Миналата седмица си ходих в къщи, за да отпразнуваме рождения ден на баща ми и си припомнихме една история още от времето, когато сме били хлапета с брат ми /ученици/ и винаги когато я чуя предизвиква моята усмивка. Та става въпрос за следното. За известно време бяхме настанени в служебен апартамент. Баща ми беше 3 месеца на школа, а майка ми сама се разпореждаше с домакинството, с гледането и възпитанието на децата си, с майстори, които правеха разни ремонти и т.н. Но главния герой в моята случка не е член от моето семейство, а комшията :))). Ха, ще си помислят някои... Тука взе да става пикантна историята. Да, ама не. Та за какво става дума? Баща ми навремето гледаше грозде и си правеше домашна ракия, вино и т.н. Но мазата в новия ни апартамент беше малка и не можеше да побере цялата зимнина плюс бурето за винце. А на комшията мазата празна... И баща ми се беше уговорил с него да сложат кацата в неговата маза, а той да наглежда джибрите, така да се каже. И да ги разбърква от време на време, че и на майка не й оставаше много време да се занимава със всичко. Комшото беше много услужлив, каза, че няма да има никакъв проблем да се погрижи за винцето и така... Когато обаче баща ми се връща от школа и отива да нагледа кацата с винце, що да види... Комшото точил винце, точил, докато винцето свършило и после налял само водица. Е, веднага беше уловен естествено, защото баща ми като опитал, познайте какво вкусил... Не си спомням каква е била реакцията му тогава, но колкото пъти е разправял тази история е казвал: “Ако беше изсипал поне 10 кг. захар /за количеството не съм сигурна обаче, може и да греша/ то от джибрите щяхме да изкараме втора ръка винце, а сега само водица...”
Винаги когато се сетя за тази историйка си се смея така дори на глас :).