Как очаквам го снегът - тази бяла радост, с която искам да лудувам. Той е радост не само за мен надявам се. Но като се върна назад в моите спомени и пред очите ми изникват едни волни деца, които с копнеж очакват почивните дни и най-вече белоснежните пързалки, на които да изразходват на воля своята положителна енергия, да викат, да се мокрят, да лудуват, абе да бъдат себе си с други думи казано... Много мил спомен... Големият сняг, който е затрупал всичко навред и ние газим до колене. И една шейна, и един стръмен баир, където сме аз, баща ми и брат ми. Хей, защо не съм отново дете :))). Колко забавно е на всички деца. Но и сега ми е забавно. Особено като ме увлече тази бяла снежна магия. А по Коледа - така тихо и безмълвно и коледни песни изпълват сърцата и ти става много мило...
А напоследък много натрапчиво в мен се разгаря едно желание, което е по-скоро една моя малка мечта - да посрещна Нова година в планината... Ох, как ме привлича само тази идея. Много ме оживява и изпълва с динамизъм, тишина, спокойствие. Да съм на диво и пусто място, заобиколена навсякъде от борови гори и да викам на воля. Ох, какъв кеф... И една камина да топли изморените и мокри планинари и да звучи една гайда, там горе високо в планината. А едни космически гласове да огласят тази тишина, да разчупват нещо вътре в мен, така, че кръвта ми да заиграе в един момент...
Но май съм закъсняла... Вчера се зарових в разни сайтове и май се загубих в един момент. Очите ми станаха на понички от непрекъснатото взиране... Но каквото и да стане човек не трябва да се отказва от мечтите си... Те го стоплят отвътре, радват го, устремяват го към други простори, пренасят го на други места. Ех пак се размечтах :))). Но не разполагам с много време и трябва да потеглям вече за работа. Така, че спирам до тук, засега...
15.12.2006 09:52
бяла тишина...
а идеята за Нова година в планината.. и за мен е изкушение :)