Да, и снимките ти те рисуват,
ти огнено сърце
кристално чисто.
И водната стихия
със страстен огън
дълбоко в теб,
ти вплиташ.

Благодаря ти, за всичко и аз. Ти ми показа какво е да видиш невидимото.....Звездичке!

Kogaто живея искам да съм жив, да има топло в гърдите ми.
Искам да виждам надалеч синия безкрай. Да виждам началото,
да виждам и залеза, да обичам всичко. Да се разтварям в
пространство. Вятъра да ме носи, и аз да съм Му благодарен,
слънцето да ме гали и аз да Го обичам. Искам да бъда някой,
за някого......
Да усещам оня поглед на изгарянето и преданното
отдаване. Изричайки Обичам те, да занемявам "умирайки" в
твоите дълбичини. Заслушен и сгушен, да усещам твоята
топлинка. Твоя вулкан, нoси моето възхищение.

Искам в ЛЮБОВ да се превърна...........
Любовта си да намеря.......
В нея смирено, да се гушна......
И щастлив при нея.... тихо мога да умра....

Обичам те! И аз винаги ще те нося в себе си, както преди още да те познавам.....защото ти си моята мечта.
....- от Ушко.

е тази, която ни събра и душите ни, които жадно се откриваха една друга!
Но искам да ти пожелая да бъдеш силен!
Знам, че ще се справим...
Благодаря ти за силните думи, които извират от твоята същност.

но това, което прочетох в постати ме трогна.
Браво, мила Звездичке.Поздравявам те за нежното творение!

много е хубаво стихотворението звездичке .
мерси ,че го прочетох .

за коментарите Билянче, Здравче и Теди. Желая ви успешен ден!

не намирам думи и не зная как да изразя възхищението си от твоята богата и добра душа. И ако някога не пиша, а просто гласувам само, то значи просто не мога да направя сравнение или да намеря поне малко от всичкото което става днес в нашия живот с това, което ти даваш на всички нас в този сайт. Ще се радвам много, страшно много хора да те посещават, за да намерят себе си дори и в частица от теб и любовта която блика от теб към хората.

прощално никога не казвай,
от своята любов не се отказвай,
ще дойдат други светли дни
и любовта ще възцари!
Поздрав!

се случва в живота на човек Ани. Не според неговите желания непременно, а според това, което трябва да направи в случая...
Но човек в един момент се сбогува с едно нещо, за да дойде друго на негово място...
А любовта е тази, която ни движи напред.
Поздрави!

Твоите коментари винаги са наситени с искреност и топлота и ме радват :). А всеки е скрил някаква искрица в себе си, която показва наяве по различни начини - дали чрез стих или чрез коментар или чрез приятелска подкрепа...

Не случайно имаш толкова прекрасни коментари!
Присъединявам се към тях и аз, и те поздравявам!:)))

и че те е докоснало това, което съм написала. Радвам се да те видя тук :).
А коментарите са провокирани най-често от това, което чета, свързано и с нещата, които виждам, усещам и преживявам...