Обожавам го този живот във всичките му форми – забързан и спокоен, болезнен и даряващ радост, обикновен и магичен, незабелижим и покоряващ, мъглив, буреноносен и слънчев. Във всяко състояние човек може да извлече полза и поука и да бъде научен. А и така човек израства, преминавайки през различните състояния на живота си, оглеждайки се в него, през болка или с радост на очи, преживяващ, изпълнен със всяка негова фибра, копнеещ, очакващ, жадуващ, погален или разтърсен, понякога ударен и наранен, друг път закачлив и ококорен като очичките на малко детенце.
Днес съм в превъзбудено състояние и съм една хвърчаща в мислите си. Има мигове когато преливам и днес ми е такъв ден явно. Жалко, че тези дни нямам възможност да седна и да си събера мислите. В движение съм, на гребена на вълната така да се каже и така ме е понесъл този живот в своя ритъм, че малко ми е трудно в момента да изляза от този динамичен ритъм. Явно сега е време за това. А ми хрумват толкова неща, искам да пиша по разни темички. Проблема е, че нямам време и дано думите не ми избягат. Ще се помъча да ги опазя в себе си... Провокирана съм от толкова неща... Сякаш се намирам на ринга и съм в готовност за двубой, но в хубавия смисъл на думата. Не обичам кървища, така че моя двубой е различен :). Изпълнен е със мечтание и летеж, с магичност и красота, със закачливост и вдетиняване напоследък :). И днес съм една такава – хвърката,безметежна... Ако някой не е на моята вълна и в момента поклаща неодобрително глава винаги може да ме изключи. Просто сега си открадвам малко време от обедната си почивка, за да споделя състоянието, в което се намирам в момента. Не знам дали мога да бъда разбрана, но това съм аз... Със всичките си предимства и недостатъци, скрита и разголена, разнежена и гневлива, покорена от още един красив и безметежен ден, политаща след своите мечти, понесена на криле и гледаща с учудване този свят, който ме заобикаля, красотата, която откривам в него, изненадата, която грее в очите ми. Дори и в момента съм много спонтанна... Не знам дали това е добре, но го правя... Напоследък нямам време за много неща, включително и за блога...
Живота ме е грабнал яко в своята реална прегръдка и аз му се покорявам безпрекусловно. Тези дни не съм своя си... На разположение съм на моите приятели и приятелки, които ме даряват с толкова радост и така, развълнуват сърцето ми с обичта си и с отношението към мен самата. Какво нещо е любовта, която прелива в сърцата ни? И колко много ти дава? Даряваща, без да помисли за себе си... Жертваща от своето, а даваща на този, който е възлюбила и за който копнее. Вярно е, че понякога от много време се каня да се видя с някои близки на душата и сърцето ми хора, които наричам чистосърдечно истински приятели и ми липсват понякога, но винаги когато се срещна с тях магията сякаш оживява. Любовта в сърцата се съединява именно чрез това да дариш на другия себе си, да му се разкриеш, да му подариш усмивка, да го насърчиш или ти самия да бъдеш насърчен, да го прегърнеш нежно, да бъдеш себе си пред него... Колко изпълва душата ми това сърдечно отношение към моите приятели, защото то е взаимно и много ме храни... Дори и да не сме се виждали много време, то винаги когато се видим наяве преживяваме отново тази среща, толкова близки се чувстваме отново, приближаваме се отново един към друг. Абе разписах се нещо. И първоначално имах друго напредвид, но това излиза от мен в момента...
Така, че сега съм толкова реална, колкото и нереална или устремена към световете, които очите ми откриват, в които душата ми се сгушва и се наслаждава... Толква неща ме вдъхновяват този ден... И съм в бясно препускане и надбягване със себе си... Снощи бях на гости на едната си много близка на сърцето ми и любима приятелка. Толкова ме зарадва общението ми с нея, а и бебчо е толкова сладък /на 1 годинка и 2 месеца е :)/. И такава милост за мен е приятелството ми с нея. Толкова много ми дава. Сутринта като тръгвах за работа естествено бързах, защото не знаех дали ще успея да стигна навреме, нали от друго място тръвам все пак. Но отново бях зарадвана от изгрева, утрото, което ме дарява със своята красота и мистичност. Така ме вдъхновява, че ми порастват криле... И мислите ми се устремяват в невероятни простори и не само мислите ми. Една частичка от мен така преживява всичко, което ме заобикаля и което се разкрива пред очите ми в този момент. Възприемаща с физическите ми очи и преживяваща със сърцето, което ме отвежда в скритите места на бушуваща радост, нежност и красота, но открити за този, който ги търси...И съм радостна, че успях да заснема изгрева, и да го наблюдавам от различни места. Толкова неочакван, толкова различен, не само всеки ден, но и погледнат от различни места. Можеш различни неща да видиш в него, различни окраски, толкова омайващи, че ти се иска да се гушнеш в тази невероятна завивка, изписана на небесата. Представяте ли си човек, облечен в багрите на утрото, прегърнат от него...Гушнал се нежно в неговата прегръдка... А и това слънце, което изгрява с такава ... направо не ми достигат думите, за да се изразя какво означава за мен този слънчев диск, обагрен в огнена жарава и така привличащ погледа ми :). Очи не мога да откъсна от този миг. Но него не успях да го заснема, защото точно тогава пътувах с трамвая за работа, но важното е гледката, която остана в мен самата. Наблюдавам го през много жици, комини и заводи /депото на Красна поляна/, покривите на къщите и сякаш си играем на криеница с него. И тази игра е много забавна, защото за мен винаги е празник, да се изправя отново очи в очи със слънцето, да се огледам в него и там да видя себе си...Да, може би затова е толкова силна връзката ми с него и винаги така ме вдъхновява, защото аз откривам себе си в него. Сякаш имаме родствена връзка, която е много жива... Чувствам се сякаш съм родена от него :). Невероятно е преживяването и то си е само мойто... Може би и други имат подобни, но знам, че тези преживявания сгряват и остават дълбоко в сърцето на човек, поне в моето :). Та така, днес съм една странничка и може би не само днес де... Летяща, хвърката, вдъхновена, преливаща и даряваща усмивки, закачлива... И ловец на мигове, с други думи папарак... Сигурно съм била странна в очите на хората, защото съм тръгнала за работа все пак и виждам, че закъснявам, но съответно съм заобиколена от толкова красота, че не мога да не спра и да я запечатам с моето фотоапартче. И в следващия момент пък следва спринт, защото часовниковата стрелка отброява смело минутите :). Така, че тези дни съм в движение. И работата така е нараснала, че вече не ми остава почти никаква възможност на надниквам в интернет в обедната почивка, защото за какво по напред... И за блоговете тези дни съм си дала почивка, защото не мога да огрея навсякъде, където искам. А и човек е реален, както и виртуален, но преди всичко реален! А и времето за сън ми е толкова малко и се чуствам понякога преуморена, че трябва да вземам някакви кардинални решения за в бъдеще. Но сега мисълта ми тече толкова леко. Не знам, какво се е получило в крайна сметка, но ето, че продължавам да пиша... Може би е време да се спра, защото трябва и да обядвам все пак :).