Какво е женското сърце?
То е необяснимо... В един момент се изпълва с буйна радост, ухае на пролетен цвят, потопено е в облаци от радост, любовта да изригва като вулкан от недрата му... А в следващия - то се натъжава и заридава, обвито в бисерна тъга, ухаещо на топъл дъжд, притаено в мисли за бъдещето, мисли, които идват изневиделица към него и успяват да угасят усмивката и волността му...
Една росна сълзица се откъсна от влажните момински очи, заблестя като малко бисерче и се търкулна върху нежното личице... Сълза, родена от любовта... Сълза, свързана с жертва... Сълза, идваща от дълбочината на душата й. Душа, която преживява искрени и съкровени неща, обвързанa с близостта, искреността и вярността на истинските приятели, които е обикнала с цялото си сърце... Душа, която осъзнава, че е поставена пред важен избор, в който трябва да прави жертви. Мисълта за тези жертви кара сърцето й да заблести от искрящи росни капчици, преливащи в чисти и искрени сълзици.
Противоречивостта раздира женското сърце, в което се преплитат радост и тъга, слънце и сълза... Понякога боли от избора, защото избира нещо, което е скъпоценно за душата й, а трябва да остави друго, което до момента е осмисляло живота й... И съзнава, че никога вече няма да е същото... Защото трябва да порасне в друго измерение, в друго познание... Защото избира любовта, прави жертва от любов, иска да бъде щастлива... Копнее за своето щастие, да бъде споделена с любимия човек. Да сподели мечтите си с него, да съградят един дом, да бъдат една душа, да политат един към друг, да се обичат с искрена и чиста любов, да се откриват един в друг...
Днес тя бе в особено състояние... Имаше своето преживяване, което я водеше и учеше...
Радост и тъга изплитаха странен цвят с ухание на красота... Любов грееше в сърцето й на ранина. В цветове на дъгата потопи душата си, но след това пи от горчивия извор. Посетена от мисъл черна сълзи рукнаха като бистро поточе, за да напоят чувствителната й женска душа, за да погледне тя надълбоко в себе си. Душата й бе замлъкнала, притаила поглед в тишината. Тя пиеше езерната тъга и беше потопена в спокойната баладична мелодия... Искаше да остане насаме, преживяваща новия поглед, там накъдето гледаха очите й, накъде далече в бъдещето й... Там тя видя много красиви и споделени мигове с най-близкия на душата й – нейното слънчице... Но беше далеч от други близки на душата й хора, които я подкрепяха и обичаха. В миг тя усети липсата им и това я накара да се натъжи. Но в действителност те я подкрепяха духом, което означаваше много повече за нея. Така зареяна в мрачните си мисли тя беше в очакване... Чакаше него... И в миг ясно слънце изгря и един прекрасен лъч докачи частичка от противоречивостта й, изляла се като мъка в сърцето й. И този лъч така заигра в нея, че запали пожар на радост... Изгряха хиляди малки слънца и заискряха в тъгата й. Залудуваха с искрен смях в нея и тя вече не можеше да остане същата... Залудува и малкото й сърчице... Заигра с искриците на светлината... Срещна своето слънчице и му подари ведрата си усмивка J. Душата й преплете лъчите си с неговите. И светлина заля женското сърце. Радост поникна от пресъхналите зеници и любов заискря в тях... Сърцето й се ободри, мрачните мисли отстъпиха място на нейната любов, която забушува силно в нея, като море заигра и започна да прелива. Успокоена тя се потопи в любовта си. Слънцето беше изгряло в душата й... Нейното слънчице я приканваше закачливо и тя последва порива на сърцето му... Душите им бяха обвити в бял пух и се устремиха на крилете на любовта. Тя, която допреди миг каза, че не е разговорлива днес в миг се превърна в гласовито славейче и запя сладкопойна песен, озарена и обичана. В сърцето й си дадоха среща много слънчица, които тя мислеше, че ще загуби... Но не... Те бяха с нея. Прегръщаха я, усмихваха й се, подкрепяха я нежно. И горчивия извор стана сладък. Тя пиеше от него и благославяше живота, който изгря с цветността си пред лицето й и я освети. Нямаше вече и помен от бисерните капчици роса. Остана само блясъкът на лицето й, който й придаваше загадъчен и тайнствен вид. Нейното слънчице беше безкрайно щастливо, защото то пиеше от нейната лъчезарна усмивка. И тя беше невероятно красива и обичана жена, неподправена в своите усещания, блага, нежна и даряваща... Той искаше да докосне нейната енигматична същност, която го омайваше при всяка нова среща с нея... А тя му се усмихна по детски и го прегърна с цялата си нежност и топлина. Той я нарече Мое Огънче, защото тя запалваше винаги този светъл огън в сърцето му, колкото и труден и завличащ да беше денят му, в който той се бореше с великани, изправяше се пред непреодолими прегради, които за миг го разколебаваха. Но само за миг, защото той имаше сила чрез нея. Тя беше неговата надежда и светлинка. Той я взе в обятията си и притихнаха сгушени един в друг...
Регресия Човешка душа и друга същност в ...
Регресия Важно за човека е пречистването...
Лека вечер ти желая!
08.08.2007 08:10
Обичта към човек си е безценно нещо - и не тя, а само "обичта" към Тъмнината може да ни раздели със Слънцето...
Светъл ден!
П.
Поздрави, мила!
А жертвите неминуемо присъстват в нашия живот... И в случая става въпрос за обич. Когато човек намери този, с който да сподели живота си, то и живота му няма да бъде вече същия. Приятелките, които са били близо до мен през всичките тези дни са ми много скъпи и просто много ми домиля за тях в един момент... Защото за в бъдеще ще има разстояния, които ще ни делят и няма да бъдем като волни птички, както досега сме били... Това имах предвид под жертва... А тя обичта е в сърцата ни и осъзнавам, че колкото приближават някои моменти, които физически могат да ни разделят, толкова човек започва повече да оценява любовта, която е в сърцето му и която се разпалва... И именно затова говоря в моя разказ, че много слънца греят в сърцето ми, именно защото любовта не се губи. Тя е в мен, с мен, в сърцата на моите приятелки, на моя любим... Това са слънчицата, които греят в мен... Но най-превъзходна е светлината, която е осияла в сърцето ми е от Слънцето на душата ми в лицето на Господ, който ми показва живота в цветността и уникалността си, живот на предизвикателства...
Желая и на теб слънчев ден П. :)
Хубав ден и на теб ти желая!
08.08.2007 16:27
08.08.2007 16:27
Все едно става въпрос за моите чувства!Ама нали съм жена?:))
Благодаря ти за коментара melsun!