Снимките, които все още не съм използвала, но според мен заслужават внимание са от преди повече от месец и отново са свързани с цветя. След като се върнах от екскурзията в Солун имахме покана за гости от един приятел, който живее в Драгалевци. Много спокойно място, в подножието на планината, навяващо прохлада и усещане за почивка. Поне за мен беше така. 





Аз и без това още от Каламбака бях отворила широко сетивата си различни красиви цветя, които вече ви показах в един специален пост. И пристигайки в Драгалевци вървях с 2 приятелки към дома на нашия домакин и с какво мислите си уплътнявах времето – ами със снимане на цветя :). 





То си е малко като професионална деформация, но да ви успокоя, че не са чести тези моменти. Много зависи от настройката на човек, от неговите преживявания и очите, с които поглежда заобикалящия го свят и какво може да съзре в него. Така, че този пост посвещавам отново на цветя. Sad се беше обърнал към мен в коментар, че скоро не съм ви развеждала нанякъде... Ами и аз не съм имала възможност да пътувам. Все нещо идва на дневен ред и така живота те грабва в своите релси, но човек прави планове, защото има нужда от почивка. Надявам се за в бъдеще отново да публикувам разни интересни места, но сега друго е в моето полезрение. Цветята – различни и уникални, в които намират прибежище разни буболечета, хвъркати и гадинки тем подобни...
Когато стигнахме дома на нашия домакин останахме очаровани от градинката на неговата майка, така грижливо поддържана и бих казала, че тези цветя с нищо не отстъпват на цветята от Каламбака.





 Дори щастливия момент тук беше в това, че успях да снимам цветята в едно хубаво слънчево време и след  дъжд... Мммм... Това е страхотно попадение. И аз се накефих максимално, при положение че много харесвам и капки, които се стелят по цветовете и стеблата на растенията. 





А и в стаята, в която ни посрещна имаше огромна ваза с цветя.
                  




 Едно от момичетата им се зарадва като се приближи към тях за да ги помирише, а момчето, което ни посрещна й каза, че това са изкуствени цветя, така, че да не се опитва да ги помирише. Каква беше неговата изненада, когато разбра, че тези цветя бяха живи и ухаеха при това :))). 


                  






А каква снимка успях да направя с една калинка след няколко неуспешни опита. Много й се радвам между другото :))).