/Вместо коментар, към последната тема, че стана много дълъг :)))/

Това, което си мисля тези дни е, че много интересни отношения се развиват във виртуалното пространство. Когато започнах да пиша във форума си зададох въпрос под формата на тема, а именно: "Могат ли да съществуват виртуални приятелства?", защото самата аз бях малко озадачена от факта, от новото, в което навлизам, тъй като до момента бях опитвала само реални приятелства. Сега като се върна отново назад и ако се помъча да дам отговор на този въпрос, бих отговорила: ДА.
И виждам, че наистина се създават приятелски отношения /може би е малко силно казано, но аз знам, че както в любовта има различни нива на познаване, така и в приятелството има различни нива на взаимоотношения, близост и т.н./ или по-точно казано - симпатии. Един човек ти става симпатичен с нещо, което си видял в него, нещо дребно, но в същото време и ценно, което те кара да се усмихваш, когато го прочетеш или съзреш дори между редовете. А може би и начина на споделяне в личните дневници свързва по някакъв начин дадени души, които могат да се припознаят в другия, да се огледат в нещо малко, така да се каже. А и това да бъдеш полезен в даден момент, да изразиш одобрение или да подкрепиш другия дали в радостта му или в тъгата също е от значение. Но човек изразява отношение, когато е докоснат...
А стига да го търси, човек винаги може да бъде полезен, забавен. Може да поглежда донякъде в душата на човек, да се радва с него, да тъжи с него, да му донесе надежда. Да открива малко по малко кой е той всъщност и това е, което сближава. В самото откриване, вземане на отношение, сближаване, макар, че понякога може да бъде и измамно. Но човек има сетива и се учи да разпознава кога е искрен даден човек и кога идва за да наскърби, да отнеме. Защото има всякакви на този свят... Но съзнавам определено, че както в реалните компании, така и тук се събират хора, които се разпознават, между които има търпимост и повече от това дори... Които откриват нещо повече, нещо, което може да нахрани душите им в даден момент, да повдигне духът им... Да се зарадват на това, което виждат насреща, многообразието, което витае тук, така, като ние сме различни и всеки е уловен в различни неща, но всеки си е уникален с това, което е, с това, което представя като наличност в себе си, с това, което вади от доброто си съкровище дори... Защото истинското съкровище е именно това, което другите могат да съзрат в един момент и да го пожелая, но не могат да ти го отнемат, защото то е вътре в теб самия. Именно то те прави уникален в другите очи, вперени в теб самия...
Но аз какво взех да се разпростирам. Мислех да напиша само един коментар към последната си тема, а ето че се превърна в нова тема  :))).
Желая приятни дни и вечери и се оглеждайте един в друг, мъчете се да откривате истинското у човека, дори и това, което той в момента не вижда в себе си... Поздрави...