Познайте тази вечер на каква вълна съм? Обичайната – неща, които ме впечатляват, които преживявам и в които се потапям. Явно е, че за мен природата, творението е загадка и извор на вдъхновение. Не знам защо е така, но е факт и от моите преживявания, които описвам тук в блога. Това, което привлече погледа ми тази вечер са дърветата. Вървя по тиха и спокойна уличка и се оглеждам наляво и надясно, повдигам очите си нагоре. Небето също ме впечатлява. И това, което ме завладява почти всеки път, когато се огледам около себе си е красотата, която откривам, красотата в малките и често незабележими нещица. Ами като пример ще посоча дърветата. Ежедневна гледка ще каже някой. Каква красота може да открие човек в тези скучни самотници? Да, ама не! Зависи от погледа все пак и колко широко си си отворил очите, очите, които могат да уловят и най-малките детайли, очите, които се усмихват, очите, които преживяват чрез сърцето. Не знам моите очи какви са, но със сигурност са много любопитни и често ококорени. Очи, които се радват като детенце на всичко, което ги заобикаля.
Та думата ми беше за дърветата и красотата. Има ли място за сравнение, ще кажат може би мнозина? Аз определено откривам тази красота и тя е толкова различна през различните сезони. И така вървейки и проследявайки с поглед крайпътните дървета бях изпаднала в размишления и съзерцание. Честно да си кажа не успях да видя грозно дърво. Прави ми впечатление, че дърветата са различни и уникални. Няма дърво, което да е еднакво с друго. Във всяко може да уловиш детайлите, прелестите – разклоненията на клоните, сложната плетеница, която обагря с красота очите ми. Пленена съм от тази красота. Вървя и се усмихвам. И ми е едно мило, топло, уютно. Не бързам за никъде. Наблюдавам освежена и розово - лилавите оттенъци на залеза. Всичко около мен придобива форма и окраска, която потъва в очите ми като бездънни езера, които скриват красотата в дъното на зениците ми. И плувам, плувам в тези дълбочини, които откривам и в мен самата :). Толкова ми е хубаво, свежо, чисто. Самата аз в този момент преливам от красота, която приемам с очите си и се излива в душата ми. Вътре в мен е живописно, замечтано, шарено. Сгушвам се в себе си. Доволна съм, притихнала. Понасям се след мислите си, за да видя къде ще ме пренесат този път. Много интересен е пътя, който изминавам и това, което се открива пред мен е също толкова красиво, неочаквано дори. Та дърветата ме отведоха при хората :). Направих много интересна връзка. В един момент видях хората, така, както виждах дърветата тази вечер. Всички ние сме толкова различни и уникални, виртуални и реални. И като се замисля по-специално за блога тук сме събрани най-разнообразни хора. Естествено, че не мога да обхвана всички с погледа си. Едни вече са заели своето място в полезрението ми, други откривам в движение. Но интересното е, че различните хора, които опознавам тук, в които мога да надникна чрез това, което са написали като преживявания, трепети, вълнения, интереси - във всеки един момент мога да открия зрънцето бисер, нещо което е уникално за самия човек, което го характеризира и му придава облик. Да, красиви хора откривам в този блог, с красиви преживявания, устремени след мечтите си, други по-реални и земни, някои с ведро и слънчево настроение, трети преживяващи болка и тъга... Но всеки е ценен именно с това, което е той самия, със своите търсения, копнежи, желания. А хубаво е когато и самия човек открива себе си и тези ценни зрънца в себе си и започва да ги събира и умножава. В един момент този човек забогатява и заблестява. И привлича вниманието определено. Ето, че има много такива звезди в този блог. Някои са толкова магнетични, че редовно ги срещаме в секция “Избрано” :). Има и такива мънички, които сега прохождат, но и в тях в един момент заблестява бисерчето, поставено в сърцевината. И тези малките и те започват да стават любими, да запленяват. Харесва ми това разнообразие. Откривам го в редиците на блога. Веднъж се пренасям на една вълна, после на друга. Но ми е интересно. Е, ограничена съм с времето, макар, че винаги имам желание за повече места, в които да надникна. Но такъв е живота.
Така, че красотата може да се открие на най-невероятни места, стига човек да има отворени очи за нея. А може би тя все още е в очакване да бъде открита, стои си послушна на тъмничко място, сгушена и скрита, скучно й е определено, но е търпелива... Чака своя звезден час :))).