Малко е необичайно за сезона, но това са моите впечателния от миналогодишния март и реших да ги споделя с вас. Т.е. с други думи казано продължавам серията за белите постинги :)))
А и зимата беше подарък за мен в онзи ранен час, когато отивах на работа миналата година и в мен останаха тези впечатления.
  



Белоснежна красота –
дива и нахална, влива се в мен,
изпълва сетивата ми и ми говори,
опиянява ме със свойта бяла страст,
обгръща ме в прегръдка нежна
и ме потапя в учудване и в полуда
в този ранен час. 

Снегът застлал е всичко в белота,
дървета засияват в кротостта на зимата,
борове величаво издигат се нагоре,
украсени в премяна снежнобяла. 

Вървя по неутъпкани пътеки,
снежинки нежно ме докосват
и заиграват по лицето ми,
във вихърът си устремено ме понасят,
и ме потапят в дивна оратория. 

Картини чудни сменят се пред мен,
кой ли художник е изваял това очарование,
ненаситно е окото ми пред съвършенното творение,
о, как не искам този миг да свършва! 

13.03.2006г.