Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2007 22:02 - Изгрева в една чувствителна и противоречива женска душа...
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3813 Коментари: 13 Гласове:
0



Какво е женското сърце?

То е необяснимо... В един момент се изпълва с буйна радост, ухае на пролетен цвят, потопено е в облаци от радост, любовта да изригва като вулкан от недрата му... А в следващия - то се натъжава и заридава, обвито в бисерна тъга, ухаещо на топъл дъжд, притаено в мисли за бъдещето, мисли, които идват изневиделица към него и успяват да угасят усмивката и волността му...

Една росна сълзица се откъсна от влажните момински очи, заблестя като малко бисерче и се търкулна върху нежното личице... Сълза, родена от любовта... Сълза, свързана с жертва... Сълза, идваща от дълбочината на душата й. Душа, която преживява искрени и съкровени неща, обвързанa с близостта, искреността и вярността на истинските приятели, които е обикнала с цялото си сърце... Душа, която осъзнава, че е поставена пред важен избор, в който трябва да прави жертви. Мисълта за тези жертви кара сърцето й да заблести от искрящи росни капчици, преливащи в чисти и искрени сълзици.

Противоречивостта раздира женското сърце, в което се преплитат радост и тъга, слънце и сълза... Понякога боли от избора, защото избира нещо, което е скъпоценно за душата й, а трябва да остави друго, което до момента е осмисляло живота й... И съзнава, че никога вече няма да е същото... Защото трябва да порасне в друго измерение, в друго познание... Защото избира любовта, прави жертва от любов, иска да бъде щастлива... Копнее за своето щастие, да бъде споделена с любимия човек. Да сподели мечтите си с него, да съградят един дом, да бъдат една душа, да политат един към друг, да се обичат с искрена и чиста любов, да се откриват един в друг...

 

Днес тя бе в особено състояние... Имаше своето преживяване, което я водеше и учеше...

Радост и тъга изплитаха странен цвят с ухание на красота... Любов грееше в сърцето й на ранина. В цветове на дъгата потопи душата си, но след това пи от горчивия извор. Посетена от мисъл черна сълзи рукнаха като бистро поточе, за да напоят чувствителната й женска душа, за да погледне тя надълбоко в себе си. Душата й бе замлъкнала, притаила поглед в тишината. Тя пиеше езерната тъга и беше потопена в спокойната баладична мелодия... Искаше да остане насаме, преживяваща новия поглед, там накъдето гледаха очите й, накъде далече в бъдещето й... Там тя видя много красиви и споделени мигове с най-близкия на душата й – нейното слънчице... Но беше далеч от други близки на душата й хора, които я подкрепяха и обичаха. В миг тя усети липсата им и това я накара да се натъжи. Но в действителност те я подкрепяха духом, което означаваше много повече за нея. Така зареяна в мрачните си мисли тя беше в очакване... Чакаше него... И в миг ясно слънце изгря и един прекрасен лъч докачи частичка от  противоречивостта й, изляла се като мъка в сърцето й. И този лъч така заигра в нея, че запали пожар на радост... Изгряха хиляди малки слънца и заискряха в тъгата й. Залудуваха с искрен смях в нея и тя вече не можеше да остане същата... Залудува и малкото й сърчице... Заигра с искриците на светлината... Срещна своето слънчице и му подари ведрата си усмивка J. Душата й преплете лъчите си с неговите. И светлина заля женското сърце. Радост поникна от пресъхналите зеници и любов заискря в тях... Сърцето й се ободри, мрачните мисли отстъпиха място на нейната любов, която забушува силно в нея, като море заигра и започна да прелива. Успокоена тя се потопи в любовта си. Слънцето беше изгряло в душата й... Нейното слънчице я приканваше закачливо и тя последва порива на сърцето му... Душите им бяха обвити в бял пух и се устремиха на крилете на любовта. Тя, която допреди миг каза, че не е разговорлива днес в миг се превърна в гласовито славейче и запя сладкопойна песен, озарена и обичана. В сърцето й си дадоха среща много слънчица, които тя мислеше, че ще загуби... Но не... Те бяха с нея. Прегръщаха я, усмихваха й се, подкрепяха я нежно. И горчивия извор стана сладък. Тя пиеше от него и благославяше живота, който изгря с цветността си пред лицето й и я освети. Нямаше вече и помен от бисерните капчици роса. Остана само блясъкът на лицето й, който й придаваше загадъчен и тайнствен вид. Нейното слънчице беше безкрайно щастливо, защото то пиеше от нейната лъчезарна усмивка. И тя беше невероятно красива и обичана жена, неподправена в своите усещания, блага, нежна и даряваща... Той искаше да докосне нейната енигматична същност, която го омайваше при всяка нова среща с нея... А тя му се усмихна по детски и го прегърна с цялата си нежност и топлина. Той я нарече Мое Огънче, защото тя запалваше винаги този светъл огън в сърцето му, колкото и труден и завличащ да беше денят му, в който той се бореше с великани, изправяше се пред непреодолими прегради, които за миг го разколебаваха. Но само за миг, защото той имаше сила чрез нея. Тя беше неговата надежда и светлинка. Той я взе в обятията си и притихнаха сгушени един в друг... 

