Предисловие: На път за Витоша – част 1
Денят е толкова красив. Сърцето ми е преизпълнено с любов и очарование. Очарованието на този ден ме грабва още рано сутринта. Оказва се, че той ще бъде динамичен и преизпълнен с движение. Ох, как се радвам за което... Така го чаках този ден. От толкова време насам копнеех за него. И по точно за тишината и спокойствието на планината. Днес е денят, в който аз се отдавам на нея! Мина много време откакто не съм я посещавала и започна да ми домъчнява. Породи се желание и копнеж в мен да се докосна отново до нейната успокояваща и зареждаща същност... Да, възлюбила съм планината и в момента тя ме изпълва с въодушевление. А и слънчо така нежно ме погалва по лицето. Благодаря ти мое Слънчице, че огряваш не само на небето, но и в моето сърце си се сгушило. И там е светло, топло, мило. Благодаря ти за красотата, с която даряваш душата ми. За това, че ме преизпълваш и в момента преливам от радост и щастие.
В очакване съм на срещата си с планината. Днес съм много емоционална. Явно се отразява и на писането ми, което е преизпълнено с изблици на емоции, чувства, усещания и преживявания. Но такава съм в моментите, в които съм въодушевена, моментите, които искрят в мен, които ме подемат и въздигат естеството ми в други предели. И там откривам, че съм друга – свободна, волна като птиците, които така обичам и радват слуха и сетивата ми, истинската Аз, която откривам в себе си и на която се радвам. Умилението, с което се преизпълва душата ми, радостта, която блика и благодарността, която се излива от сърцето ми без мяра... Няма нищо по-хубаво човек да бъде благодарен за това, че го има на този свят, че открива очарованието и съкровищата на този свят, но странно, че може да прогледа за тях на първо място през себе си, през собствените си очи, чрез сърцето и душата си... Защото, именно те са, които откликват на красотата. Красотата, която извира от душата на човек и красотата, с която Бог е обсипал своето творение. Как да не се възхитиш, като виждаш, че си една прашинка, която вятъра отвява на невероятни места, че самия ти изпадаш в учудването и магията на красотата. Тази, за която жадуваш да се въплъщава в теб на първо място, а след това да я откриваш навсякъде около себе си. Очарована съм от този ден, който е едва в началото си, но оставам с впечатлението, че той ще бъде емблематичен за мен :). Преизпълнена съм с благодарност, за това, че не само откривам красотата, но и за това, че съм водена от копнежа да я сътворявам! Да, напоследък си размишлявам за творчеството, но това не е обект на днешния ми пост. А сега оставам в мислите си и се отдавам на мига, на преживяването вътре в мен. Мислите, които се щурат като вълни, идват и прииждат, заливат ме... И за това съм благодарна – за моите мисли, такива каквито са и това, че ги имам е голяма благодат за мен. А имаше време /връщам се много назад в живота си/, когато съм се измъчвала, че не мога да размишляваш. Но е толкова хубаво да откриеш тази способност в себе си, да й дадеш израз, да я облечеш с думи и образи, да й се отдаваш, да я развиваш в себе си. Образите, които те преизпълват в един момент, които откриваш в същността си, с които Господ ти говори и ти открива невероятни неща и за теб самия :). Да, нежния гласец в теб, като тих повей, който не заглушаваш от злободневното ежедневие, а в който се учиш да се вслушваш и да откриваш превъзходството на това, че си създаден по Божия образ и подобие.
/п.п. тези мисли ме изпълниха докато пътувах в трамвая за срещата си с мои приятелки, с които се уговорихме да ходим на Витоша. Но ето, че вече пристигам и прекъсвам за малко мислите си. Притихвам в себе си и ококорвам очи, за да преживея всичко, което този ден е приготвил за мен :)/
А е хубаво човек да се отдава на мечтите си. Следвай ги darknesd...Те ще те водят на желаните от теб места :))).
Успешна и слънчева седмица ти желая kveten.
