Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2007 12:35 - Може ли човек да управлява душата си??????
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2957 Коментари: 22 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Странно нещо е човека. Често пъти е загадка, като визирам и себе си дори. От него понякога се изискват много елементарни неща, които да направи и той в действителност се стреми към тях, но много често сам си усложнява живота. Като се набърква в неща, за които не е предполагал как биха могли да се развият събитията, в чия полза са и дали, това, което се случва и което преживява човек му е полезно за момента. Няма да визирам нищо конкретно. Просто разсъждавам за живота в общия случай. И проблемът често пъти идва не от материалната страна на нещата, а точно от нематериалната и по-скоро бих казала от душевната. Защото човек си поставя цели и задачи, които да извърши, човек властва над друг човек, заповядва му и другия изпълнява /отношения шеф – подчинен/, но едно нещо ме вълнува мен напоследък... Може ли човек да заповядва на душата си...? Това е почти недостижимо за човешките възможности. Тази душа, която мечтае, която копнее и която обича... Може ли да й забраниш да обича този, в когото се е влюбила, но се оказва в един момент, че не е разумно да обича този човек? Много трудно упражнение бих казала. И тук човек има нужда от подкрепа дори и свръхестесвена, за да не се преоскърби душата на човек и за да приема положението такова, каквото е.
Но си мисля, че душата също има нужда от израстване. Но дали би приела съвет от ума? Когато нещата, които усеща и преживява са много силни за нея, често пъти тя трябва да се насилва и трябва да се научи да прави избор, добър при това, за да не страда. Дори си мисля, че за да излезе от омагьосания кръг, който самата душа е създала, тя трябва да умре за някои неща и да възкръсне за нови!!! Колко много се нуждае от възраждане понякога, от ново жизнено дихание, за да усети цялата сила на този живот и да устреми погледа си към него, към Живота, с цялата му пъстроцветност, протеворечивост, истинност, красота. И самата душа да се превърне в цветно ухание, да засияе с нова светлина и да излъчва топлина и надежда.
Но в борбата човек придобива и ценни неща. Погледа му се променя, изострят се сетивата му и вниманието му се насочва там, където е слабото му място... И човек всекидневно се упражнява в битката да не гледа на себе си, на слабостта си. Защото тогава и хъса за победа постепенно се отдалечава от него. А да се научи да използва оръжията, които биха му помогнали в тази борба и биха го довели до щастлив край. Но за да има победи в битките човек трябва да има надежда и да вярва, че всичко в този свят е дошло за да го научи, за да го направи по-твърд, по-мъдър дори. Стига човек да желае да придобива мъдрост и да събира съкровища в живота си, а не да разпилява и да се оставя на вятъра и стихиите да убият желанието му за живот. Промяната трябва да е тази, която да го води към целите, които си е поставил и да не се оставя на безнадежността. Защото надежда винаги има. Светлината винаги идва в един момент, готова да те прегърне, да те приеме такъв какъвто си и да стопли сърцето ти, да утеши душата ти и да изгрее слънчицето в нея, утрото отново да засияе... А какво по хубаво от това душата отново да усети истинския вкус към живота, който се разлива в нея! Да тича и лудува на воля. Защото душата е едно голямо, непораснало още дете, която се впечатлява от толкова незначителни неща понякога, задава нелогични въпроси, любознателна е. И именно поради факта, душата се нуждае от нежни грижи, от обич и любов. Тя се нуждае от нашата любов и от любовта, която може да я изцели и обнови съвършенно, да я обгърне с милостта си и да й подари нов живот, нов поглед в нея самата... Само новия поглед в нея може да й донесе и това, което й се е струвало невъзможно в даден момент :))).





