Прочетен: 6156 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2007 00:11
Да уловиш в шепите си водопад... Възможно ли е или е илюзия...? Да уловиш това, което не си сътворил... И то в действителност не е твое... Вярно е, че тези дни в новините съобщиха новината, че е откраднат водопад... Но много често самите хора със своите зли помисли могат да нанесат непоправими вреди, без да се замислят за това, което ще последва във връзка с удовлетворяване на техен каприз или суета... Но аз друго исках да споделя.
По повод снимката се замислих върху въпроса:
“Може ли човек да улови неуловимото?”
А що е то неуловимо...?
Нещо до което се докосваме, можем да преживеем, но не можем да го окупираме, да му наденем окови и да го запазим за себе си. Нещо, което идва като дар към нас в даден момент. Докосва ни, погалва ни, може да ни удари и плесница, но в действителност, то не ни принадлежи. По-бързо е от скоростта на светлината. Идва и си отива и отново ни спохожда...Предизвиква нашето искрено учудване и възхищение. Но интересно, че не можем да го уловим и да го задържим за себе си. Често пъти то не може да се докосне с физическите сетива, а е състояние на духа, в което можем да се взрем само ако сме отворили очите на сърцето си за него... Ако сме настроили погледа си на неговата вълна, то ще го забелязваме по-често и ще се стремим към него. Но първо трябва да сме го пожелали и да сме вложили сърцето си в търсене на неуловимото. Да сме усетили магнетичната му притегателна сила, да сме се докоснали до чудната му красота, да долавяме неуловимият му глас, да сме пожелали неговата светлина, да го обикваме с цялата си душа и сърце и тогава то би ни се открило в цялото си съвършенство...
Може би всеки вижда различни неуловими неща в живота си. Някои със сигурност не ги различават, вкопчили се в собствения си материален свят. Аз се сещам за някои от тях. Може би неуловими са нещата, които нямат материално изражение, тези, които не можем да придобием с пари и власт, със заповеди и сила...
Неуловимо е вълшебството на мига, който съпреживяваш и който оставя трайна следа в съзнанието ти. Можеш да го запечаташ в снимка и да опишеш това, което си усетил, но в действителност това е твоето преживяване и то няма да е толкова силно за този, който те чете в даден момент или снимката не може да пресъздаде, това, което ти самия си преживял на мига... Думите ни също понякога са слаби да изразим неизразимото.
Неуловима е любовта, която те посещава и те дарява със себе си. Неуловим е вятъра, който гали нежно раменете ти, роши непослушно косите ти, причинява непоправими бедствия и щети. Неуловими са думите, които изричаме, които бързат да творят добро или зло, според своето предназначение. Неуловима е красотата, която ни вдъхновява, но и преминава... Неуловимо е ехото, което обикаля урвите и кънти със силен глас...
Неуловимо е времето и пространството, през което преминаваме, преживяваме радости и болки, порастваме и остаряваме и осъзнаваме себе си като личности. Неуловим е страха, който ни напада в зъл момент, за да ни смачка. Неуловима е и волята и вярата, чрез които се противопоставяме и преодоляваме този страх...
Неуловимо е и слънцето, което изгрява от изток и ни дарява със своята светлина и топлина. Неуловимо е и Слънцето, което изгрява в душите ни и ни дарява със Светлината на Живота. Неуловими са безценните и съкровенни истински неща, които познаваме в живота си чрез истината и пазим зорко в сърцата си...
Ако продължа в този дух може би ще се сетя за още безброй неуловими неща... Но важното е дали те са попаднали в полезрението ни...? Копнеем ли за тях? Търсим ли ги съзнателно? Оглеждаме ли се по-често около себе си и в себе си? Умеем ли да уловим мига, да го преживеем, да му се насладим...
/п.п. искам предварително да се извиня на хората, които проявяват интерес към моя блог, но временно не влизам тук. Но реших да пусна някои мои размишления, провокирани от една снимка.../
За състоянието на планетата и какво може...
За състоянието на планетата и какво може...
„Културата на един народ не е въпрос на ...
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
наздраве :)
поздраФ :)
За да се случват нещата трябва на 1-во място да сме ги видяли някъде там в мечтите си, да сме ги уловили в мислите си, да сме ги пожелали със сърцето си и да сме ги потърсили с дръзновение. А човек придобива способност да улавя и неуловимото стига да го търси истински и от сърце...
Закъснял поздрав и от мен :).
Липсваш...
Лека вечер!:)
Фактора време си казва думата понякога, но важното е желанието... А то понякога се събужда съвсем неочаквано...
Хубав ден и на теб ти желая!