Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2007 22:51 - Силата на мислите и в какво могат да ни превърнат те...
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2129 Коментари: 13 Гласове:
3



Животът ни често е изпълнен с превратности, които могат да нарушат хармонията, с която сме живели дни и години наред и се стремят да ни въведат в непознати и смутни за душата ни състояния. А когато човек се заседи в едно състояние към него идват различни неща – я мързел, я тегота, я състояние на безнадеждност. Обикновено човек се заравя в мислите си и се върти в собствения си омагьосан кръг и трудно намира сили да излезе. Защото сякаш приел тези така наречени мними “приятели” – мислите си, той започва да живее в съжаление, не вижда изход от ситуацията и постепенно загубва и вкус към живота, т.е. живота му става безцветен, започва да нагорчава, загубва вкуса си към красивото в него, загубва радостта си и бавно и неусетно затъва в блатото на собствените си черни мисли, на нещата, в които вижда своите слабости и в момента не намира начин да ги преодолее. Тези състояния са много опасни за човешката душа, защото се стремят бавно, но сигурно да я съсипват. И колкото по-скоро човек осъзнае това и успее да се вземе в ръце, толкова по добре за него самия. Защото човек не е създаден да се преогорчава, да се съжалява, да живее в страх дори. Но за да бъде истински жив той трябва да се направи опит, за да преодолее тези сили, които са в него самия и които се стремят да го скапят в един момент. Сили, които сеят злото в душата на човек и се стремят да му вземат живота, да го обезличат, за да не може и той самия да се познае. Да забрави дори какъв е бил и да приеме новото състояние, живеейки без надежда, в болка и в утеснение на душата си. Да, тези сили идват към нас, за да ни угнетяват и забележат ли, че вратата е леко открехната те се намъкват без покана и започват да властват като господари, без да се съобразяват с волята на човека. И човека виждайки себе си слаб сякаш се оставя по течението, а то затова е течение, за да те отнесе в един момент в още по-буйни води. Но какъв е резултата от това е ясно и човек не се харесва в това положение определено. За да излезе обаче е необходимо да има противодействие на действието на злото, което се стреми да те сломи. И това противодействие се изразява в това човек да се събуди от летаргията, в която е изпаднал, да се осъзнае и дори да си се ядоса сам на себе си. Понякога победата дреме някъде близо до нас, на една крачка разстояние, но ние сякаш сме загубили усета си към нея. И постоянно идват различни мисли към нас, които да ни подскажат, че бъркаме в едно или друго, но те сякаш преминават бездушни през нас и си отиват без да се задържат, отлетяват като птици, тъй като не са намерили добра почва, в която да пуснат корен и да дадат своя добър плод. Но важното е, че на този който търси Господ не го оставя в тези състояния, а може да му говори по всевъзможни начини, за да се осъзнае човек и да съумее да върне живота в себе си. Но всичко зависи от човек, до каква степен той ще извика, че му е писнало от всичко, което до момента е преживял и че не иска повече да скърби и да лее сълзи. А важното в случая е действието. Колкото и да не се чувства благоразположен към нещо, човек трябва да се насили и да го направи. Когато към него дойде идея или желание, важното е на първо място да прегърне тази идея и да се втурне без много да се замисля: “Ама аз сега в настроение ли съм да я свърша тази работа. Толкова ме боли, че предпочитам да си остана в скръбта, отколкото да стана и направя нещото, което много обичам, но постепенно съм позабравил, защото нещо друго се е наместило в живота ми и съм дал превес на новото, а старото, което тoлкова съм обичал малко по малко съм оставил да хване паяжини, натикано някъде в тъмния килер на душата ми.” И когато човек смело се изправи и тръгне към тази идея, която го е вдъхновяла преди, направи усилието от своя страна и в миг може почувства, че в тялото му се вливат нови живителни сокове и той отново може да се понесе във вихъра на силите си. Да и в най-голямата си слабост да тръгне по нанагорнището и да започне да преодолява малката височина, която в даден момент му се е виждала като планина, способна да го затисне. Но в действителност не е така. Планината може и да се покорява. Нужно е само желание и да се разпали за това естествено. След което идва усилието, труда, изкачването, изморяването дори... Но това изморяване е толкова приятно. И когато човек преодолее определена височина и погледне надолу в низината, той започва да вижда по друг начин на нещата. Променя се погледът му и лицето му се прояснява. Той засиява, усмивката грейва на лицето му. Нещата, които са му се стрували невъзможни преди ето, че сега са пред очите му – живи и реални... Така, че човек трябва да бъде бдителен на коя мисъл дава превес в даден момент, защото тя е силна да сътворява своето... А на човек е дадено да ги управлява или поне да се мъчи да се упражнява в това, защото ще му бъде от полза в неговия живот!





