Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2007 23:26 - Блога като феномен и доколко реални са виртуалните приятелства...
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3575 Коментари: 15 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Напоследък си задавам въпроса доколко реално е виртуалното пространство? Тук визирам блога. А и последната тема, която написах ме провокира да си мисля за разни неща. И по скоро получи се нещо като верижна реакция. Едно нещо провокира друго и т.н.

Та как да определя блога? Той е един феномен, който мога да го разгледам в две посоки, тъй като такъв съм го видял аз самата. От една страна блога може да те завладее и разведри в даден момент, да намериш интересни, приятни и забавни събеседници, да откриеш приятели дори... Тук блесват звезди в различни периоди от време. Някои са с постоянно присъствие и са си спечелили тази слава, да бъдат четени и популярни, защото пишат по интересен начин, който грабва и четящите в един момент, представят интересни гледни точки, други са нежни, трети са специалисти в собствената си област, поднесена по интересен начин или актуални с времето, пространството и в професионално отношение са много добри. Това е добре. За хора с различни интереси има в какво да насочат вниманието си.
Но от друга страна човек в един момент така се увлича, че често трудно може да се откъсне и да каже: Достатъчно за тази вечер! Защото пред очите му изниква още една интересна тема или нов блогър или... И така в един момент блога неусетно се настанява в живота ти. Започва да измества някои ежедневни неща, които все чакат ред... Времето за сън неусетно се скъсява. И в един момент човек без да осъзнава е попаднал под тази зависимост – блога. Има си любимци, които непременно иска да посети, да уважи с присъствието си... 
Да, и преди съм си мислела по въпроса и исках да пиша пост за това дори, но поради липса на време не успях. Но сега реших да го направя. Може би защото вече осъзнавам добре някои неща, които искам да се случват в живота ми според това, което аз съм заявила, а не според необходимостта ми от нещо. А няма нищо по-хубаво от това, човек да може да казва не в определени ситуации.
Една от причините да реша да спра временно е развитието ми в предпочитана от мен посока, а скритата причина, която вече по ясно осъзнавам напоследък е може би това, че искам съзнателно да казвам – да или не, тогава, когато сметна за необходимо. И знам, че когато човек реши нещо твърдо той го прави. Да бъде свободен в избора си!

Мислех си също така и за това, което написах в последната тема за виртуалните приятелства. Интересно е, че когато човек изказва някакво мнение и го записва след време то го провокира към размишления. Та и аз така се замислих доколко това, което споделям за виртуалните приятелства е в действителност така. Правейки връзка с едно приятелство, което съм познала в реалния живот се замислям за същността на думата приятелство. И за да бъде едно приятелство истинско, знам, че то трябва да се задълбочава, трябва да се вкоренява, да се поддържа. За целта е абсолютно необходимо личното общение, защото ако то отсъства трудно един човек може да разбере в дълбочина друг. А така също и доверието е абсолютно задължително. Едно приятелство преминава през различни фази на опознаване на човек. Това да пожертваш от личното си време, за да можеш да се срещаш със съответния човек, да откликваш на неговите нужди, да се грижиш за неговото състояние, да търсиш да го познаваш като човек със неговите предимства и недостатъци. Да преди всичко с неговите недостатъци. Защото, ако го има доверието между тях, той няма да се притеснява да си каже това, което го притеснява в даден момент. Та именно поради гореизброените причини се запитах мога ли да твърдя, че съществува виртуално приятелство.
Това, което съм видяла, че когато някои се разпознават като души, то се получава естествено симпатия между тях и ако усетят нужда от повече може би ще намерят начин да осъществят и личен контакт. Отговора е някъде по-средата... Но общо взето виртуалната действителност често пъти лъже човек в неговите очакванията. Защото не може да отговори на тях. Толкова е просто. Действа в едностранна посока и човек пак си остава самотен, често в очакване на разни неща, които все още не са се случили... 
Това, че споделих някои мои мисли във виртуалното пространство, не означава, че трябва да се съгласявате с тях... Просто това са моите мисли за момента...И се надявам да пораствам както в познаване на себе си, така и правене на добрия избор за всяко нещо в живота си. А той живота е моя най-добър учител. Втурвайки се в различните епизоди, вкусвам различни неща, научавам се да разпознавам различни аромати, миризми, да усещам дали една храна е добра на вкус или не струва... Но вярно е, че човек трябва да премине през различни етапи, да се опари понякога дори, за да се научи да различава...