Тагове:   човек,   може,


Гласувай:
0
0



1. faerie - И аз
21.04.2007 13:02
се опитвам да и налагам разни неща на душата си, засега напълно безуспешно.
Не съм сигурна, обаче, дали разумът или душата ми дават по-мъдри съвети ?!?! Знам ли кого да следвам!?!?
цитирай
2. comfy - Звездичке сияйна,
21.04.2007 13:04
мрого интересно четиво... само останах с впечатлението, на места, че Ти и Душата ти сте две различни неща, а то едва ли е така - как мислиш стоят нещата? ;)**
цитирай
3. zvezdichka - Истината може
21.04.2007 13:41
би е някъде по средата... Но човек все пак е разумно същество, което трябва да открива механизмите на действие както на душата, така и на разума си мисля аз... И това става в движение, като опитва просто различни неща и след това може да разбере по плода им евентуално.
Поздрави faeire.
цитирай
4. zvezdichka - Здравей Кирил :))
21.04.2007 13:48
Понякога ми се налага да се боря с душата си, защото не искам тя да ме надвива. А иначе много си я обичам, но заедно с нея минаваме през различни изпитания и тя страда понякога... Но в крайна сметка любовта побеждава :))).
Но определено Аз и Душата ми сме едно, макар и в противоречия понякога... Но така, тя ми става и по скъпа.
цитирай
5. viovioi - душата не, съдбата да!
21.04.2007 13:54
защото ти и душата сте едно, душевните терзания ни ги праща съдбата като изпитание!Като несподелена любов например.Но от много битки ,както казваш, може да остане и развалина, каляването в този случай е тъжно някак, как да кажа , по-добре да има човек късмет и по-малко да са му тревогите, малко помагат повечко вредят.
цитирай
6. tera - Мисля, че може...
21.04.2007 13:55
Поне аз така правя, но не я "управлявам", а по-скоро предоставям на интуицията да я води. Не я командвам с разума, защото няма да се получи, душата на се подчинява на разума, по-скоро се съпротивлява. Но когато я насочваш интуитивно така, че да избягва опасностите и злите хора, учудващо добре се получава.

Благодаря ти за интересната тема, весел уикенд ти желая и бъди щастлива с душата си! :)
цитирай
7. teodor - Човек може да управлява себе си
21.04.2007 14:01
Не бива да считаме нашата душа като нещо различно, отделимо от нас. Смисълът на нашето идване на този свят за да усъвършенстваме душата си. Човешкото същество се отличава от всичко останало с три основни духовни характеристики - разум, емоция и воля. Чрез добро съчетание на трите, човек може да постигне духовен комфорт.
Не искам да философствам за любовта, която в съвременния свят е принизена (дори извратена) само да секса, което е преди всичко биохимични процеси, които разбирасе при наличие на разум и воля могат да бъдат контролирани. Що се отнася до любовта в духовен аспект, това може да се споделя само от тези, които са го постигнали.
цитирай
8. radalia - zvezdichka,
21.04.2007 14:11
Изчетох поста ти с интерес. Още повече, че днес и аз съм в някакви подобни размисли...
Не съм съгласна, че трябва да забраня на душата ми да обича! Няма нищо по-хубаво от това тя да е изпълнена с обич. Може би, ако наистина обичаният от нея обект, по някакъв начин не отговаря на някакви очаквания, ще се наложи да огранича надеждите й ;)
А тя - душата наистина има нужда от обич! Т.е. всички ние имаме нужда от обич, да се чувстваме нужни - даряващи и получаващи :))
цитирай
9. zvezdichka - Човек не трябва
21.04.2007 14:24
да се осланя на късмета си viovioi. Защото винаги ще бъде провокиран в едно или в друго и важното е за него да се учи във всяка една ситуация.
И от битките има нужда, защото от тях излиза по-силен и помъдрял, макар и с рани. Но те раните имат способността да зарастват. А победата е нещо толкова радостно в живота на човек и важно :))).
цитирай
10. zvezdichka - Да права си Тера!
21.04.2007 14:30
Душата понякога е като рикаеща бездна, която търси да поглъща това, което силно желае и често пъти иска противното на ума. И трябва да бъде насочвана. И аз търся в тази насока. Благодаря, че сподели мнението си тук.
Желая ти приятна почивка :))).
цитирай
11. zvezdichka - Благодаря ти за
21.04.2007 14:46
това, че изрази своето отношение по темата, която ме вълнува teodor. Абсолютно споделям и твоето мнение. Така е наистина. И целта на нашия живот е да се опознаем като същност, а също и да усъвършенстваме себе си, душата си...
А когато говоря за любовта имам предвид любовта като същност, която е нещо, което нашия ум едва ли би могъл да разбере на 100%.
цитирай
12. анонимен - А как да кажа на душата си "Спри ...
21.04.2007 15:05
А как да кажа на душата си "Спри да обичаш вече,душа.Имаш си вече един и любовта не ти е позволена.Спри да искаш и теб да те обичат,за теб да копнеят и теб да искат!Спри да се надяваш,че още имаш шанс да се докоснеш до друга душа!"
цитирай
13. zvezdichka - Да Радалия
21.04.2007 17:00
душата има нужда от обич и този й копнеж е толкова съкровен. И когато тя се докосне до тази вътрешност, която е откликнала на нейния зов в един момент тя бива пленена. Но когато се окаже, че тази любов не е за нея, тогава сърцето трудно преживява тази мисъл и се стреми към ограничение, както и самата ти споменаваш...
Определено не е лесно, но щом това е разумно и щом е приела мисълта за това...
Благодаря ти за коментара.
Желая ти приятен ден!
цитирай
14. zvezdichka - Болезнено е анонимен!
21.04.2007 17:08
Тя любовта остава и ако не може да се съедини в едно, просто боли. Знам! Но знам, че и човек не трябва да губи надеждата си!
Желая ти искрено успех!
цитирай
15. timmyd - ...
21.04.2007 21:24

