Днес съм на кеф и имам муза да пиша разни нещица :). Така, че този пост ще опише накратко един мой, така да се каже “каръшки” ден :))). 
Ще започна с малко предисловие. Тази година я посрещнах по-различен начин, защото за пръв път съм болна на връх Нова Година. Е, не е приятно определено. Даже преди посрещането много се двоумях дали искам да я посрещам с приятели или е по-добре да си остана сама за първи път, но приятелите ми се погрижиха за това и не съжалявам :). Чувствам се малко като в небрано лозе винаги, когато се разболея, защото нямам особен опит и всеки път се чудя какво да вземам. Така, че този път изкарах основно на Фервекс, Колдрекс, Парацетамол и разни хапченца за смучене. Бях омаломощена и замаяна от хремата през по-голяма част от времето. Посрещнахме Новата година с приятели, беше ни приятно и весело, но за мен големия зор беше на другия ден, когато не можах да отлепя очите си, колкото и пъти да се мъчих. А когато човек е болен не може особено да ги почувства тези празници и най-важното да си почине. И когато на 03.01.2007 г. се събудих за работа бях със страшно главоболие, при положение, че мен не ме боли глава. Това ме поизплаши и реших първо да посетя личния си доктор. Той ме прегледа старателно, изписа ми разни неща за лекуване и ми даде болничен. При което аз се зарадвах, защото този ден не бях в състояние да работя, чувствах се много омаломощена, замаяна и с главоболие и изкарах повечето време в леглото. Но на другия ден се почувствах по-добре и реших да си сготвя, защото нямах нищо готвено в наличност, освен руската салата, която правих за нова година. Но каквато съм си сръчна, /т.е. действам по-бавничко/ и не успях да приготвя всички продукти навреме, а олиото вече беше завряло и реших, че е по-добре да задуша лука с малко водичка, но каква реакция се получи като реших да добавя вода в сгорещеното олио – да не говоря, защото на мен за първи път ми се случи олиото така да зацвърчи и да се бори за независимост и изведнъж изхвърча като гейзер от тенджерата и какво да ви кажа – радост в къщи. Добре, че бях сама в кухнята, че моята съквартирантка е голяма чистница и щеше да получи инфаркт, ако беше влязла точно този момент в кухнята :). Позамазах забързо положението, сготвих и като му започнах едно чистене, ама и то какво. Основно бих казала. Изведнъж като ми дойде желание да лъсна цялата кухня и то досега не съм намирала време за това, че винаги за някъде бързам, все съм в движение и понякога чистенето остава по на заден план. Всъщност, аз обичам чистотата и много й се радвам и гледам винаги да бъда изрядна в това, за да ми бъде на мен самата комфортно и да се чувствам уютно, както в собствената си кожа, така и в сегашния си дом. И като се заех с едно търкане на плочки, уреди, печки, кабели дори, мивки. И най-важното, че ми беше кеф да го върша това, което ми дойде малко изневиделица. А като приключих и с миенето на пода и всичко светеше и блестеше такъв кеф ми беше. А през цялото време си слушах и Lord Of The Dance и ми ставаше още по-хубаво. 
Абе днес ми е усмихнат ден. И аз се чувствам много по-добре здравословно, като изключим запушения нос. Но преживявам го, няма как. Важното е, че имам настроение и денят беше един хубав, слънчев. Въпреки, че не съм излизала от къщи успях и на него да се зарадвам. Така, че един каръшки ден не винаги трябва да ти разваля настроението. Аз съм пример за орбатното :).