Тази сутрин беше толкова красива и така зарадва сърцето ми. Вярно, че с тези мои болести не бях ставала рано от много време насам, но днес... Утрото беше приказно, мечтано, уханно, галещо, меко, изпълващо със свежест душата на човек и радва, радва, радва... Да, благодарна съм за този подарък от небеса, който съзрях сутринта. Той така те изпълва в един момент, че ти самия оставаш в тази поза на приемащия, дори, когато всичко е отминало и си потопен в работа и сметки и някой ти се чумери насреща. И какво от това. Аз си имам моето преживяване. То грее вътре в мен самата и ми дава повече и никой в този момент не можа да ми отнеме мира, изтъквайки ми, че съм сгрешила еди къде си и не съм направила еди какво си и т.н... 
 


Чудото е вътре в теб. Само трябва да имаш очи за него. То те прави истински жив и те вдъхновява. Кара те да стоиш изправен, с гордо вдигната глава, погалва те нежно с перата си и те кани: “Ела. Бъди мой почетен гостенин. Ето аз те викам. Ще видиш ли моята магия? Ще чуеш ли тихото ми гласче? Ще посетиш ли моя дом? Дом и още как... Простор, волнота, крила, устрем... Това е моя дом и с това ще те даря, стига да го пожелаеш. Ела...”. Ето, че пак се пренесох на тази вълна :))). Но няма нищо по хубаво от един мечтател, прегръщаш своята мечта. Да и мога да кажа - богата съм... И се радвам, когато имам очи за красотата. Тя е навсякъде около нас. Откривайте я... Тя ще ви радва и дарява, тя ще преизпълва душите ви... Не, не съм защитник на красотата, а само съм пленена от нея. Обожавам я. Искам да я откривам навсякъде около мен и вътре в мен... Разписах се нещо. Ето, че това е и стотния ми пост и се чудех дали да пиша нещо специално, но се радвам, че мога да споделя моето преживяване, защото то е истинско. Аз също :) или поне искам да бъда такава.

 /това е произведение на моя милост, както се досещате :)/

Обичам го това слънце. Така ме вдъхновява понякога, в комплект със любовта естествено. Не знам, но си мисля, че двете вървят ръка за ръка и често ме следват в живота. С радост ги приемам и им дарявам себе си... Усмихвам им се...Желая да ме галят нежно и да ме приласкават в своите обятия...Понякога съм такава – една хвърчаща, лека, изпълнена и преливаща... И се радвам, когато съм такава, нищо, че светът около мен не е, но аз се мъча да улавям скрития вопъл и да се въздигам като въздишка, откъснала се от най-вътрешното – от сърцето, прималяваща, очакваща... 

 

/А ето го и моето преживяване, облечено в стих/

Цветно ухание сияе в простора.
Усещаш ли?
То гали нежно сетивата,
обгръща те в своята прегръдка,
запалва огън във сърцето
и с красота безбрежна те дарява.

Окъпана в злато,
волна, безметежна,
покрита с воал белоснежен,
криле теменужени израстват във сърцето
и те устремяват в приказка неземна...

Заслушана във шепота на утрото,
отпускам се в прегръдката му чиста,
светлина искри и ме подема,
и любовта покълва в искрено сърце.

Както русалка се устремява към брега заветен,
както мечтател, прегръща смело своята мечта,
както влюбен страстно устни впива
в устните на своята любима,
така сърцето ми прелива
и се обагря с розово - лилава магия,
а любовта е жива, дива,
и благоуханно се въздига
към извора на моята душа. 

:)))