Тагове:   феномен,


Гласувай:
0



1. wildroses - Звездичке
20.02.2007 23:34
и аз се замислям за тези неща и затова, че блогът заема много голяма част от ежедневието ми. Приятно е тук, но може би наистина енужно известно ограничение и то не като рамки, а просто да знаеш за себе си, че не си зависим от нещо.
Успех в опознаването и преоткриването ;)))
цитирай
2. blagorodnik - Подкрепям те
20.02.2007 23:58
изглежда и аз отивам към блогозависимост, щом си лягам 2 часа следнощ. Но както пишеш в мотото си: "Бъди себе си, открий себе си!", повечето тук са искрени и откриваш сродни души, а това е прекрасно. Нищо лошо няма да жертваш малко от времето си за приятелите си, па били и те виртуални.
цитирай
3. zvezdichka - Просто обичам
21.02.2007 07:03
да си задавам въпроси, да прониквам по-надълбоко в нещата... Може би понякога се задълбавам в това, но то е пак за мое добро. Обичам да откривам истинското значение на думите. И затова реших и да споделя тези мои размишления.
А в действителност тук има прекрасни хора. Убедила съм се в това, щом и съм вземала отношение по-темите, които са писали :))).
Блога наистина дава възможност да надникнеш в места, в които не си предполагал, че ще бъдеш, да опознаваш души, много от които си задават искрени въпроси и са търсещи личности.
Благодарна съм за тази възможност. И не съжалявам за нищо. Защото тук открих нови приятели наистина, макар, че виртуалното приятелство се различава от реалното. Но нещата са обясними все пак... Или човек търси да си ги изяснава и обяснява.
Желая ви един хубав и слънчев ден и бъдете себе си!
цитирай
4. rainy - На мен лично блога ми помага да си ...
21.02.2007 08:23
На мен лично блога ми помага да си подредя мислите си, защото едно е те да бушуват в собственото ми АЗ, друго е да ги предложиш на приятелското общество. Защото не върви след като си си изградила някакъв бранд, да плеснеш току-така някаква неподредена мисъл, за която после може и да съжаляваш.
В този смисъл блога е вид самоконтрол, в който наблюдаваш поведението си и се съобразяваш с едно приятелско общество, чиито членове имат гражданска и човешка позиция...
цитирай
5. deninosht - !:)
21.02.2007 09:56
А той живота е моя най-добър учител.

da-
i ponqkoga boli...

no, da se nau4i6-
po-drugo e nali?!:)

