоятелствата да се намесват в нашите планове, блянове, мечти и да ги рушат както вятъра рони скалата, неусетно да ни отдалечават от тях, отмествайки погледа ни в друга посока или успивайки ни... Човек заспива за много неща в живота си, които изтичат както водата изтича през цедка... И в един момент се оказва гол, бос и беден... И една пустиня се заражда в душата му... Пропуска ценни неща, които в повечето случаи са скрити и за да може човек да улови благоуханието им и светлината, която извира от тях трябва да отвори сетивата на сърцето си и да прогледне.
Когато човек осъзнае приоритетите си, то взора и усилията му се насочват към тях.
Човек без приоритети в живота си е като дърво без корени, като прашинка, подмятана от ветровете, като перце, потапящо се непрекъснато в буйните вълни на морето. Но именно приоритетите дават една твърдина, за да не бъде човек завличан от всеки повей на вятъра и погледа му трябва да е насочен в правилната посока.
Хубаво нещо е пълнолетието на човек, момента на неговото осъзнаване... Но още по благодатен е периода на зрелостта, когато човек започне да се храни с плодовете, които самия той е изработил в процеса на своето осъзнаване като личност и същност, като възможности и характеристики...