“Всеки има своето уникално преживяване, което го променя, което искри и пламти в него, осветява истинската му същност. Тук ще излея душата си и ще споделя някои мисли, които препълват естеството ми в конкретния момент...”

 

Тайната на вълшебната думичка....

 

Има една вълшебна дума, в която е скрита съкровищница. Дума, която е непредвидима... Хвърковата дума, която има свойството да преминава през пространството и световете, която има силата да създава нови светове, нов поглед, ново светоусещане... Тя се отличава със особен вид сетивност. Тя е дума на контрасти. Може да бъде лудетина и същевременно да проявява разумност. Тя крие тайни в себе си и едновременно с това е с открито лице и сърце. Прегръща сърдечността, която гали като нежния ромон на бистро поточе. Изворът на младостта е скрит в нейната истинска същност. Тя е дума на действието. Върши, а не забранява, дава свобода, а не ограничава. Тя измъква човек от представите му. Събаря мигновено крепостите, градени с години. Крепостните стени ограничават свободата, а тя отправя поглед отвъд решетките на малкото прозорче, където достига оскъден лъч светлина. Тя самата се къпе в светлина, защото е като слънце, огряващо в живота на човека. Съживява го и го измъква от безразличието и пустинята на човешката душа, в която е свикнала по навик да живее.  

 

Коя е тази думичка, която изпълва душата ми в този среднощен час...?

 

Думата, за която имам вдъхновение да пиша е ОБИЧАМ! Тя е светла и преливаща дума.

Като млада кошута се впуска в буен бяг, препускаща по билата и върховете на планините. Достига до величествените урви и изкрещява смело себе си: “Обичам!” Екът й предизвиква сблъсък. Камъните се разместват и залюляват от нейната сила,  заедно с нежният й допир. Тя пристига като стихия, като повелителка на ветровете. Погалва и усмирява бурите, стопява ледовете, преобръща тъгата в радост. Усмивка заиграва на лицето й. Развеселява самотното и преоскърбено сърце.

Понесена на орлови криле тя се устремява към висините и дълбочините на сърцето. Светлината й го озарява с пламъка си. И там открива чуден свят, излъчващ жизненост и копнеж. Потапя се във вулкан от щастие, косите й заблестяват, окъпани в най-чисто злато. Докосва с полъха на любовен трепет. Бърза да изгрее и да дари с доброта и искреност любимия на душата си, да стопли с правилното си отношение, с нежността си. С близостта на лицето си да докосне нежни устни и да се разтвори в пламенна целувка! Разпръсква радост и топлина, заслушана в учестения пулс на сърце, което бие в едно с нейният ритъм.

Невероятна пленителка е тази думичка: “Обичам” И страхотен ловец. Има способността да улавя неочаквано и да дарява щастие в  човешката душа.

Търсете истинската същност на тази дума, за да разпалва сърцата ви и да горите в пламъка на Любовта!!!

да напиша снощи е, че според мен има да откриваме цял живот същността на думичката "Обичам", нейните лица и проявления...

da zvezdice LUBOVTA izgarysha otvatre v men preobarna dalbokata mi skrab v radost koyato ne moge da bade opisana s dumi da LUBOVTA pravui 4udesa DA OBI4TA RAZPALI ISTINSKATA LUBOV V SARCETO MI

da zvezdice LUBOVTA izgarysha otvatre v men preobarna dalbokata mi skrab v radost koyato ne moge da bade opisana s dumi da LUBOVTA pravui 4udesa DA OBI4TA RAZPALI ISTINSKATA LUBOV V SARCETO MI

izvinete priateli za povtornoto natiskane na buton ,izprati.

... Ти просто си непрестанен извор на позитивизъм и Любов. Чест е за човек да се "докосва" до теб.

мистерия, която променя и преобръща сърцата ни - от безплодни и самолюбиви ни прави горещи и обичащи анонимен :).
Благодаря ти за коментара! И това, което споделяш наистина и аз го опитвам...
Нека Любовта продължава да изпълва сърцето ти, за да откриваш тези невероятни малки радости, които провокира тя в нас!

Усмивка за теб usko :))). Нека тази светлинка да сгрява и твоето сърце!

извиканата от душата ми думичка "Обичам те" е раждала каквото и да е у любимия освен жал и тъга, ако узнае за нея. Затова повечето пъти я изричам тихо и само пред Бога. Вярвам че Той може да дари на тоя, който няма нужда от мене - това, от което има нужда. Странно, но и тая проява на обичта ме прави щастлива и ме утешава.

Както казва Звездичка - обичта не може да се затвори в клетка. И когато не й е дадено да отиде с нозете си някъде, защото другия не изпитва същото - тя си прави криле и лети като добър ангел над него.

Може би докато и аз, и другия, срещнем истинския човек, с когото да бъдем.

П.

spodelenost P., kogato otnovo imash vyzmojnost da izre4esh tazi duma, zashtoto imenno v spodelenostta ima radost i sila za 4ovek, ima o4akvane i nadejda. A 4ovek ne moje da poznae silata na tazi duma, ako ne e obiknal Bog v syrceto si. Imenno 4rez lubovta, koqto poznava v Boga moje da pokazva lubovta si s pylno syrce i kym tezi blizki i lubimi na syrceto i dushata mu hora.
A opredeleno obi4ta byrza da pokazva obi4, da spodelq s blizyk 4ovek 4uvstavata si i dylbo4inata, koqto se e sybrala v dusdhata i. Obi4ta e fenomen, koito e nerazgaem i koito prodyljava da vdyhnovqva mnozina...
Jelaq ti sbydvane na sykrovennoto jelanie na syrceto ti!