Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2006 00:31 - Моето пътуване към Мелник... - част I
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3202 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 19.12.2006 06:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

/с благодарност към шефа.../

Миналия уикенд шефа на нашата фирма реши да ни заведе в Мелник, за да отпразнуваме там Коледа. Идеята допадна на всички от офиса, тъй като две години подред празнуваме в кръчмата “При Яфата”, точно в петък, последният работен ден преди празниците и сега идеята ми се стори така примамлива и ме грабна в един момент. Зарадвах се искрено, защото обичам да пътувам, а и досега не бях ходила в Мелник и щеше да ми бъде интересно. Така, че ще споделя това мое преживяване.

Тръгнахме сутринта от София в мъгла съответно. Аз и моята колежка пътувахме с колата на шефа – Ауди А6 – такъв сладък звяр е между впрочем :). Още на излизане от София мъглата се вдигна и като изгря едно слънце на хоризонта, ти става едно мило, топло, слънчево. За мен това пътуване отново беше пълно с приятни изненади. По скоро то си беше едно преживяване - смяна на различни сезони в мен самата. Непрекъснато откривам, че за мен с пълна сила важи поговорката “Човека е човек, когато е на път”. В тези моменти човек може да разглежда с любопитство и жаден поглед заобикалящия го свят и в същото време да надниква и в себе си и да открива богатството на душата си и това, което пътуването провокира в нея. В миг кръвта ми заиграва и започва да бушува и това, в което душата ми се оглежда е приказно, магично. Понасям се във вихъра на пътуването, превръщам се във вятър и политам. Порастват ми крила, които ме понасят в други светове, в други реалности.
Благодарна съм, че този свят е разнолик, пъстър, обаятелен. И различните картини, сменящи се пред погледа ми ме изпълват във всеки един момент. Така след закачливото слънце в един кратък миг всичко около мен стана бяло, ефектно. Сякаш се намирах в бяла приказка. Очите ми се взират и наслаждават на гледката, която се разкрива пред очите ми. Дърветата и поляните са облечени в бял скреж. Искрят, блестят. Сякаш мънички перли бяха посипали земята. По превъзходна премяна не мога да пожелая в този момент. Очите ми се обливат в бяла, снежна красота. Небето и то е едно замечтано синьо, нежно галещо, магично.
Слънцето отново ми се усмихва и се заигравам в игра на светлинки. Слънчево ухание. Окото ми се оплаква в един мини язовир, който като сълзичка се е разпрострял край пътя и освежава морните погледи. Зареждат се борове – стегнати и величави, вечно зелени, стройни като млади рицари - бойци, облечени в бойно снаряжение, стоящи в достойнство и достолепие, и отдаващи чест на преминаващите, които имат очи да съзират тяхната красота. Редуват се слънчеви полянки, малки и по-големи дървета. Защо ли са толкова красиви тези уникални и оголени в края на есента дървета? Винаги така ме изумява тази премрежена красота – голотата на дърветата. Онемявам, притихвам, замечтавам се. Такива превъзходни форми – завити, закривени, премрежени, съвършена плетеница от клони. Благодарна съм, че творението е толкова съвършено и разнолико.
След време не закъснява и мъглата. Всичко стана млечно бяло, призрачно, омайващо. Формите придобиват загадъчност и отново радват очите. Сякаш се намираш в море от пух. Всеки момент ще се гмурнеш, ще плаваш, ще прорязваш плътната завивка, която те обгръща от всички страни. Белоснежен памук. Любувам се и се отпускам в нежната прегръдка на мъглата. Мечтание, спокойствие, мир, тишина, потъване, замъгленост, призрачност. Мъглата създава асоциации в мен с някои приказки, фентъзи, царства, забулени в тайнственост, носещи аромата на приключения и чудеса, на малки вълшебства, приказни герои, които ме увличат в чудния свят на мистериите, подправен с невероятност и игривост.

А музиката, която звучи в колата на шефа също е страхотна – неаполитанска и ти създава такова настроение. Звукът на тромпет прониква в мен и ме завладява с магичното си звучене. Създава една тържественост, величавост, тишина... 

Навлизаме в Кресненското дефиле. Скалите величествено се издигат и въздигат и мен самата в своето обиталище. Камъка е нещо, което ме вдъхновява. Бял слънчев диск се е изтърколил на небосклона. Високи скали като крепост ограждат Кресна. Над тях се издигат върховете и билата на Пирин, побелели от сняг. В подножието на скалите мътна, жълта река прорязва дефилето. Навсякъде е осеяно с камъни, свлечени явно от върховете. Не мога да откъсна поглед от дефилето. Скалите така ми въздействат. Душата ми се разтваря и приема от магията на камъка. Потапя се в неговото излъчване и се пренася на друго място. Устойчивостта, тежината се вливат в мен, а моята душевност се слива с набраздената и изсечена, непоклатима скала. Сякаш камъка оживява в мен, а аз живея в него. Силно е усещането за близост. Странно и невероятно. Как може нещо, което има нематериална същност, да го усетиш живо в теб? 

image 

Навлизаме в покрайнините на мелнишките лозя. Едно ясно слънце е огряло над нас. Ех, за такова време човек може само да си мечтае. То е нашият подарък за този уикенд, нищо, че ще празнуваме Коледа. Сламени треви са притихнали покрай нас. Редуват се лозя в прави редове. Издигат се пясъчни скали, минаваме покрай малки стройни къщички. За пръв път виждам нещо подобно – гладки пясъчни скали, издигнали се китно над градчето, а върху тях се кипрят борчета и най-разнообразни малки дръвчета. 
image  image

В Мелник цари самобитна атмосфера. Почти всичко е изградено от каменни зидове. Красиво китно градче с калдъръмени улички, дървени мостчета, суха пясъчна река, каменни настилки и зидове, дървени чардаци и стълби. Пренася те в други времена. 

image

image  image
Как се зарадвах, че се отзовах на това място. И вътре в мен е едно празнично, весело, възторжено. Сякаш душата ми пее. Преживява, запечатва красотата с широко отворени любопитни очи. Да, човек е човек, когато е на път. И какво може да извади от себе си в един момент? Ами за мен това са съкровища, които ме обогатяват. Даряват радост за душата ми. 

image  image



Тагове:   Мелник,   моето,


Гласувай:
0
0



1. anahata - Дааа,
19.12.2006 09:04
китно градче е Мелник:) А ходихте ли до Роженския манастир?
цитирай
2. zvezdichka - Aми предстои
19.12.2006 11:06
втора част от пътуването :))).
Иначе щеше да стане много дълго писанието ми.
цитирай
3. one - ...
20.12.2006 00:04
Имам чувството, че чета Алеко Константинов ...много добре написано.
цитирай
4. zvezdichka - :)))
20.12.2006 01:17
Благодаря! Усмихна ме за лека нощ :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4230922
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21242
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031