Защо Господи,
сърцето за борба родено е?
А е малко, нежно, беззащитно,
и ранимо, противоречиво...
А издържа бури и стихии,
бушуващи в душата на човека,
които искат да повреждат,
да нанасят рани дълбочинни.
Огнени сълзи като куршуми,
парещи се стичат по лицето,
озаряват истинската, неразгадана моя същност,
която търся да позная в немощта си!
Но в слабостта си осъзнавам,
че сърцето въпреки ранимо
е надарено да обича
и в това е скрита неговата сила!
Любовта облича го в доспехи,
с милост раните поръсва,
изцелява и дарява
усмивка блага и Надежда.
И пак по своя път поема
по кръстопътищата на душата,
ежедневния си кръст понесло смело
сърцето се оглежда в друга същност –
истинска, мечтана,
борбена и дръзновена,
озарена от Светлината
на изгряващото в душата Слънце...
Надявам се слънцето в душата ти час по-скоро да изгрее с пълната си мощ.
съжалявам, ако ти звучи като излишно фамилиарничене и не е типично за мен, но интуицията ми те обича :)
усмивки от мен и всичко най-хубаво :)
Това, което показвам тук е мен самата, отразена в моите чувства, емоции, преживявания - от всякакво естество, които често излизат от мен и под стихотворна форма, различните състояния на душата ми. Със сигурност съм и грешяла в прекалено лично споделяне, но човек не може да бъде явен, а разкрива себе си донякъде... Винаги има територия, която запазва за себе си...
А и често има нужда да запише това, което напира да излезе от него. Дали мисъл, стих, снимка, впечатление, коментар, чрез който изразява отношение към нещото, което го е докоснало в даден момент, към някой, за когото си струва... Но важното е да бъдеш човек и да се отнесеш подобаващо и с този, който стои срещу теб - дали реално или виртуално... Да го насърчиш, да го провокираш, да му заявиш позиция дори, да бъдеш благодарен в даден момент... Абе да се мъчиш да вникваш в човек, в неговата същност, доколкото можеш и да го подкрепяш дори, когато видиш, че има нужда от това. Като подкрепа понякога може да бъде и една плесница... /не че аз умея да зашлевявам :). Май друг подход имам към нещата, които ме заобикалят/
Тук опознах различни, стойностни, търсещи хора и се радвам на всеки, който има потенциал в себе си. А всеки има такъв, виждам го донякъде. Някои го осъзнават, други - не... Според очите, с които човек гледа на света вътре в него самия и на заобикалящия го свят... Всеки носи зрънце истина в себе си и я облича в различни одежди. Но тя е ценна, именно тогава, когато човек успее да извади от съкровището на сърцето си уникалното за него самия, човешкия облик, сърдечното отношение, красотата, в него самия, любовта, която го провокира да дава...
Но този коментар стана много обширен нещо... И може би трябваше да бъда кратка и ясна, така че спирам с разписването :).
И на теб pill желая много приятни моменти, които да бъдат споделени с близки на сърцето ти хора. Приятна почивка и ти подарявам и аз усмивка :))).
Всичко добро желая и на теб!
02.07.2007 19:10
Тоест - точно като в описанието на Звездичка.. съцето е най-чувствителното, но и може би най-силното ни място. Страхотна снимка в началото...
П.
А снимката в началото имаше за цел да покаже момента, когато сърцето е в трудности, неволи и борби, когато му е студено, страшно и тъмно... Но въпреки бурите, то остава непоклатимо, въпреки, че дъждовете мият бреговете му, те не са в състояние да го потопят - острова-сърце...