Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2007 01:05 - Посрещане на утрото в село Гела и поглед отгоре на язовир Въча
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 25646 Коментари: 17 Гласове:
1

Последна промяна: 13.10.2007 18:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                          /част VI/

От много време насам се каня да допиша моето пътешествие из Родопите, което завърши на 10.09 2007 г., но напоследък съм все в движение или уморена късно вечерта, когато седна пред компютъра и нямах спокойната атмосфера за целта. Но не смятам да отлагам този разказ и затова продължавам.
След като изгледахме широколъшката Попрелка се върнахме обратно в село Гела, за да си потърсим нашата полянка и да си приготвим местенце за сън. Лесно я намерихме и трябваше да побързаме с приготовленията, защото вече се беше стъмнило /21 часа вечерта/ а ние се намирахме под открито небе :). Приготвихме удобно място за сън в колата, вечеряхме и се насладихме на безкрайното звездно небе, което беше изпъстрено с толкова много звездици. Блестящо, ясно и красиво. Човек, зареян в звездните небеса се пренася на други места. Това, което ми прави впечатление от ходенето ми по планините е, че небето в планината е съвсем различно от небето в градовете. В него има някаква магия, някаква притегателна сила, която обгръща сетивата ти и картини чудни оживяват. Звездите са неизброими и нощта е обагрила със звездна светлина небето, дарила му е несметни съкровища и го е облякла с прелестна премяна, която искри от красота и очарование. Да, зарадвахме се на гледката, която нощта ни беше приготвила.
Но и утрото в с.Гела е невероятно красиво. Много свежест се е изсипала на това необикновено-красиво място. Чистият въздух разтваря дробовете ти и дишаш ненаситно от дъха на планината. Изгрева също е различен от изгревите, които съм наблюдавала досега. Село Гела е толкова високо в планината и изгрева също е величествен, както и всичко наоколо, което ме плени със своята красота и незримост. Слънчо се показа от високите планински върхове и изведнъж ослепителната му светлина ни обля с топлина. 
image

image
Някаква мистичност обгръщаше близките заоблени планински била, обвити в млечно-бяла мъгла. Пред очите ми се редяха стройни редици от иглолистни и борови масиви, прегърнати от утрото. За миг утрото може и да те омагьоса. Мммм... Красота и ухание... 
image

image

image

image
Измихме зъбки и очички на близката чешмичка. Закусихме и се наслаждавахме на гледката, която ни заобикаляше. И искахме да вкусим още и още от тази красива местност. На идване с колата бяхме забелязали табелки за аязмото “Свети Илия”, което се намираше на около километър. Но тъй като не знаехме в коя посока точно да поемем, а и табелката беше далеч решихме да попитаме преминаващите покрай нас люде. Първо ни задмина една кола, след което се изредиха 2 трактора. Любезно спрях един след друг трактористите, за да ги попитам в коя посока се намира параклиса, но те ми отговориха, че не са от тук... Намръщих се лекичко, но накъдето и да тръгнехме нямаше да сбъркаме. Красотата беше навсякъде около нас. Тя ни зовеше, тя ни чакаше, тя ни канеше да се потопим в присъствието й, да вкусим от благоуханията, които се носеха в простора. Хванахме една пътечка и се радвахме като деца на нашата разходка. Обаче неприятният шум, който се разнасяше от посоката, в която потеглиха колата и тракторите беше от машинки, които режеха дърва. 
image
Възмутих се, че дори и тук на това място човека е в състояние да съсипва дърветата, да се обогатява за сметка на красотата и тишината на това божествено място. Дори достигнахме една полянка, по която ясно личаха следите от дървосекачи. Навсякъде около нас имаше изсъхнали кори от дървета и самотни дънери... Нямаше ги величествените дървета. Те просто бяха посечени от незнайни печалбари. И изобилстваха дънерите... В далечината видяхме колибка и хора, навярно местни, които се трудеха върху земята си – вадеха картофи. Зарадвах се, че можем да ги попитаме за вярната посока и те ни упътиха. Оказа, се че се намираме наблизо и пътеката се извиваше пред нас. Красиви полянки ни посрещаха и изпращаха, накипрени с китни дръвчета, оцветени с меко зелено и по-точно обагрени в различни тонове на зеленото.
image
Снимах и останките от стара каменна къща, която е интересна гледка в днешно време, поне за мен де... 
image

image
Спуснахме се до аязмото с параклиса, но ручеят беше пресъхнал. Параклиса също се оказа заключен.
image

