Този пост посвещавам с благодарност на един мой близък приятел, който ми направи невероятен подарък, като ме заведе на местенца, където не съм била досега. Места, където красотата на нашата родна страна може да се види, усети и преживее в близостта си с нея. Природата, с която сме дарени от Бога и която така съживява душите ни в топлите и слънчеви дни, когато се докоснем до съкровищата, които крие тя самата. 









Тя е уникална със своите величествено издигнали се планини, с буйните и пенливи поточета, с нежните цветенца, покрили полянки и паланки, тревистите местности, изобилно разцъфтелия пухкав бял цвят, преливащ се в нежно прасковено-розово и буйно жълто-златисто, срамежливите цветенца, подали жаден поглед и обърнали очите си към слънцето, обагрените в нови зелени премени млади и по-стари дръвчета, дори и отгледаните с много любов декоративни иглики и усмихнатите нарциси, мощните скали, надвесили се застрашително високо над погледите ни, които са се устремили нагоре към висините, зелените тревички, шумолящи от топлия вятър, който ги обгръща във ведрата си прегръдка. 













Та започнах с обясненията, а не казах къде се намираме в момента :). Мястото, което искам да ви покажа е Карлово и една малка част от неговите околности. Самият град беше в строеж или по точно една основна улица в него, но аз заснех това, което привлече погледа ми в разходката към едно малко водопадче, намиращо се в близост до ВЕЦ централата, заедно с красиво оформената цветна градинка в него с цикламени иглики и бели нарциси :))). 









Заснех също така и заснежените върхове на Стара планина, намиращи се в непосредствена близост до пътя между Карлово и Калофер. 











В Калофер посетихме живописната екопътека “Бяла река”. Малките дървени мостчета се виеха около буйна и пенлива рекичка, като на едно място застанахме очи в очи в прелестен водопад, който се спускаше ефирно през 3 ръкава, падайки буйно и игриво в рекичката. 



 







На места водата беше кристално зелена, създавайки усещането за чистота и свежест. Но общо взето мястото е много спокойно, огласяно от птичи песни и ромоленето на водата, което прерастваше в буйни и бясно препускащи пенливи води, блъскащи се със сила в насрещните скали. 









Младата и рядка гора беше покрита с миналогодишна шума, като тук там се показваха срамежливо я теменужки, я други цветенца, освежаващи я с ведрото излъчване и тихата красота, която разпръскваха тъдява.
Но цветовете, в които беше обагрена планината бяха толкова красиви в различните нюанси на зеленото, в бялото, кафявото - цветовете на Земята, която ни е толкова скъпа и ни вдъхновява и ще продължава да го прави надявам се. 





/п.п. Това дърво ми беше много интересно, но така и не разбрах какво точно е? Снимано е от градините в Карлово/