Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2007 23:06 - Откровено за писането...
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2517 Коментари: 10 Гласове:
0



Получих съобщение от едно момче, в което ставаше въпрос за писането и то ме беше нарекло “писателка”. Аз се учудих на неговото твърдение, защото не се имам за такава. Та затова реших да споделя за писането... Как? Кога? Защо? Това са различни въпроси, които могат да възникнат за писането.
Сега размишлявайки по въпроса си мисля, че за мен писането е начин да изразя себе си и го правя така, както ми идва отвътре. Аз вече съм публикувала един пост http://zvezdichka.blog.bg/viewpost.php?id=20015, в който обясних, че в миналото си съм била много зле с използването на това изразно средство. Не съм го умеела. Мога дори да кажа, че съм мразела литературата, именно поради факта, че не съм можела да се изразявам... Когато ме приеха в строителния техникум учителката по литература ни накара още първия час да напишем съчинение на тема: “Защо избрах да уча в това училище?” А аз не можех да скалъпя и едно изречение. И започнах да надничам в тетрадката на момичето, което седеше до мен и пишеше усърдно. А тя като разбра, че преписвам от нея си закри с ръка тетрадката, за да не виждам какво пише :). Този пример ги казвам, за да разберете колко зле съм се чувствала понякога в часовете по литература...
Мисля, че този пост в момента има много общо и с “представите”, за които говори и Съни в една своя тема http://sunflower.blog.bg/viewpost.php?id=39186 . Та така аз още от малка имах изградена представа за себе си, че литературата не ми върви, че не мога да пиша разни там литературни въпроси, не мога да разсъждавам по дадена тема, да направя анализ на дадено стихотворение... Всичко ми е било голяма мъка в миналото... И поради тази причина съм пропуснала и ценни неща от литературата...
Но идва един момент, когато представата на човек за самия него се променя. Понякога изведнъж, но често малко по малко човек започва да открива, че той всъщност не е нищо от това, което е приел за себе си още от младини, от детството си понякога... Малко по малко човек започва да осъзнава някои важни неща в живота си. С други думи казано той проглежда за някои истини за самия себе си... Ако знаете какъв товар пада от душата на човек, когато започне да осъзнава своята истинска същност, когато започва да открива скрити дарби в себе си, скъпоценности, които така изпълват душата му в един момент, че той започва да прелива от радост. Та как ми се разби тази моя представа и как открих магията на писането? Всяко нещо си има своята първопричина. И интересно, че аз започнах да осъзнавам много неща за себе си, когато повярвах в Бог. Била съм поставяна в различни ситуации и съм приемала различни предизвикателства... Но във всяка една съм получавала ценни уроци. Един от тях беше именно в това, да открия писането... В студентските години бяхме голяма компания и имахме обичай, да си празнуваме рождените дни. По правило освен подаръка винаги си подарявахме и картичка с пожелание. На мен специално ми беше много трудно с измислянето на пожелание... Даже по едно време се отказвах да надписвам картички, именно защото не чувствах празна отвътре и нищо не можех да измисля. Но все пак не се отказах напълно, а пожелах това да се промени. Неусетно за мен самата започна да се получава. Започнах да пиша, пожелания за конкретния човек, които да го радват и насърчават за нещата, които желае и търси в живота си. След това в един момент дойде и интересния начин на изразяване на своята благодарност под формата на стих, благодарност към хора, които ми бяха много близки на сърцето и които обичах искрено и толкова са ме радвали... И така продължих да опитвам да се изразявам по този начин, но не винаги успявах... Открих, че човек трябва да има вдъхновение, за да може да изрази нещата, които го вълнуват по подобаващия начин. И именно, когато е вдъхновен то се излива неусетно от душата на човек. Долита като птица, която каца нежно на рамото ти и започва да ти чурулика с чуден глас... А ти вдъхновен от тази неземна песен, която се излива в теб самия вземаш лист и химикал и записваш божествените думи, така, както ги чувстваш за момента...
В последствие разбрах, че съм човек, който преживява силно различни неща и има способността да се потапя в тях, да се слива с тях, да става част от тях... И тези преживявания бяха толкова силни в мен самата, че имах нужда да ги изразя по някакъв начин. Това ставаше или чрез стих, а също така открих и прозата. Умението да опишеш това, което си преживял /между другото това е мое определение, а аз май не съм се интересувала какво точно означава думата “проза”/. Да го пресъздадеш през твоите очи, така както ти го виждаш в момента, както си му се насладил. Защото в едно преживяване винаги има наслада, удовлетворение, потапяне... Аз се радвам, че Господ ми дава такава способност, да виждам именно нещата по този начин. Той е много интересен за мен и ми дава толкова много. С такава радост ме изпълва в един момент, че душата ми запява и заиграва. Понася се на различни места, в различни простори, свободна, волна като птичка, преливаща от радост и потапяща се в един различен свят. Той пак е този, който ни заобикаля всеки ден, но важното е да имаш очи, за да го забележиш. Да откриеш своя си свят и да се потопиш в него. Засега успявам и съм безкрайно благодарна на тези мигове, защото те са истински за мен, макар и на някои да им се струват мираж. Не, не са мираж. Те са действителност, красива действителност, която ме заобикаля и която обиквам с още по-голяма сила, когато тя ми се яви с цялата си прелест и успее да ме завладее.





