Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2007 00:01 - Моето странно и разтърсващо влюбване...
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4187 Коментари: 9 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Получих предизвикателство от Сашето да разкажа за моите 5 влюбвания или за хората, които съм обичала / обикнала в живота си... Не съм била толкова влюбчива натура. И не смятам да разказвам за ученическите или студентските си влюбвания, защото тогава самата аз съм била детенце и донякъде съм познавала, донякъде съм разбирала, а и колко истинско е било не искам тук да давам мнение. Но мисля да разкажа за последното си влюбване, което ме разтърси в един момент и ми поднесе неочаквана изненада. 

Понякога човек не предполага, че точно на него може да се случат не толкова логични неща, неща, които той самия не е одобрявал в даден момент ... Но животът е склонен да поднася изненади от всякакво естество и то е за да се учим в различните ситуации, в които попадаме... 

Та с човека за когото ще разкажа се запознахме виртуално. Първо от форума “Любов”, в който писахме и двамата. Аз го забелязах още от първата тема, която поставих там. А впоследствие разбрах, че и той мене... Когато човек дава мнението си по различни въпроси, човек малко или много има възможност да го опознае. Той винаги се е включвал в моите теми или аз в неговите и така постепенно видях, че имаме много общи неща, като разбирания за живота, като търсения, като ценности дори... Аз му се обадих на ICQ – то защото ми беше отговорил с въпрос. И така започнахме да си говорим, да обсъждаме различни теми, да разбираме повече един за друг... Това, което той ми предложи в самото начало бе виртуално приятелство, защото бяхме от различни градове, на много километри един от друг. Аз веднага си зададох въпроса: какво ще е това животно в края на краищата, защото аз досега съм имала само реални приятелства. Винаги съм подхождала с недоверие към нови неща, които все още не съм опитала. Но интересното е, че този човек в един момент ми се довери и аз се чудех възможно ли е чак до такава степен да се открива човек. Разговаряхме в кю-то или си пишехме писма за сериозни въпроси и теми, които разнищвахме един за друг, един пред друг. За пръв път срещах някой, с който можех да си говоря надълго и нашироко. Времето минаваше неусетно и за двама ни... И винаги имаше какво да си кажем. След като го опознах видях, че той беше нежен, добър, искрен, грижовен, чистосърдечен, отдаващ се... В един момент се усетих, че съм хлътнала по този човек. Но в процеса на разговора разбрах, че този мъж е женен. Толкова бях учудена, че изпаднах в недоумение. Продължихме да си разговаряме, защото ни беше много интересно. А и човек се привързва в един момент към друг човек, който му е станал близък. Самата аз бях много учудена за близостта, която бяхме постигнали между нас. Често не ние, а душите ни сякаш разговаряха, сякаш бяха толкова жадни, че се изпиваха една друга, сякаш се сливаха една с друга. Явно в един момент всеки е осъзнавал някакви липси в себе си и се е отдал на това общуване. На мен специално ми беше много трудно, защото постоянно бях раздирана от противоречия от различно естество. Отначало се чудех до колко мога да бъда искрена с този човек. След като той ми се довери започвахме да си ставаме близки като души. Споделяхме различни неща... 

По принцип съм човек, който уважава брака и никога не съм си мислела, че може да имам чувства към женен мъж. Да, чувствата в случая бяха моя проблем. Защото човек може да иска да направи нещо и тръгва да го прави, но чувствата му го тласкат в обратната посока. Разбрах, че отношенията между него и жена му бяха студени и исках все пак да помогна на този човек. И знам, че любовта е тази, която може да разтопи всяка студенина. И намеренията, с които тръгвах към него е да му говоря за него и жена му, за това, че той може да я преоткрие наново и да се променени положението между тях. Но моите чувства към него идваха и си отиваха без покана и съсипваха добрите ми намерения. Аз бях в постоянна борба със себе си и тъкмо да се успокоя и си мисля, че съм ги победила и те вземат, че отново се върнат. Разбрах, че съм се влюбила неусетно в този мъж, както и той в мен, което ми стана известно много по-късно. Между нас се беше създала една близост на отношенията, в която в даден момент човек се потапя и не му се иска да се откъсне от нея. Откритостта на душите ни беше нещо съкровено и неповторимо, но човек е устроен така да иска повече и повече, да иска нещата да се случват в пълнота. А това не можеше да се случи между нас. И двамата бяхме достатъчно разумни, за да назоваваме нещата с истинските им имена и да знаем какво иска всеки един от нас. Тези чувства бяха много противоречиви, защото от една страна аз изпитах най-нежни пориви, чувствеността на душата, която искаш да преоткриваш, летежа и чувството че живееш в една приказка, искрената и чиста радост, дори се вдетинявах на моменти. Откривах и в себе си различни черти, за които не предполагах, че съществуват в мен. Но от друга страна чувствата ме накараха да вкуся и болката, която дойде към мен, осъзнавайки, че нещата, които виждаш и вкусваш не можеш да ги притежаваш, че са половинчати. И така в един момент човек попада в капана на своята душа. Така и аз дълго време бях пленник. От една страна този човек ме даряваше с много радост, от друга беше причина за болката и състоянията, в които често попадах, състоянията на обърканост за невъзможността нещата да се случват между нас... 

