По повод литературата и моето негативно отношение към нея като ученичка се сещам, да спомена, че положението се промени впоследствие :))). След като се опознавах малко по малко и разбрах, че мога да размишлявам по различни теми открих и любовта към литературата. Така, че литературата започна да ме привлича. Започнах да чета някои български автори, но вече по своя воля, а не по задължение както правех като ученичка. И бях запленена от българските класици Димитър Талев, Йордан Йовков, Иван Вазов и т.н. Работила съм няколко години като учителка в техникум и по време на матурите по литература ни слагаха квестори. По това време си правех следните експерименти. Вземах книжката, в която е включено стихотворението, на което трябва да се направи разбор или да се разсъждава по зададена тема, записана на черната дъска, сядах и си размишлявах писмено. За пръв път откривах тази магия, да мога без каквото и да е усилие да пиша върху творбата, това, което виждах в нея, това, което ме беше докоснало по някакъв начин... А само като си помислех преди, когато самата аз бях ученичка каква трудност ми представляваше всичко това. Виждах, че положението вече се е променило, че аз съм свободна да чета и да пиша, да размишлявам дори и че изпитвам радост от това... И си виках: “Ех сега да съм на тоз акъл по времето, когато бях ученичка...”.
Но виждам, че нищо не се губи в живота на човек. А това да осъзнае някой свой талант рано или късно, няма значение, важното е наистина да го открие в себе си и ако може да го развива все пак. Защото ако засееш една нива и я оставиш така, без да се грижиш за нея, след време тя ще запустее. Та по същия начин и със всяко нещо, в което имаме желание да се упражняваме - дали в писане, дали в спортуване, дали в реализация, дали в любов, дали в доверие, във всяко нещо трябва да сме постоянни и да се стремим да бъдем горещи за даденото нещо... Иначе оставим ли го на самотек, то малко по малко ще запустява и ще ни напуска предполагам, докато не пожелаем отново да го разработим вътре в нас, отново да се устремим към него, отново да се разпалим за него, каквото и да е то...