Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2007 23:04 - Душата – енигма
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4361 Коментари: 4 Гласове:
0



Петък е, късно през нощта. Във влака е топло и задушно. Пътят е дълъг. Времето е предостатъчно и за сън, и за четене, и за размишления. Не можах да спя поради жегата в купето. Пред очите ми се заредиха различни случки в живота ми, които са ми донесли невероятна радост, трепетни изживявания, но наред с тях съм преминала и през болката. Една сълза се откъсна плавно от навлажненото ми око и се търколи по лицето ми. Душата ми се развълнува и мислите се понесоха именно след нея...
Душата – тази нежна струна, която зазвучава с приказно гласче и се изпълва с трепет и очакване, заиграва с буйно темпо, ефирен воал от нежност и съкровен копнеж я обвива, сподавен стон, излизащ от скритата дълбочина в нея, неподправена искреност и жизнерадостния дух, който споделя с притежателя си, чистотата на преживяванията си, желанията и несбъднатите мечти, които набъбват със страшна сила понякога и започват да се удрят в невидими стени и прегради, тъгата, която се спуска като сумрачен облак над нея, сълзите – тези чистосърдечни девици, които се изливат в нея без срам и свян и са истински, оставяйки бисерни и солени следи, болката, която е дълбока и остра и кара душата да се чувства по жива от всякога, любовта, която е способна да излекува всяка кървяща рана... Но спомена за всичко изживяно остава в душата и обръщайки поглед назад, тя винаги може да се върне в дадено състояние, което е преживяла и да се развълнува!
Замислям се върху следното: “Какво всъщност представлява човешката душа?”. Тя е изключителен феномен. Нежна, чувствена, ефирна, често устремена и летяща, преливаща от буйна радост, изгаряна от страст, понякога спокойна и притихнала, друг път скърбяща и раздирана от противоречия. Тя е уникална и разнолика.
Душата кара човек да се чувства истински жив. Тя е обагрена с магия, покрита с вълшебство, загърната с тайнственост и мистерия. Тя е енигматична... Може да ни изуми във всеки един момент, ако следваме вълшебните стъпки и улавяме ефирните звуци, които душата излива, в съчетание на искреност и спонтанност... Но колкото и да се взираме в нея, винаги ще стигнем само донякъде, защото тя ще поставя пред нас нови и нови предизвикателства. Душата по своето естество е неразгадаема. Често остава скрита. Понякога е затрупана с непотребни вещи или заключена през девет ключалки в десета. Но важното е, че тя е някъде вътре в нас, въпреки, че често пъти е все още неоткрита, но тя е жива!
През различните периоди от време човек минава през различни състояния. Интересното е, че душата понякога изглежда много крехка и чуплива и рухва изведнъж от дадено събитие в живота на човек. Но тя винаги може да намери скрити сили в себе си да преодолее мрачните моменти. Но дял за това има и разума, този, който ни дава да поглеждаме трезво на ситуацията и ни предлага избор. А вече кой глас ще послушаме зависи индивидуално от всеки човек. Зависи той самия в своя процес на развитие и усъвършенстване кой глас се е научил да различава в себе си и на кой да дава надмощие?
Душата е толкова нежна и лирична. В нея се събират любовни трепети, копнежи и желания. Тя е тази, която може да накара човек да полети, устремен на крилете на мечтите си. Колкото повече се взирам в нея, толкова по-интересна ми става тя. Задавам си въпроса: “Дали съществува мерна единица за измерване на душата?”. Но по скоро тя е неизмерима... Душата е като бездънна яма, /като стихийно море,/ в която, ако се огледа човек вижда само донякъде, може би само на повърхността. За да види повече трябва да се поразрови, трябва да се научи да плава в тези неизследими и непознати води, чийто вълни често се надигат, особено когато настане буря в нея и завличат. Не съм специалист, в смисъл, че психиатрите имат приоритет да надникват и изследват душата на човек и процесите, които протичат в нея, но си мисля, че ако едно нещо като душата е толкова загадъчно и интересно, то може да провокира всеки, който иска да разбира повече за себе си, за реакциите си в определени моменти да отваря вътрешните си очи и да надниква в нея. Кои са вътрешните очи, може би ще попитат някои? Ами това са очите на сърцето, на духовния поглед във всеки един човек, който се изгражда малко по малко в зависимост от неговите търсения. Тук може би навлизам в непознати води за много от вас, но ако едно нещо е интригуващо, то човек започва да насочва погледа си към него и колкото повече го привлича това нещо, толкова повече се развива и неговото осезаемо виждане. Но как човек би могъл да развие този поглед в себе си? Би ли могъл сам да се справи? Мисля си, че това е въпрос на вяра и доверие до голяма степен и че Този, който е създал душата, именно Той помага на човек да надниква в нея, да изследва процесите, които протичат в нея, да я разпознава все по-вече и по-вече. Ние постоянно сме провокирани от различни случки в живота си, за да си задаваме въпроси и да търсим евентуалните отговори, докъдето се е прострял погледа ни. В миналото почти не съм си задавала въпроси, защото съм била "сляпа" за много неща. Но интересно, че когато човек осъзнае някои истини в живота си, той започва да се интересува постепенно за различни неща в живота си. И сега на моменти осъзнавам, че ми е много интересно да си задавам въпроси, да бъда любознателна, да искам да науча повече за себе си. Човек може цял живот да остане неразгадаем индивид за самия себе си. Ако приема, че нещата просто се случват в живота му и че съдбата до голяма степен е виновна за това, той ще остане сляп за много истини за самия себе си. Ако не се замисли “Защо се случват тези неща?”, “Какво трябва да разбера аз в случая?”, “Каква е поуката, която трябва да си извадя от ситуацията?”, той /човекът/ ще се движи само по повърхността и няма да придобие способност да се потапя в дълбочините в себе си и да открива съкровищата, заровени и скрити някъде там, да открива и опознава същностите, заложени в самия човек. И по конкретно визирам Божествените същности. Именно те са тези богатства, които никой човек не е в състояние да ти отнеме... Ако осъзнаеш нещо, което е силно в теб, то ти ще се устремяваш към него, съзнателно ще го търсиш. Защото си видял, че силата не се състои в трупане на мускулна маса, а тя е много повече от това. Силата е в това да разбереш кой си ти в действителност, какво има скрито в теб? Именно тези същности човек може да открие в душата си.
И като заключение ще кажа следното: Душата е ценна! Грижете се за нея. Тя има нужда от вас, както и вие от нея. Има нужда от това да бъде разбирана, откривана, изследвана. Така, че бъдете откриватели и изследователи на душите си, а те ще ви се отблагодаряват неимоверно за това... Попътен вятър желая на всеки, който не е безразличен към въпросите, които споделих тук!



Тагове:   Енигма,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - Не знам дали можем да разберем ...
22.01.2007 23:13
... мисля, че душата е безкрайна :))))
цитирай
2. zvezdichka - Да, абсолютно
22.01.2007 23:50
права си Съни...
цитирай
3. анонимен - ne sam bezrazli4na...
05.03.2007 20:47
ti si neveroqtna,blagodarq ti 4e uspqh da se dokosna do srodna du6a.badi zdrava i obi4ana vinagi!!!
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря ти анонимен
05.03.2007 21:45
че оценяваш това, което съм споделила и не си безразличен към човешката душа и надявам се към твоята специално :). А въпроса за сродните души е много, много интересен, но той има сила, когато това докосване е взаимно...
Поздраввявам те и ти желая да откриваш това, което душата ти търси и копнее :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816297
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031