Тагове:   откровено,


Гласувай:
0
0



1. zvezdichka - И една от основните
29.01.2007 23:13
причини да си направя блог в start.bg бе именно това, че имам необходимост да пиша, а също така открих, че за момента блога е мястото, където мога да публикувам нещата, които излизат от мен самата. Та така за писането...
цитирай
2. esen - Колко познато ми звучи...
29.01.2007 23:37
Май аз, добрата математичка, също късничко прописах поезия. И винаги съм се питала дали това не е даденост, за да мога да преодолея многото препятствия по пътя си.

Равносметка


Поезията ми е късна диагноза.
Е, аз не се родих с това,
и не успях да пиша проза -
римувах моята душа.

Свалих Небето до Земята,
изкачих и планина...
Дъжд отмиваше мечтата,
тъгувах само в тишина.

А есента прекрачи прага,
обгърна ме, но се поспря
и после, сякаш да не страдам,
дари ми цял букет цветя.

И ето, че сега аз пея,
и рими тихичко редя.
Със тази песен там, на кея,
ми носи корабче мечта.

Благодаря ти за този пост, звездичка!:)))
цитирай
3. zvezdichka - Благодаря ти от сърце мила esen!
29.01.2007 23:42
Така ме трогна с твоят коментар, че чак се разчуствах. А и стихчето е страхотно. Благодаря ти!!!
цитирай
4. zvezdichka - И в този ред на мисли
29.01.2007 23:44
аз също съм математичка и не само... :))). А стихотворението ти беше страхотен подарък за мен :-*
цитирай
5. esen - Радвам се, че ти хареса!:)))
29.01.2007 23:48
Не съм забравила обещанието си! Ще ти го подаря заедно с книжката. Надявам се да е скоро:-*
цитирай
6. zvezdichka - И аз ще се
29.01.2007 23:53
радвам да се видим :)))
цитирай
7. lemonpie - ***
30.01.2007 07:17
Писането е вътрешна необходимост да изразиш по някакъв начин емоциите си. Някой пишат, други рисуват, трети пеят... Всеки намира начин. Затова обичам да казвам, че човек пише основно заради себе си, а не за нещо друго. Колко от големите писатели са писали по поръчка? Не се сещам... Хубавите неща се раждат винаги от душата.
цитирай
8. zvezdichka - Да, напълно съм
30.01.2007 07:28
съгласна с теб :))). Много хубаво си го казала и е абсолютно така, поне за мен де :).
цитирай
9. sunflower - Много хубаво си го написала ...
31.01.2007 20:10
... и важи в голяма степен и за мен. :)
Бях скарана с литературата на младини и бях добра математичка.
Все още не мога да сложа никакво определение на това, което пиша - това са просто моите писания ... или най-точното е обществен дневник, че "личен" май предполага никой друг освен мен да не го чете. Но не ме интересува кой как ще го нарече ... просто oбичам да пиша и пиша ... :)))))
цитирай
10. zvezdichka - :)))
31.01.2007 22:42
Да така е Съни. Хубаво е да откриваме нещата, които обичаме да правим и те да ни доставят удовлетворение и радост и да намираме и себе си и в тях...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4271919
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21244
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31