Тагове:   Какво,   мислите,   Могат,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lemonpie - ***
25.04.2007 07:34
Ако си повтарям, че всичко е наред, когато то не е, това няма да оправи ситуацията. Но ако си повтарям, че всичко ще се оправи и мисля как това да стане, е - то ще стане. Съгласна съм, мислите са изключително мощен инструмент, затова човек трябва да внимава какво си мисли ... и да не забравя да действа.
Успешен ден,
цитирай
2. zvezdichka - Просто всичко в
25.04.2007 07:42
един момент е в неговите ръце и никой не би могъл да му помогне, ако самия той не поиска да го направи... Може да чуе съвет от приятел, но определено човек трябва да внимава на какво дава ухо и какво приема за себе си, защото е в състояние и да го матерализира в живота си, именно чрез мислите, които приема и които може да отхвърля. А те идват, за да ни заробят понякога...
Радвам се че взе отношение и твоят ден да е успешен :))).
цитирай
3. tera - Разсъждавах вече по тази тема в един пост
25.04.2007 11:39
и стигнах до извода, че щастието зависи от самия човек, а не от някой друг. Но има един друг аспект: защо примерно, ако кажеш на някого, че днес се чувстваш много happy или пък, че денят ти е чудесен, някакси подсъзнателно човекът отсреща гледа да ти скапе настроението и денят ти вече да не е толкова чудесен.
Ти какво мислиш по този въпрос?
Поздрави :)))
цитирай
4. zvezdichka - Ами зависи от
25.04.2007 12:08
човека... Жалко за него, че реагира по този начин на чуждото щастие, но някои хора са затворени в ограничени обвивки и някак си не могат да се зарадват на усмивката, която виждат срещу себе си и гледат да ти "подлеят кофа с вода" така да се каже...
Но ако човек в себе си е уверен в това, което притежава и което го е зарадвало, то не би трябвало да го смути чуждата злоба, защото тя не би могла да му навреди. Просто, ако знаеш, че това са повърностните разсъждения на някой си човечец и той в момента не може да разгърне своя си потенциал, а напротив свил го е до краен предел, то този човек ще се озлобява повече, като вижда, че не може да повлияе на твоето настроение, т.е. да го развали, защото в този момент той не е щастлив и иска и всички около него да се чувстват по този начин... Трудно е да запазиш радостта си и да не даваш ухо на чуждите думи, които се изливат като отрова към теб, но ти си имаш противоотрова - твоята усмивка и това, което вътре в теб и което никой не може да ти отнеме, ако съумееш да го опазиш :).
Поздрави Тера и приятен ден ти желая :)))
цитирай
5. анонимен - За думите на тера..
25.04.2007 18:06
мога да добавя, че понякога не осъзнаваме,че човека отсреща си има своята скръб и нашата радост малко може да му помогне сама по себе си.
Но ако му споделим не само радостта си, а му покажем изпитаните от нас пътечки за постигането й.. почти със сигурност ще се насърчи.
