Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2006 07:35 - Пейзажите на Иво Андрич
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 968 Коментари: 1 Гласове:
0



А ето и част от пейзажите, видени през погледа на Иво Андрич:

"Когато с длан разгърна мократа трева, виждам по влажната и росна земя безброй буболечки, гъсеници и охлювчета; като повдигна камък, под него се разбягва цял един свят от стоножки, червеи и личинки. В началото изпитвах страх и отвращение от този тъмен свят на слузести животинки, които живеят на тъмно и във влага, но сега, изоставен от хората, все повече се сприятелявам с тях.
Крепи ме мисълта, че цялата земя е населена и пълна с форми, твари и зародиши, че животът е по-силен и по-издръжлив от смъртта. Крепи ме и утолява поне за миг силната ми жажда за вечност. "

"Един от мъчителните дни, когато очите блуждаят от предмет на предмет и душата не намира спокойствие никъде. През целия ден мислих за живота си — какъв би трябвало да бъде и какъв не може да бъде.
След вечерния дъжд имаше много червени облаци, които събудиха у мене предчувствие за неописуемо щастие и висини. Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва! "

"Под моя прозорец шуми река. Додето е жега и над спокойните клони и тишината изглежда като че времето е спряло, тя шуми без почивка и промяна и прилича на отчаяно усилие да се измери не времето, а някаква непозната вечност.
Шуми водата в ушите на тревожния човек. При тая безкрайна, еднообразна мелодия цялата тежест на живота ми изглежда като малък бял облак на голямото синьо небе, който не живее дори един ден. "

"Към края на лятото всичко зрее и кръвта у човека не може да си намери спокойствие; картини на радост населяват съзнанието ни.
Сутрин между стеблата и плетовете блестят и се люлеят нишките на паяжината и капките на росата. (В какъв ритъм само се поклащат стеблата и редиците на храстите!) И всичко около мен изглежда като останало от някаква игра през изминалата нощ.
Есента е като усмивка, многозначителна и тайнствена, над цялата земя.
Тогава кръвта оцветява погледа ми, никнат копнежи, дълбоки като бездни и стари колкото света, и пред очите ми се очертават загадъчните форми на женското тяло до неприятни размери и фатални символи на нещо велико, упойващо, смъртоносно.
И кръвта, която носи в себе си всемира, спира в главата.
Раста и ставам голям и безименен като небето по пладне, син, горещ безкрай, по който неспирно блуждае един копнеж; огромно огнено слънце се люлее от едното до другото слепоочие.
И тези очи са залутани метеори по безпътиците на търсенето.
Всичко зрее с шума на страстната игра според вечните и вечно еднаквите закони. Мощен вятър ме огъва и аз линея като папрат в усое. "

"Слънцето залезе. Дълъг наниз редки борове се очертава като изящна тъмна дантела на ясното, бледо небе. И земята видимо диша. А къде е мъката, която допреди малко ме гнетеше? За какво ли да тъгувам?
Бъди храбра, душо моя, търпелива в самотата и постоянна в колебанието на страстите!
Пътят се помрачава и споменът ме измъчва, но нищо още не е изгубено. Всичко е тук: старото сърце, което бие по вечните закони по-бързо или по-бавно, младата кръв струи, гърдите, които поемат въздуха като лек, и душата страдалница, и мечтите, пазени като златно везмо, и свещените завети, и царствените мисли, неизявени, неопетнени, добрите основи на живота, неизхабени и будни.
Спокойствие. Спокойствие на слънцата, които се раждат и залязват по законите на вечната търпелива природа. "