Душата линее,
когато е самотна.
Душата е жива, когато обича.
цитирай
16. zvezdichka - Taka е Тими
21.04.2007 23:02
Душата е истински жива, когато обича. Тогава тя се чувства пълноценна и желана и много други неща могат да се изредят заедно с това...
Желая ти да се зареждаш с хъс към откриване на истинските неща!
цитирай
17. lilavka - ***
22.04.2007 00:24
Душата е ненаситна , тя има нужда от още и от още … и почти винаги правилният избор е този който е най – труден и е най – болезнен … Понякога се налага да пренебрегнеш душата си и да избереш разума си и то с пълното съзнание, че така убиваш душата си , но … Това е Правилният избор … на кантара разумът е натежал и на душата не й остава нища друго освен да се свие някъде в някой тъмен ъгъл и да страда самотна и мълчалива … и това да не ти личи … което е най – трудното … Но винаги има надежда, както самата ти казваш , а и времето и любовта лекуват …
цитирай
18. zvezdichka - Съгласна съм с мнението
22.04.2007 00:37
ти Лилавка и аз съм изказвала мисли от този род дори. Душата е важна, но също така и човек не трябва да позволява да се губи в лабиринтите й, ако тя го поставя в това положение и трябва да търси начини и средства да живее в хармония със себе си...
Спокойна вечер ти желая :))).
цитирай
19. lilavka - ***
22.04.2007 00:49
Спокойна и на теб ... и оставяй душата си понякога свободно да се рее , въпреки това, че после ще се наложи да я върнеш бързичко на земята … тя понякога има нужда точно от това … а и ти … :))
цитирай
20. zvezdichka - Сладурка си ти :)))
22.04.2007 00:51
Благодаря ти за пожеланието! Много е хубаво. А и тя винаги търси полета, защото така е устроена :))).
цитирай
21. анонимен - Kategori4no NE!
22.04.2007 20:45
I ne triabva da moje!
Bi bilo fatalno!!!!!!!
цитирай
22. zvezdichka - Фатално може
22.04.2007 20:53
да бъде това, в което душата ти може да те вкара в искайки непозволени неща, неща които са й вкусни и й се услаждат, но не дават добър плод...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4098084
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21225
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031