Е, ако не е някакъв съвсем предаден на злоба .. но за такъв Звездичка вече каза - нека не руши усмивката ти :)

А дали всеки път знаем и разбираме откъде, защо ни се е случила радостта, та да споделим нещо насърчително на тъжния до нас?
Е, понякога просто не знаем.. но ако постоянно не знаем... дали не живеем без особено да се задълбочаваме?
цитирай
6. slavei - Много хубаво си го написала, Звездичка!
25.04.2007 23:08
Съгласна съм. В думите се крие огромна сила. Те могат да върнат усмивката, надеждата, вярата в живота, а могат и да се превърнат в "убийци" на същата тази вяра и надежда. Неслучайно в Библията е записан следният стих: " От думите си ще бъдеш осъден и от думите си ще бъдеш оправдан!" Защото, всъщност думите са проводника на нашите мисли!
Поздрав за този пост! :)
И дано да съумяваме да контролираме свойте мисли и да обуздаваме езика си, за да носим радост и надежда на хората около себе си!:)
цитирай
7. bilqnka - Психиката е тази, която определя от части съдбата ни
25.04.2007 23:14
Ако си мислим, че ще успеем ... имаме по-голям щанс да постигнем желаното, отколкото да си мисли.: "Но това е толкова трудно! никога няма да успея"
С желание и воля нереалното може да стане реално.Стига да не позволяваме на скръбта и отчаянието да подтискат желанието за успех в нас.
Това е изключително трудно.
Когато съм си мислила по този въпрос, винаги съм си представяла една ПИРАМИДА.
Представи си я...
В основата на пирамидата се намират всички.Всеки тръгва от най-ниското и лесно положение.До върха на пирамидата може да стигне само 1 човек.А колкото по-нагоре вървиш, толкова пътят става по-тесен и изпълнен с препядствия.Ако не се откажеш от първото препядствие, продължаваш напред.Чувстваш се силен.Амбицираш се да стигнеш до върха...или колкото се може по-близо до него.
В крайна сметка ако си кажем "толкова е далече, щом другите не са успяли значи и аз няма да успея" ... едва ли ще постигнем някакъв положителен резултат.
Всяка болка, която не ни убива ни облагородява и прави по-силни.
Поздрави и усмивки!
цитирай
8. zvezdichka - Благодаря ти анонимен
25.04.2007 23:55
за изчерпателния коментар и за това, че си засегнал другата страна, на която аз не бях обърнала внимание. Има мъдрост в твоя отговор и наистина е ценно да се замисли човек върху въпросите, които поставяш... А за да може човек да помага на тъжния той трябва да се помъчи да вникне в неговата тъга, да разбере повече за него, ако иска да му бъде от помощ. И преди всичко да се е научил и да дава...
цитирай
9. zvezdichka - Да, Славейче
26.04.2007 00:00
много добре ме допълваш, защото мислите намират реализация в думите, в словото, което изговаряме и то е което можа да насърчава или обезсърчава човек.
Благодаря ти, че сподели своите мисли тук, провокирана от темата, която съм поставила.
цитирай
10. zvezdichka - Благодаря и на теб Билянче :)
26.04.2007 00:08
Интересен и изчерпателен коментар. Наистина живота е борба, в която всеки е заинтересован да постига победа и да не се отказва от битките, колко и страшни да му се струват те за момента.
Поздрави и от мен!
цитирай
11. анонимен - xwmNchVRgMYFkgiZjtf
24.05.2011 09:16
What a joy to find soemone else who thinks this way.
цитирай
12. анонимен - QBBprvjDnHlZGQGOuF
24.05.2011 15:39
L45QMB <a href="http://qugwrppwyscs.com/">qugwrppwyscs</a>
цитирай
13. анонимен - kfcLAjMnxCXnX
25.05.2011 18:20
rNft2I , [url=http://nzycvwvgaiku.com/]nzycvwvgaiku[/url], [link=http://qeishqbjphda.com/]qeishqbjphda[/link], http://spxtfpbmcxsu.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4098104
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21225
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031