Странно нещо е човека. Често пъти е загадка, като визирам и себе си дори. От него понякога се изискват много елементарни неща, които да направи и той в действителност се стреми към тях, но много често сам си усложнява живота. Като се набърква в неща, за които не е предполагал как биха могли да се развият събитията, в чия полза са и дали, това, което се случва и което преживява човек му е полезно за момента. Няма да визирам нищо конкретно. Просто разсъждавам за живота в общия случай. И проблемът често пъти идва не от материалната страна на нещата, а точно от нематериалната и по-скоро бих казала от душевната. Защото човек си поставя цели и задачи, които да извърши, човек властва над друг човек, заповядва му и другия изпълнява /отношения шеф – подчинен/, но едно нещо ме вълнува мен напоследък... Може ли човек да заповядва на душата си...? Това е почти недостижимо за човешките възможности. Тази душа, която мечтае, която копнее и която обича... Може ли да й забраниш да обича този, в когото се е влюбила, но се оказва в един момент, че не е разумно да обича този човек? Много трудно упражнение бих казала. И тук човек има нужда от подкрепа дори и свръхестесвена, за да не се преоскърби душата на човек и за да приема положението такова, каквото е.
Но си мисля, че душата също има нужда от израстване. Но дали би приела съвет от ума? Когато нещата, които усеща и преживява са много силни за нея, често пъти тя трябва да се насилва и трябва да се научи да прави избор, добър при това, за да не страда. Дори си мисля, че за да излезе от омагьосания кръг, който самата душа е създала, тя трябва да умре за някои неща и да възкръсне за нови!!! Колко много се нуждае от възраждане понякога, от ново жизнено дихание, за да усети цялата сила на този живот и да устреми погледа си към него, към Живота, с цялата му пъстроцветност, протеворечивост, истинност, красота. И самата душа да се превърне в цветно ухание, да засияе с нова светлина и да излъчва топлина и надежда.
Но в борбата човек придобива и ценни неща. Погледа му се променя, изострят се сетивата му и вниманието му се насочва там, където е слабото му място... И човек всекидневно се упражнява в битката да не гледа на себе си, на слабостта си. Защото тогава и хъса за победа постепенно се отдалечава от него. А да се научи да използва оръжията, които биха му помогнали в тази борба и биха го довели до щастлив край. Но за да има победи в битките човек трябва да има надежда и да вярва, че всичко в този свят е дошло за да го научи, за да го направи по-твърд, по-мъдър дори. Стига човек да желае да придобива мъдрост и да събира съкровища в живота си, а не да разпилява и да се оставя на вятъра и стихиите да убият желанието му за живот. Промяната трябва да е тази, която да го води към целите, които си е поставил и да не се оставя на безнадежността. Защото надежда винаги има. Светлината винаги идва в един момент, готова да те прегърне, да те приеме такъв какъвто си и да стопли сърцето ти, да утеши душата ти и да изгрее слънчицето в нея, утрото отново да засияе... А какво по хубаво от това душата отново да усети истинския вкус към живота, който се разлива в нея! Да тича и лудува на воля. Защото душата е едно голямо, непораснало още дете, която се впечатлява от толкова незначителни неща понякога, задава нелогични въпроси, любознателна е. И именно поради факта, душата се нуждае от нежни грижи, от обич и любов. Тя се нуждае от нашата любов и от любовта, която може да я изцели и обнови съвършенно, да я обгърне с милостта си и да й подари нов живот, нов поглед в нея самата... Само новия поглед в нея може да й донесе и това, което й се е струвало невъзможно в даден момент :))).
21.04.2007 13:02
Не съм сигурна, обаче, дали разумът или душата ми дават по-мъдри съвети ?!?! Знам ли кого да следвам!?!?
Поздрави faeire.
Но определено Аз и Душата ми сме едно, макар и в противоречия понякога... Но така, тя ми става и по скъпа.
Благодаря ти за интересната тема, весел уикенд ти желая и бъди щастлива с душата си! :)
Не искам да философствам за любовта, която в съвременния свят е принизена (дори извратена) само да секса, което е преди всичко биохимични процеси, които разбирасе при наличие на разум и воля могат да бъдат контролирани. Що се отнася до любовта в духовен аспект, това може да се споделя само от тези, които са го постигнали.
Не съм съгласна, че трябва да забраня на душата ми да обича! Няма нищо по-хубаво от това тя да е изпълнена с обич. Може би, ако наистина обичаният от нея обект, по някакъв начин не отговаря на някакви очаквания, ще се наложи да огранича надеждите й ;)
А тя - душата наистина има нужда от обич! Т.е. всички ние имаме нужда от обич, да се чувстваме нужни - даряващи и получаващи :))
И от битките има нужда, защото от тях излиза по-силен и помъдрял, макар и с рани. Но те раните имат способността да зарастват. А победата е нещо толкова радостно в живота на човек и важно :))).
Желая ти приятна почивка :))).
А когато говоря за любовта имам предвид любовта като същност, която е нещо, което нашия ум едва ли би могъл да разбере на 100%.
21.04.2007 15:05
Определено не е лесно, но щом това е разумно и щом е приела мисълта за това...
Благодаря ти за коментара.
Желая ти приятен ден!
Желая ти искрено успех!
Душата линее,
когато е самотна.
Душата е жива, когато обича.
Желая ти да се зареждаш с хъс към откриване на истинските неща!
Спокойна вечер ти желая :))).
22.04.2007 20:45
Bi bilo fatalno!!!!!!!