И когато в крайна сметка решихме, че е по-добре да преустановим този начин на общуване, заради мен самата си казахме много неща, които преди не бяхме споделяли в такава степен. Той ме е наричал с много нежни имена, но почти винаги се е ограничавал да говори за чувствата си спрямо мен, за да не се измъчвам аз самата и да не храня празни надежди. Но накрая, когато паднаха всички прегради и нарекохме нещата такива каквито бяха в действителност, човек сякаш отрезвява от дадена ситуация. А също така, когато осъзнае какво точно иска той проявява смелост и прави своя избор. Важното е да бъде наясно и да поставя разума над чувствата си. Трудно е това упражнение, но не и непостижимо. И в един момент аз видях, че съм го победила и не с моя помощ естествено. Ако в тези трудни моменти не търсех помощ от Бог не знам как бих излязла от скръбта и как бих преборила болката. Но всичко завърши и то добре. За което аз се радвам... Този човек остана мой приятел и то близък, но вече отношенията между нас се градят на друга основа. Не са базата на привличане и търсене на емоционална обвързаност... А са много устойчиви и искрени и открихме приятелството между нас. Аз дори се запознах със семейството му и жена му страшно ми хареса. А и двамата сме си извлекли поука от тази история и сме разбрали кое е ценното в случая. Много странна история... 

http://youtube.com/watch?v=OjOjmCVmMZ8



Тагове:   моето,   влюбване,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sashetu - :)
26.01.2007 00:28
:-*
цитирай
2. piccola - ти топлеща нощна светлина,
26.01.2007 00:46
благодаря, че сподели това красиво преживяване, докоснало душата ти!!!!!!
цитирай
3. zvezdichka - Aз писала и преди
26.01.2007 06:38
за това ми преживяване, но не е било явно някак си. То присъства в няколко поста още в началото, когато съм се регистрилала:

http://zvezdichka.blog.bg/viewpost.php?id=16620

http://zvezdichka.blog.bg/viewpost.php?id=16676

http://zvezdichka.blog.bg/viewpost.php?id=16292
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря
26.01.2007 06:42
ви piccola, sashetu, макар, че много се колебаех дали да го направя, да пиша за моето преживяване на това място...
:-*
Много споделени моменти ви желая и смели и открити сърца, за да посрещате предизвикателствата на живота :))).
цитирай
5. esen - Благодаря ти за това споделяне!
26.01.2007 20:31
Трябва много сила, за да вземеш това решение и да го изпълниш! Аз също мисля, че приятелството е трайното чувство, което заслужава да се поддържа живо и истинско. А това докосване на душите е прекрасно!
цитирай
6. zvezdichka - Да чувствата са силни
26.01.2007 20:47
и те завладява неусетно в един момент. И аз се радвам, че успях да се докосна до тези пориви и трепети, че вкусих нещо толкова желателно и магично. А това преживяване беше истинско, силно, красиво и чисто... И беше основано на доверието между нас.
Но случката има и друга страна... Понякога човек навлиза в територии, които не са били приготвени за него и от там идва и другото проявление - болката... А след това е и осъзнаването, защото плодовете са горчиви и от тях боли и то много...
И залагайки на разума аз преоткрих, че едно влюбване може да ме доведе до едно истинско и искрено приятелство, а човек намира сили на надживее това, в което е бил опитан в един момент...
Да промени погледа си дори и да погледне с други очи на своя приятел, да му бъде подкрепа, да му дарява надежда и да се зарадва истински, когато и нещата в семейството му отиват на добре :))).
цитирай
7. zvezdichka - Благодаря
26.01.2007 20:49
ви buboleche, esen за това, което споделихте :).
цитирай
8. ani101 - поздравявам те
27.01.2007 17:25
за твоя избор.
Затова че си намерила сили и мотивация да обърнеш нещата и не си станали причина едно семейство да бъде разрушено.

Понякога наистина навлизаме в територии , които не са били определени за нас. И колкото по рано го разберем , толоква по добре.
цитирай
9. zvezdichka - Ами зависи наистина
27.01.2007 18:10
човек какви ценности има и от какво търси да бъде ръководен в живота си. Иначе се учи докато е жив.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816210
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031