image
Но до него имаше едно странно дърво, по-точно с невероятни форми и извивки. 
image
Бяха почетени и жертвите, които селото е дало във войните чрез паметна плоча. А впоследствие научих, че на това място са се организирали и гайдарските надсвирвания в първата седмица на август. Сигурно настава голямо оживление тук по това време... Така, че разходката беше чудесна. Времето беше слънчево и местността приказно красива.
Тръгнахме си със смесени чувства от с.Гела, скътано някъде дълбоко в сърцата ни, за да грее и да ни връща чрез спомена и снимките в тази невероятна местност. Минахме през Широка лъка, но в неделя следобед селото вече се беше изпразнило от туристите. Много от кафетата и заведенията не функционираха. Ние специално бяхме закусили късничко, но много ни се пиеше кафе, чай, а и ни се хапваше таратор и едни кебапчета на жара се мъдреха в умовете ни. Или по точно си точехме зъбките, но уви напразно... Единствената отворена механа не предлагаше нито едно от тези неща и ние потеглихме в посока Триград. Мислехме по обратния път да минем покрай язовир Въча и се чудехме дали да търсим по път място за преспиване или да се върнем при нашата мила хазяйка в Триград. И единодушно бяхме за Триград. Бабата и тя ни се зарадва когато отново цъфнахме на входната й врата. За трети път идвахме тук. Толкова уютно се чувствахме в тази къща. Отново поседнахме в механата за хапване и почивка. На сутринта се разделихме с усмивки по скоро като приятели. Интересно как някои хора със своята сърдечност ти стават близки и като си спомняш за тях ти става едно мило и приятно на душата :). Така беше с тази баба и нейната дъщеря, която беше поела основна част от бизнеса тук. В понеделник потеглихме в посока към Кричим и язовир Въча. Тъй като не бяхме минавали през тези местности решихме да се възползваме пълноценно, за да видим колкото се може различни кътчета от нашата красива страна. Много интересно започна да се изменя и пейзажът по поречието на река Въча. Иглолистните гори останаха зад нас и на тяхно място се заредиха широколистна растителност – дървета и храсти обрасли по скалистите склонове. Пътя по който минахме постоянно беше застрашен от падащи и ронещи се камъни. Много сериозно строителство имаше по поречието на реката. Строеше се усилено. Укрепваха се много високи склонове. Чудя се как бяха покачили кранове на такава височина, че и да ги закрепят стабилно... Хмм... Сложна работа... Местността беше толкова обширна, че не можах да я обхвана с апаратчето. 
image

image
Красотата отново погали очите ни при срещата ни с язовир Въча. Невероятно красиво място с понтонни къщи, плаващи във кристалните води, обгърнати от обраслите с рядка растителност склонове. Закътано местенце. Различни образи изникват в съзнанието ми, когато искам да опиша този язовир. Погледнат отгоре в мен нахлува усещането за прегръдка. Една голяма, широка прегръдка, която ражда усмивка върху лицето/повърхността на язовира. Сякаш язовира е обгърнат с нежност от суровата планината. Друго, което изплува в съзнанието ми като характеристика на язовира е като леговище, в което е скрита челядта му или като ковчеже, в което се намират съкровищата му или като пристан, място за почивка и отмора, в което са акостирали красивите водни къщички като излезли от приказен воден свят :). 
image

image

                    image

image

image

                     image

image
Преди известно време бях гледала документален филм по БТВ за тези движещи се понтонни къщи в язовира, но не мислех че ще ги видя толкова скоро, макар и отдалеч... Това, което си мисля, че сигурно си струва човек да прекара някоя своя почивка на такава къщичка. То си е преживяване и наслада може би, много красива и незабравима при това... Отдавна беше минало времето за обяд. Бяхме си приготвили сандвичи, които хапнахме по път, но като наближихме едно изискано заведение се възползвахме от кухнята му и хапнахме неща, които ни се бяха прияли преди това. Това е хотел-ресторант “Чилингира”. 
image
Заведение направено с вкус и много пари. То се вижда и от външната му фасада. Красиво е като замък/дом на някоя фея :). Направих снимка на параклиса, изграден от красиви камъни. Като цяло впечатлението ми е, че тези камъчета много раздвижват външният изглед на дадена сграда. 
image

image
От задната страна на хотела забелязах кладенец, басейн, красиви градинки. 
image

image
А докато обядвахме точно под нас се рееха, диплеха водите на язовира, озарени от лъчите на слънцето. 
image
Мда... Останах приятно изненадана от всички места, които успяхме да посетим в продължение на 5 дена. Невероятни преживявания, които ще ме връщат на невероятно-красиви места! 
Пожелавам си и други вдъхновяващи и изненадващи ме приятно разходки :).