"Мразовита нощ, каква радост е в такава нощ да гледаш звездите, милите звезди, потрепващи тайни, добри приятели на всички самотници.
О, Касиопея, сестрице, на високия прозорец на проклетата градска кула, когато никой не знаеше къде съм и не смееше да пита, ти везеше на моите решетки своето златно везмо. Чувстваш ли, Касиопея, как тази нощ ти благодари с поглед твоят благодарен брат?
О, Коси*, юнашка чето, които сте казвали на дядо ми, че е минало среднощ, когато, пийнал, е крачел по Сараевското поле, връщайки се от седянка.
О, Коси, странни пътници, какво мислите, ще грейне ли скоро моята зора?
Здравей, Юпитере, царска звезда, триумфален пламък, и вие, млечни пътища, небесно изобилие, посипано по блесналите сини поля, и вие, безбройни безименни сестрици!
Колкото по-дълго ви гледам, о, звезди, вашата тайна става все по-голяма за мен, защото вашето трептящо сияние се сплита в златен плътен воал.
Какво ли предвещава вашето сияние?
Погледът ми бледнее, главата ми се мае, шуми и звънти; умората ме хвърля в сън, но и в съня си сънувам тайната и търся отговор.
* група звезди в съзвездието Бик. Б. пр.
Звезди, звезди, вие сте златната трептяща основа на вселенската тайна. Защото над всички злочести прагове, където секва силата на моето познание, срещам вашето трептящо студено злато:
на високото небе,
в глъбините на морето, когато нощем блести,
в окото на микроскопа,
в очите на жените, които се смеят или плачат,
и по сталактитите в тъмните пещери?
Звезди, вашето трептене не е ли като шепот, който ни довежда до отчаяние, когато напрегнато го слушаме и все не можем да го разберем?
Звезди, ще прислоня уморената си глава, ще накарам да млъкнат гордите въпроси и ще помоля Бога да ви изпрати на прозорците на моите братя в тъмницата, за да им занесете утеха, както някога носехте на мен."

"Всяка сутрин нови овошки осъмват в белота. И слънцето напича, листа растат, а орниците се ширват като тъмни вълни през полята.
Доста време прекарвам, следейки тези явления на извечната игра, спокойните благословени събития, които протичат без звук на човешки глас, без окраска на човешка тъга или радост; без да осъзнава целта, природата избуява и едрее, като бурена зад влажните къщи, под наклонените огради.
Дни се нижат като гердан от красота:
Леки малки облаци, които живеят един следобед, но и през този следобед учудени витаят над земята — „бели овчици, извезани на синя коприна“.
Звезда, чието име не зная, всяка вечер се спира на най-далечната точка на моя кръгозор и привлича вниманието ми със самотното си местоположение и със силното проблясване ту на червена, ту на зелена светлина.
Лек, съвсем тих ветрец, който полъхва само през месец март и сякаш разнася мириса на още неразцъфнали цветя, топъл блясък на някое по-добро слънце сякаш милва самотните мъже по косата, както човешка ръка никога не ги е милвала."

"Днес беше тежък, облачен ден, още от съмване задуха южният топъл, неприятен вятър.
И сега вие и свири в комина и край прозорците. Цялата къща мирише на дим, на изгоряло.
Вятърът около къщата и нощта, пълна с облаци и неспокойствие, карат човека да чувства присъствието на непознати, недобронамерени сили. Нервите бавно се опъват от безсънието. Вятърът свири в комина. Прозорецът трепери. Покъщнината проскърцва, като че се готви за спане. Навън голите стебла се покриват с първите пъпки и се огъват като моми, които не могат да заспят. Соковете напират и струят. Тъмнината е пълна със зародиши, пъпки, живот, растеж, плод и желания."

"Здравей, пролет — тайна, лековита; твоят полъх милва раната ми. Не зная дали ще те преживея и докога, но хвала на онзи, който ми даде да те доживея!
Виж ти, аз, болният самотник отварям широко прозореца си, да блести на слънцето като малко знаме на една душа, която се радва.
Какво означава черната мисъл на човека в слънчевия лъч?
Хей! Хей! Ветре, моя мартенска надежда! Живият човек не може да изгуби нищо, което пролетта не може да му върне; човек не може да бъде трайно нещастен, докато Бог е дал душата да се лекува чрез забрава, а земята да се обновява чрез пролетта.
Здравей, пролет — невидима, всемогъща, за това, че стопляш душите и планините, та водата да бълбука приятно в потоците и радостта да ни залива със светли вълни; за това, че се втурваш с вятър и предчувствия в здрача и цяла нощ тъгуваш под платаните, докато звездите горят и тъпоглавите граждани спят, а на съмване отваряш широко росни очи и пускаш своите чучулиги безброй — веселите ноти — към небето!
Здравей, пролет, сред шума на мътните стихийни потоци, в кратковечния цъфтеж, в човешката надежда, в лепкавите пъпки на ракитата, в жилите на девойките, които вече чувстват божия закон — безсмъртна пролет, поздравява те един умиращ."




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - утринна
30.11.2006 07:56
мечта!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4271919
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21244
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31