Към тебе тича Любовта ми,
волна, непредсказуема и дива.
В твоето сърце подслон намира,
укротена, с благост очите си към теб повдига.

Ухаеща на нежност,
душата ми към теб полита,
по пътища неведоми до твоята достига.
В нея скъпоценен еликсир излива
и преизпълва чудно същността ти,
с Любов в сърцата ни родена.

И моята душа е жива,
с тебе преживява таз магия,
приижда – връхлитаща, пламтяща
и озарява нашата вселена,
която в сърцата се съгражда.

28.07.2007г.