pozdrav i pojelanie za uspex:)
цитирай
6. zvezdichka - Да, rainy блога
21.02.2007 13:27
все пак е лице, което те преставя пред външния свят и човек е внимателен в това отношение. И тук изказва неща, които са го заинтригували по един или друг начин, които осмисля, които преживява... Може да се каже, че е самоконтрол, макар, че човек трябва да познава добре себе си и да реагира съобразно на заобикалящата го обстановка.
цитирай
7. zvezdichka - Човек винаги се учи,
21.02.2007 13:33
стига да възприема уроците насериозно... Ако не, следва поправителен и отново се повтаря същия урок, докато човек не си извлече поука deninosht :). А понякога болката е нещо хубаво, защото те кара да се замисляш върху въпроса: "Защо боли?" и да търсиш отговорите...
Благодаря за пожеланието :). Поздрави и смело напред в приливите и отливите на вълнуващия ни напоследък живот :).
цитирай
8. streetsmart - Виртуалните приятелства
22.02.2007 09:31
Те всъщност са много хубаво нещо, както и реалните такива. Една особеност - тъй като те са виртуални, т.е. безтелесни, не се влияят от купищата условности, които се отразяват на човешките отношения в реалния оф-лайн живот. Оттук и комуникацията може да бъде изключително дълбока, откровена и безкористна.
Имам някалко такива виртуални приятелства и те са едно от най-ценните неща в живота ми. С един-двама от тези хора дори съм се срещала и сме имали приятни моменти. Поради физическото разстояние помежду ни контактът наживо е силно затруднен, но установихме, че това не ни е и необходимо...
Пожелавам ти много прекрасни срещи и приятелства :)
цитирай
9. zvezdichka - Благодаря streetsmart
23.02.2007 00:06
Приятелството е ценно за мен и затова открия ли го се влагам в него, доколкото мога, доколкото същността ми позволява. А съм познала и виртуалното приятелство, за което съм много благодарна... То е което ми дава толкова много, което ме кара да осъзнавам важни за мен неща, което често ме е привдигало и в трудни за мен дни, което ме радва безкрайно много и за което съм благодарна...
цитирай
10. candysays - Много хубав е постинга ти...
23.02.2007 13:39
и ми бе приятно да го прочета... Аз самата си мисля също понякога за тези неща (нищо ново, много хора тук вече са им минавали през главата подобни мисли) и открих доста сходни с моите- размишления по-горе... :)
Може би наистина най-вярно е, че истината винаги е нейде по средата... Крие се, и чака някой случайно да я открие може би... ;-))
Всеки решава сам за себе си. И въпреки че и на мен ми гълта вече много време и внимание блога (а чакат други неща на дневен ред....), все пак съм решила да остана... поне засега... Просто имам нужда (винаги съм имала!) от тази трибуна, която ми предлага (с такава лекота!) блог.бг...............

Поздрави и усмивки и от мен! Лек ден и успех, звездичке! Посещавай ни пак, ще се радвам :-))
цитирай
11. zvezdichka - Благодаря ти candysays
23.02.2007 17:55
за хубавия и мил коментар. Какво да ти кажа...? Понякога човек замлъква и само наблюдава... Не е в състояние да бъде това, което и бил до момента... А просто се оглежда, стои си в тишината и очаква момента, в който отново ще съзре думите в себе си... Но това е временно... И е за това, човек по-добре да познава себе си в различните състояния, да търси да се изследва, макар и дори да му е некомфортно или непонятно... Той знае, че ще открие това, което му е необходимо...
Поздрави и ще минавам от време на време :))).
цитирай
12. candysays - :)))
23.02.2007 18:22
Надявам се!... Искрено :)

Поздрави и на теб и да постигнеш скоро отново комфорт след себеизследването ти желая... :-)*
цитирай
13. zvezdichka - Благодаря ти мила :-*
23.02.2007 19:33
ти си едно мило създание, което търси дълбочините и се потапя в тях :))). Ами освен да откриваш съкровищата в тях, какво друго да ти пожелая :).
цитирай
14. blagorodnik - Ако
25.02.2007 00:02
можеш отиди за една седмица на някоя планинска хижа, откъсни се от света и се наслаждавай на мира. Много отговори на трудни въпроси се изясняват в покоя на природата-първата Божия книга.Аз от своя страна ще се моля за теб.Бъди благословена.
цитирай
15. zvezdichka - Знаеш ли как
25.02.2007 00:25
ги обичам планинските хижи, направо ги обожавам :))). Проблема е, че ходенето е свързано с време, с възможности, а също и с добро здраве, но времето в последно време е в недостиг за много неща... Благодаря ти :).
А и си имам един шеф, който хич не уважава отпуските, така, че и 1 ден отпуска понякога е проблем :))). Дава ни по 10 дена и другите ги плаща, но общо взето не иска да ни пуска в отпуска...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5818995
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031