Тагове:   язовир,   Въча,   отгоре,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lilavka - ***
13.10.2007 01:10
И аз ти ги пожелавам … а и на себе си … :)
цитирай
2. zvezdichka - :)))
13.10.2007 01:17
Да, хубаво е човек да пожелава и да не спира да мечтае!
Нека хубавите моменти идват към нас изневиделица, без да сме ги очаквали дори... Просто те се случват като подарък може би :).
цитирай
3. lilavka - *** :))
13.10.2007 01:25
И тогава те още повече ни радват, защото ние даже не сме се надявали да ни се случат … Подаръците и изненадите са хубаво нещо … :))
цитирай
4. zvezdichka - Да, хубаво нещо
13.10.2007 01:49
са, особено когато докосват същности в нас самите или отключват състояния, които ни променят, оживотворяват, изпълват с радост и копнеж, говорят ни на своя си език и ние започваме да ги разбираме :))).
цитирай
5. ninaantonova - Отново на път
13.10.2007 06:19
Благодаря ти за красотите с които ме запозна. Отново се потопих в природата чрез разказа от твоето пътуване. Бъди жива и здрава. Нина
цитирай
6. zari - Как се стига до това райско кътче?
13.10.2007 12:32
Колко време отнема, най-близък град, пътя?
цитирай
7. zvezdichka - Пътят не ми е
13.10.2007 16:27
отскоро, само дето времето не ми стига напоследък... Но това е последната част - завършека на пътуването към Родопите :))). А местата наистина са много красиви :).
Благодаря ти за пожеланиети Нина. Желая ти усмихнат ден!
цитирай
8. zvezdichka - За кое място
13.10.2007 16:28
питаш zari? За язовир Въча предполагам, защото първата част на разказа ми е за село Гела?
цитирай
9. zvezdichka - Ако става въпрос
13.10.2007 17:19
за язовир Въча /бившия Антонивановци/ ние го посетихме на връщане от Родопите. Идвайки от Триград се хваща пътя Девин-Кричим. Язовира се намира между тези два града след като се отмине село Михалково.
А село Гела се намира на 6 км. от село Широка лъка. т.е. това е пътя Доспат - Смолян, близо до курорта Пампорово.
цитирай
10. anastasiia - zvezdichka, аз съм влюбена в Гела!:)
14.10.2007 15:33
Почти всяко лято съм там... Била съм и на събор там...била съм и когато е спокойно и ...толкова чисто...безкрайно чисто...Ако искаш, погледни моя пост"Едно пречистване, граничещо с невинноста". Сътворила съм една видеоимпресия, провокирана от мислите, чувствата, които ме обхванаха при съприкосновението с красотата в Гела...
Много красиви снимки си направила! Поздравявам те!:))))
цитирай
11. zvezdichka - Да, видях и се
14.10.2007 23:14
усмихвам :))). Хубави мигове, запечатани в сърцето и съзнанието на човек, които могат да оживяват и да докосват отново и отново :). За мен село Гела също е емблематично място, несравнимо и уникално, което ме завладя с красотата и излъчването си. Знам, че някой ден ще се върна там отново...
Благодаря ти за коментара Ася. Спокойна вечер ти желая :).
цитирай
12. watchtowerman - Поздравления!
17.10.2007 13:39
Снимките са чудесни - каквато е и природата, и старата ни българщина.
цитирай
13. zvezdichka - Истина казваш watchtowerman :)
17.10.2007 23:48
И природата ни е дар от Бога, а и ние сме наследници на древни нации, с които можем не само да се гордеем, но да ни бъдат и пример за живот в много отношения!
Поздрави!
цитирай
14. mmmmmmmmm - Чисто и красиво!
21.10.2007 22:41
Искам да поема дъх и усетя аромата на тревата,на гората,на водата,на мещерката....:))
Поздравления за поста!:)))
цитирай
15. zvezdichka - Да красив спомен!
21.10.2007 23:02
Красиви ухания, даряващи тишина и волнота, красота и почивка, насищащи те :).
Благодаря ти mmmmmmmmm. Вдишвай винаги дълбоко желания от теб аромат, когато си в неговата близост!
цитирай
16. megafon - Сега да отидеш там,
05.06.2011 10:33
да видиш на какво мяса. В целият язовир плуват боклуци, строят се къщи на поразия. България е държавата на хаоса и разбойниците.
цитирай
17. zvezdichka - Със сигурност
12.06.2011 21:18
няма да ми е приятно да видя картината, която описваш megafon. И е странно, че се строи при положение, че напоследълк много се шуми по ТВ за незаконно строените имоти около язовирите... А боклуците за съжаление те са навсякъде... Такава е културата на по-голяма част от населението, живеещо в България...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816749
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031