image





Тагове:   душа,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. usko - Нашата приказна разказвачка. . . . ...
07.08.2007 23:02
Нашата приказна разказвачка.... Приказка от реалния живот. Всеки вижда това, което иска да види. Тази приказка заобокаля всеки от нас, но не всеки има очи да я види.
цитирай
2. zvezdichka - Знаеш ли колко
07.08.2007 23:06
си прав... Приказката, в която избираме да живеем... Аз съм благодарна, че имам моята приказка и че тя е жива :))).
Лека вечер ти желая!
цитирай
3. анонимен - ...прекрасно е
08.08.2007 08:10
когато жертвата която правим се оказва нереална, само притеснение на нашето сърце. Когато се оказва че всъщност избирайки нещо добро не сме загубили другото добро, на което държим. Наистина няма защо обичайки някого да губим обичта си към /и от/ другите хора.. в сърцето винаги има място за още обич и тя не враждува с предишните приятелства...
Обичта към човек си е безценно нещо - и не тя, а само "обичта" към Тъмнината може да ни раздели със Слънцето...

Светъл ден!

П.
цитирай
4. furiika - Както казва usko,
08.08.2007 09:42
тази приказка заобикаля всеки от нас, но не всеки има очи да я види. А, аз допълвам: И не всеки може така изразно и чувствено да я разкаже...
Поздрави, мила!
цитирай
5. zvezdichka - Човек често пъти
08.08.2007 12:01
се притеснява за неща, които все още не са станали, които му въздействат по един или друг начин.
А жертвите неминуемо присъстват в нашия живот... И в случая става въпрос за обич. Когато човек намери този, с който да сподели живота си, то и живота му няма да бъде вече същия. Приятелките, които са били близо до мен през всичките тези дни са ми много скъпи и просто много ми домиля за тях в един момент... Защото за в бъдеще ще има разстояния, които ще ни делят и няма да бъдем като волни птички, както досега сме били... Това имах предвид под жертва... А тя обичта е в сърцата ни и осъзнавам, че колкото приближават някои моменти, които физически могат да ни разделят, толкова човек започва повече да оценява любовта, която е в сърцето му и която се разпалва... И именно затова говоря в моя разказ, че много слънца греят в сърцето ми, именно защото любовта не се губи. Тя е в мен, с мен, в сърцата на моите приятелки, на моя любим... Това са слънчицата, които греят в мен... Но най-превъзходна е светлината, която е осияла в сърцето ми е от Слънцето на душата ми в лицето на Господ, който ми показва живота в цветността и уникалността си, живот на предизвикателства...
Желая и на теб слънчев ден П. :)
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря ти furiika :)
08.08.2007 12:03
Така съм я преживяла и почувствала и е излязла на бял свят, за да разкаже за себе си... Може би чувствителността, преплетена с влюбеноста и красотата, с истината и волността говорят сами за себе си...
Хубав ден и на теб ти желая!
цитирай
7. анонимен - !!!!!
08.08.2007 16:27
strahotno e .i mnogo viarno
цитирай
8. анонимен - a i
08.08.2007 16:27
snimkata e strahotna
цитирай
9. zvezdichka - Благодаря boboian4o!
08.08.2007 21:22
Радвам се, че ти е било приятно тук :).
цитирай
10. sad - Сгушвайте се и умната
10.08.2007 17:07
:)))
цитирай
11. zvezdichka - :))
10.08.2007 23:33
Ехе, умната ами... те са си разумни моите герои :).
цитирай
12. melsun - !!!
21.08.2007 22:03
Много истинско,вярно и страхотно описано!
Все едно става въпрос за моите чувства!Ама нали съм жена?:))
цитирай
13. zvezdichka - Може би
21.08.2007 23:39
чувствителността ми е силна страна или по скоро слаба... Но тя е присъща на женската природа :). И ние се оглеждаме в нея.
Благодаря ти за коментара melsun!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4272839
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21244
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31