Какво ме зарадва тази сутрин, отивайки на работа?
Ами много неща, обичайните за мен бих казала, за които вече много съм говорила и на това място, като утрото например. Но днес в мeн сякаш отекнаха звуците, които, ако се заслушаш може да уловиш навсякъде около теб. Да, важното е човек да се заслуша… :). И да се огледа наоколо, да потърси откъде идва този невероятен гласец, песента, която гали мило ухото му в този момент. Но тя не е една. Звуците се смесват като едно вълшебство и те понасят в една ведра атмосфера, която те изпълва с един момент. За кои звуци говоря ли? Ами не бих могла да ги обобщя в една категория, но тук влизат осезаемо птиците...Така нежно изливат песента си в простора, която намира пътечка и към моята душа... Търся ги с очи... Взирам се в съседните дървета, откъдето полита звука към мен и някои птици успявам да ги съзра :). А други остават скрити за сетивата ми... Но определено радват. Дори и щуравото писукането на врабците е толкова жизнерадостно. Също и граченето на свраките, които днес бяха изпълнили една полянка в съседство и търсеха жадно своята плячка, храната която им е любима в този квартал – месо, кокали, пилешки крачeта.../наблизо има месарница и им устройват угощение, като изхвърлят разни отпадъци – на свраките, кучетата.../ Невероятно, но те са такива месоядни птици и толкова нахални и грабливи и как силно грачат само :). Не ги познавам птиците, малко съм чела за тях. Но така ме радват. Сладкопойните им песни така могат да очароват слуха ми.
И се радвам, че тази сутрин успях да доловя отново тази песен. Градът все още не се беше събудил и беше потънал в тишина. И от тук дочуваш песен от непознато птиче, от друга страна - дружното цвърчене на цяла рота врабци, които като хористи се надсвирват в уханната утрин :). Обичам ги тези врабци, които се крият в клоните на храсталаците...
И още нещо да споделя... Работата ми се намира в квартал, където строежите са в силата си и естествено, че нашата улица е една такава кална и прашна... А като завали дъжд направо нямам думи. И днес беше също една такава черна, осеяна с дупки, пълни с лепкава кал... И представете си каква емоция може да донесе такава улица, особено на живущите там, които всеки ден трябва да я прецапват, облечени в официални костюми, за да изкарат колите си за работа... Защото точно срещу нашата работа построиха огромен блок, който вече се населва с новодомци. Та думата ми беше за улицата :). На която има и барче, устройващо празненства на децата за техните рождени дни. Представете си някоя наконтена майка да заведе детето си на това място? Но аз нещо се отплеснах в описанията...
Като се прибирах на обяд от обедната си почивка нещо или по точно един звук отново насочи вниманието ми към голямата локва. А това беше жабешко квакане. И изведнъж ми стана толкова хубаво, че я има тази локва. Ами тя разнообрази серията от звуците, които колекционирах слухово този ден :). Това беше моето сутрешно, звуково преживяване :))). 

http://youtube.com/watch?v=HatwDWfnkbA&mode=related&search=

http://youtube.com/watch?v=r8O0_VbkU4g

/п.п.Яд ме е че от скоро време нещо не мога да ги прикачвам тези клипове от YouTube :( . А снимките ги сложих, за да раздвижа поста, но май стана малко претрупано./